Решение № 1777 от 15.10.2020, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1777/15.10.2020г. гр. Пловдив, 15, 10, 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, V-ти състав, в открито заседание на трети септември, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ

БОТЕВ, при секретаря П. Д., като разгледа административно дело №2919 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателят

– Д.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Т.К., обжалва Заповед № А-1513/11.09.2018 г., издадена от Заместник кмет на Община Асеновград, с която е наредено на Д.К.Г. да премахне доброволно строеж – “селскостопанска сграда на два етажа със скатен покрив, върху площ от 30 кв. м”, с кадастрален идентификатор на сградата *** със застроена площ от 30 кв. м и същата ситуирана на имотната граница с поземлен имот с кадастрален идентификатор № ***, гр. Асеновград.

В жалбата, както и в писмената защита

/ л. 208/ на адв.

К. се твърди незаконосъобразност на процесната заповед, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска постановяване на решение, с което се отмени, като се претендират и съдебни разноски по приложен списък.

Ответникът - Заместник кмет на Община Асеновград , чрез юк. М. счита жалбата за неоснователна и претендира юк. Възнаграждение.

Заинтересованите лица - А.К.М., А.К.В.,

М.Х.Н., Н.Х.Н. не изразяват становище по основателността на жалбата в съдебното производство.

В свое заявление / л. 51/

М. и Н. Н. са сезирали кмета, по повод Констативен акт № 11, че те не са съсобственици на сградата , а само на дворното място , тъй като изключителен собственик на сграда с КИ № *** е Д.К.Г. /Д.Н. К./, който се легитимира като собственик с Нот.

Акт № 383, том 2, дело № 686/1969 год. С това заявление те молят кмета да разпореди да бъде извършена поправка в констативния протокол и същия да бъде изпратен на Д Г. за изпълнение на задълженията му по закон, като собственик за премахване на опасната сграда. Предвид горното съдът счита че Н. считат оспорената заповед за незаконосъобразна в частта й в която са посочени като съсобственици на имота.

Заинтересованите лица - Ф.М.Ю. И М.Ю., считат жалбата за неоснователна, а заповедта на кмета за правилна и законосъобразна, като твърдят че от 20 г. никой не живее в тази къща, че тя е съборетина и е старата къща на майката на Г. и е бутната, за да се направи новата сграда в съседство. Заявяват, че живеят на първия етаж на новопостроената сграда, не може да ползват спалнята си , защото всеки момент може да падне тази къща и може да стане „някоя беля“.

По допустимостта на жалбата съдът констатира че жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Ответната община е изпратила цялата административна преписка и спор по нейната пълнота между страните няма.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна на следното:

Жалбоподателят е собственик на имота предмет на съдебното производство , въз основа на нот.

Акт № 383/1969г. с който неговите родители / л.52/ са му прехвърлили една втора идеална част от дворното място от парцел трети-905, ведно с построената в парцела стопанска сграда.

С жалба от 11,12,2017г. Мелек Изет от гр. Асеновград се жали на Кмета на Общината , че на границата на имота му има компрометирана и опасна постройка , като оградата също е опасна и моли за премахването им ако са незаконни такива. Изет се легитимира като собственик с нот. Акт от 2006г. и представя скица на имота си / л. 80-82/.

След издаване на Констативния акт №

11/11.07.2018 г., в който е посочено, че имота е собственост на Д. К.Г., А.К.М., А.К.В., М.Х.Н. и

Н.Х.Н..

Не се спори от страните, че опасната постройка е процесната по делото , за която със заповедта е разпоредено премахването и.

След издаване / л. 54/ на Констативния акт № 11/11.07.2018 г., в който е посочено, че имота е собственост на Д. К.Г., А.К.М., А.К.В., М.Х.Н. и

Н.Х.Н. , е подадено заявление / л. 51/ от /лица по делото конституирани като заинтересовани такива / М. и Н. Н. с което са сезирали кмета, че във връзка с горния Констативен акт те не са съсобственици на сградата , а само на дворното място , тъй като изключителен собственик на сграда с КИ № *** е Д.К.Г. /Д.Н. К./, който се легитимира като собственик с Нот. Акт № 383, том 2, дело № 686/1969 год. Това заявление от 08.08.2018 год. Предвид горното молят кмета да разпореди да бъде извършена поправка в констативния протокол и същия да бъде изпратен на Д Г. за изпълнение на задълженията му по закон, като собственик за премахване на опасната сграда.

След издаване на процесната заповед кмета на общ. Асеновград е издал друга такава с № А-1608/25.09.2018 год. в обстоятелствената и част, на която е посочено, че се издава въз основа на молба от 17.09.2018 год. На Д.Г. и въз основа на заявление на М. и Н. Н. от 08.08.2018 г. , като в диспозитива на горната заповед е посочено, че се допълва процесната заповед А-1513/11.09.2018 год., като след нареждам на Д.К.Г. , да се чете и на наследници на Е.А. К., починала на 18.10.1977 год., а именно А.К.М., А.К.В., М.Х.Н. и Н.Х.Н. , да премахнат доброволно строеж……..

Процесуалният представител на жалбоподателя адв. К. възразява, че в заповедта, като собственик и изпълнител на строежа е посочен само Д.К.Г., а в действителност строежът не е само негова собственост, а и на другите наследници и съсобственици - А.К.М., А.К.В., М.Х.Н. и Н.Х.Н.. Твърди се и че сградата е в режим на търпимост и е построена още преди майка му да е закупи през 1950 година , както и че в момента в къщата живее племенничката му М.

Г. В., която е дъщеря на един от съсобствениците А.К.В..

Жалбата по делото е депозирана директно в АС Пловдив на 19,09,2018г. , а втората допълнителна заповед № 1608 е изготвена на 25,09,2018г. поради което съдът приема че жалбоподателят се е запознал с нея след като е депозирал жалбата си пред настоящия съд и с нея са посочени всички наследници на К., така както е искал той.

Съдът установи от приложения / л.152/ списък на лицата живущи в гр. Асеновград , ***, че освен жалбоподателя на този адрес са регистрирани и живеят и з.л. Ф. и М. Ю., които са конституирани като заинт. Лица в оз. На 18,09,2019г. . От договора за групов строеж от 16,01,1986г. / л. 153/ се установява че жалбоподателя е собственик и ползвател на втори жилищен етаж от триетажната , трифамилна жилищна сграда в процесния УПИ. Няма спор между страните че Ю. живеят на първия жилищен етаж , а жалбоподателя на втория жилищен етаж на триетажната сграда.

По искане на жалбоподателя съдът е допуснал СТЕ с в.л. инж. Р. , със задачи да отговори сградата предмет на заповедта за премахване с какво предназначение е - жилищна или селскостопанска; дали е режим на търпимост и през коя година е построена и дали фигурира в предходни строителни планове на Община Асеновград. Вещото лице установява че по плана от 1959г. процесната сграда е означена като паянтова, жилищна и с други размери и конфигурация. В следващ регулационен план от 1973г. същата сграда вече е нанесена по-голяма и не представлява допустим строеж нито по действалите подробни устройствени планове и правилата и нормативите, действали към времето на изграждане, нито по ЗУТ.

По договор за групов строеж от

16.01.1986г. се установи, че се касае за триетажната жилищна сграда построена в ПИ с КИ *** по КК за гр. Асеновград, с КИ *** по КК за гр. Асеновград, отдавна изградена и обитавана, поради което съгласно разпоредбата на чл.53а от ЗУТ процесната сграда с КИ *** по КК за гр. Асеновград е трябвало да се премахне след завършване строежа на триетажната сграда.

Като неоснователно съдът приема и възражението на адв. К. , че триетажната сграда е четириетажна по план и следва да се остави процесната постройка до изграждането и на четвъртия етаж. Съгласно приложения / л.152/ списък на лицата живущи в гр.

Асеновград , ***, съдът установи, че освен жалбоподателя на този адрес са регистрирани и живеят и з.л. Ф. и М. Ю.. От договора за групов строеж от 16,01,1986г. / л. 140/ се установява че третия жилищен етаж е за А.К.М. и А.К.В., и двете з.л. по делото.

Т.е. няма данни при договора за групов строеж да е налице планиран и непостроен четвърти етаж.

От правна страна съдът следва да се изложи следното:

С процесната

Заповед № А-1513/ 11. 09. 2018 год. на Кмета на община Асеновград, на основание чл. 225а, ал.2 във връзка с чл. 53а от ЗУТ е наредил на жалбоподателя Г. да премахне доброволно селскостопанска сграда на два етажа със застроена площ от 30 кв.м., ситуирана на имотна граница в поземлен имот с кадастрален идентификатор *** и находяща се ул. Садовска №

13, гр. Асеновград.

По делото безспорно се установи , че процесния строеж не е жилищна сграда и същата е необитаема към днешна дата.

Съдът обсъди свидетелските показания събрани по делото , изложеното в писменото становище на жалбоподателя и показанията на з.л. Ю. и приема че никой не живее в постройката. Съдът служебно установи, че племенничката на жалбоподателя М. / не е М./ Г. В., дъщеря на з.л. А.К.В. с ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес *** от 1982г. и никога не е имала регистрация в гр. Асеновград.

Ползването на паянтавата сграда , като жилищна такава се твърди единствено от жалбоподателя и неговите свидетели. Категорично срещу това з.л. Ю. заявяват че от 20 години никой не живее там и няма пречка показанията им да се кредитират , като се има предвид че живеят на първи етаж, че жилището им и терасата им е на около метър от постройката и стълбището към втория етаж на процесната постройка. Горното се установява и от фото снимките на Ю. / л. 210-214/ , както и от отразеното в конст.

Акт.

Съдът обсъди и отразеното в жалба и заявление / л. 69,37/ от 08,01 и 17,09,2018г. на жалбоподателя до кмета на Асеновград в които твърди че, по повод жалбата от съседа на ***, че процесната постройка желае да я санира , но не и да я бутне . В горните жалби Г. не твърди някой да живее в постройката , а вече в съдебния процес, заявява че неговата племенница живее там. Горното съдът приема за защитна позиция , която цели да обслужи жалбоподателя и отмяната на оспорената заповед.

В процесната заповед е описано, че сграда с КИ *** по КК за гр. Асеновград не е включена в режима на застрояване на урегулирания ПИ с КИ *** по КК за гр. Асеновград.

Законодателя е предвидил , че за законно построени и завършени до 31.03.2001г. сгради, съгласно разпоредбата на §6 от ПЗР на Наредба № 2 от 31.07.2003г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строително и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти за заварени строежи, завършени до 31 март 2001г., които не са приети по установения ред, не се изисква разрешение за ползване, както и същите не подлежат на регистрационен режим от гл. архитект на общината.

Процесната сграда с КИ *** не е в режим на търпимост, същата не е включена в режима на застрояване на парцела, тъй като тя е временно оставена до изграждане на новия строеж- триетажната многофамилна сграда.

Съдът обсъди и твърдяното процесуално нарушение , че в Заповед № А-1513/11.09.2018г. на Кмета на Община Асеновград, жалбоподателят не е единствения собственик на сграда с КИ ***. Както по-горе се каза на 25.09.2018г. е издадена Заповед № А-1608/25.09.2018г. на Кмета на Община Асеновград, в която са посочени всички съсобственици на имота.

Съдът взе предвид факта , че всички заинт. Лица и съсобственици на имот сочат като изключителен собственик и ползвател на процесната сграда своя брат и сродник Д.Г. , въз основа на приложения по делото Нот. Акт № 383, том

2, дело № 686/1969 год.

Процесната заповед е обявена на всички съсобственици , но е оспорена единствено и само от Д.Г..

В процесния имот е предвидена нова жилищна сграда като основно застрояване, а сградата, разпоредена за премахване по обжалваната заповед е без режим на застрояване по действащия ЗРП, одобрен със Заповед №А-735/24.08.1994г. и предходния ЗРП, одобрен със Заповед №459/1973г. Съгласно чл.48, а л.4, т.6 от ППЗТСУ /отм./: "Заварени сгради, които се запазват и се включват в системата на застрояването, както и сградите за които се предвижда самостоятелен застроителен режим" се установяват със застроителния и регулационен план. Отделно, съгласно чл.236, ал.2 от ППЗТСУ /отм./, "Заварени сгради и постройки, които не се включват като елемент на застроителния режим в парцела, се премахват от инвеститора преди издаването на разрешение за нов строеж. По изключение такива сгради и постройки могат да бъдат оставени временно до въвеждане на новата сграда в експлоатация, ако се обитават или използват от собствениците или са нужни във връзка с организирането на новия строеж". Процесната сграда не е включена в системата на застрояване по ПУП и е можела да остане до въвеждане в експлоатация на новата жилищна сграда. Изводът е, че съгласно действащата нормативна уредба към годината на привеждане на старата сграда към вида й, заварващ се в момента, процесната сграда не представлява допустим строеж по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването.

Разпечатката съдържа 58 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e5a0cf6e-0218-4f26-a1f5-9ec4fe284794