Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2427 от 06.12.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 5374/2023
Вид
Решение № 2427
Подписан
06.12.2023
В сила
03.01.2024
Състав
ФИЛИП СТОЯНОВ РАДИНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2427 гр. Бургас, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20232120105374 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 237 от ГПК.

Образувано е по предявена искова молба от „Минолби“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. М. Т. срещу „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. Д. и М. М., с която се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 18 лв. с ДДС, представляваща заплатени без основание такси по фактура № 0434474034/02.08.2021 г. Ангажирани са доказателства. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок ответното дружество, чрез юрк. М. К., е депозирал отговор на исковата молба, в който се признава предявения иск. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Постъпила е от ответното дружество молба с вх. № 41284/06.11.2023 г., с която се поддържа отговора на исковата молба и признанието на иска.

В съдебно заседание, проведено на 07.11.2023 г. за ищцовото дружество редовно призовано, се явява лично управителя Т. и адв. Т., с представено по делото пълномощно.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като взе предвид отправеното искане от ответната страна за постановяване на решение при признание на иска, намира следното:

Налице е изрично признание на иска от страна на ответника, чрез неговия процесуален представител. Признанието на иска е процесуално действие, свързано с разпореждане с 1 предмета на делото. С него ответната страна не само признава основателността на иска, но и едновременно с това се отказва от защита по него. Признанието на иска е извършено от процесуалния представител на ответника, който разполага с представителна власт за разпореждане с предмета на делото, по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК, поради което същото е извършено валидно.

В този смисъл доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на иска, с което същият да бъде уважен.

Макар че ответникът да не оспорва дължимото вземане, а го признава, самото признание не води до извода, че не е дал повод за завеждане на делото и в този смисъл не е изпълнен фактическия състав на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като той е дал повод за завеждане на иска.

Относно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца – адв. Т., съдът намира следното: предвид цената на иска – 18 лева с ДДС, минимално предвиденото адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева, на основание чл. 7, ал. 2 т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер от 300 лв., посочен в списъка с разноските /л. 25 и л. 26 от делото/. Поради което, претендирания и заплатен размер на адвокатското възнграждение, е под минимално предвидения размер в Наредбата и съдът приема, че направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, е неоснователно.

Относно разноските, които претендира ищецът и за които своевременно е представил списък - с оглед изхода на делото на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в общ размер от 350 лв., както следва: 50 лв. - държавна такса и 300 лв. - адвокатско възнаграждение.

РЕШИ:

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. Д. и М. М., да заплати на „Минолби“ ЕООД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. М. Т., сумата от 18 лв. /осемнадесет лева/ с ДДС, представляваща заплатени без основание такси по фактура № 0434474034/02.08.2021 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. Д. и М. М., да заплати на „Минолби“ ЕООД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. М. Т., сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски окръжен съд в 2 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: __________(П)__________

3