Решение № 134 от 10.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Ловеч, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500204 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1795/15.12.2024 г., постановено по гр.д. № 32/2023 г., Плевенският районен съд е отхвърлил предявеният от Т. Д. М., ЕГН **********, *** против ЧСИ Н. И. В., № 814 на КЧСИ, ***, иск с правно основание чл.441 ГПК за заплащане на сумата от 19 718.83 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди вследствие извършени на 23.04.2021 год. преводи от банковата му сметка ******************************** в Общинска банка АД, Финансов център - гр.П., изразяващи се в незаконосъобразни действия по индивидуално принудително изпълнение по изпълнително дело № 20148140400440 /2014 год. и изпълнително дело № 20168140400643/2016 год., насочени срещу несеквестируеми вземания, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност“, по застрахователна щета 0411-1550003-2018 г., присъдени съгласно Решение № 1100/14.12.2018 год. по т. д. № 87/2018 год. по описа на Плевенски окръжен съд, впоследствие потвърдено е Решение № 251 от 23.10.2019 год., по в.т.д. № 184/2019 год. по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново, като неоснователен и недоказан, както и предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1

3403.83 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 19 718.83 лв. за периода от 23.04.2021 год. до 03.01.2023г.

С решението Т. Д. М. с горните данни е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ЧСИ Н. И. В. сумата от 2 482.00 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу решението на ПлРС е подадена въззивна жалба от Т. Д. М., чрез пълномощника адв. Н. Я.. Счита, че решението на ПлРС е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Подробно описва предприетите от ЧСИ Н.

В. действия по изп.дело № 201481404000440/2014 г. и № 20168140400643/2016 г. с длъжник въззивника, като излага съображения за нарушения от нейна страна на разпоредбата на чл.444, ал.1, т.8 ГПК, насочвайки изпълнението върху несеквестируема сума на длъжника. Оспорва извода на районния съд, че от страна на ЧСИ не е нанесена имуществена вреда на въззивника с плащането на негов дълг, тъй като същият е бил лишен от присъдено обезщетение за причинената смърт на ******* *******. Счита, че това разрешение противоречи на разпоредбите на чл.444, чл.446 и чл.446а от ГПК, уреждащи несеквестируемостта. Изтъква, че при нарушаване на цитираните правни норми, ЧСИ следва да върне събраната сума по сметката на длъжника. На следващо място твърди, че незаконосъобразно ЧСИ не е уведомил длъжника за наложените запори върху неговите вземания по откритите му банкови сметки, като в разпоредбата на чл.447 ГПК законът прогласява недействителността на всеки отказ на длъжника от защита на несеквестируемостта. Излага доводи, че освен противоречащи на чл.444, ал.1, т.8 от ГПК, с действията си въззиваемият незаконосъобразно е събрал вземанията по цитираните изпълни дела след тяхното прекратяване по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, което възражение е наведено своевременно в проведеното на 16.11.2023 г. съдебно заседание. В обобщение счита, че са налице всички кумулативни елементи от фактическия състав на предявения иск и моли съда да отмени обжалваното решение на ПлРС като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго, с което уважи предявения иск. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски, вкл.адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника ЧСИ Н. В., чрез пълномощника адв.М. И., в който оспорва наведените в нея твърдения. Изтъква, че по изпълнителните дела съдебният изпълнител не е разполагал с данни от банката, че по сметката на ищеца са постъпили суми за застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. През период от повече от година длъжникът също не е направил възражение по чл.446а, ал.5 от ГПК и уведомил ЧСИ, че средствата по банковата сметка, върху която е наложен запор са несеквестируеми, въпреки че многократно е посещавал банковия офис с искане да получи остатъка от 2 сумата. В подкрепа на тези доводи се позовава на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.

№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, като твърди, че е изпълнил незабавно задължението са да събере необходимата информация от банката. На следващо място посочва, че по делото липсват доказателства ЧСИ да наредил на третото лице Общинска банка АД да извърши двата процесни парични превода, които са преведени повече от година след постъпването им по сметката на въззивника.

Счита за неоснователни и наведените доводи за предприети от ЧСИ изпълнителни действия след настъпила перемпция. Твърди, че необразуването на ново изпълнително дело не вреди на кредитора на кредитора или длъжника, а може да бъде квалифицирано само като дисциплинарно нарушение на ЧСИ.

Когато по изп.дело е направено искане за нов способ, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ. Изтъква, че не е необходимо в рамките на 2-годишния срок, при който настъпва паремпцията, взискателят да прави нови искания за налагане на запори, след като такива са наложени и чакат своя ред. В тази насока цитира т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и съдебна практика. Посочва,че перемпцията и давността са два различни института, които настъпват при осъществяване на различни предпоставки и имат различни правни последици. Оспорва и твърдението, че съдебният изпълнител има задължение да проявява активност и да събира данни относно секвстируемостта на вземането.На последно място изтъква, че с изпълнението на дълга имуществото на ищеца не е намалено, той не е претърпял загуба, нито реално е обеднял, а е удовлетворено едно негово задължение, т.е. не са налице всички елементи на деликта.

Моли въззивния съд да потвърди решението на ПлРС, като приеме въззивната жалба за неоснователна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпило становище по въззивната жалба от конституираното трето лице помагач на ответника ЗК „Лев Инс“АД, в което моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и потвърдено обжалваното решение на ПлРС. Счита, че районният съд правилно е преценил в съвкупност всички събрани по делото доказателства и постановил правилно решение, което съобразено с нормативната уредба и съдебната практика. Споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че един от елементите на фактическия състав на деликта не се установил, а именно вредата. По отношение доводите на въззивника за извършени нарушения от ЧСИ, изразяващи се в предприемане на изпълнителни действия по прекратени на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК 3 изпълни дела изразява становище, че не следва да се разглеждат от въззивния съд, тъй като са преклудирани.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява. Чрез упълномощения адв.Н. Я. поддържа въззиваната жалба на изложените в нея основания.

Въззваемата ЧСИ Н. В. се явява лично и чрез пълномощника адв.М. И. оспорва въззиваната жалба и поддържа депозирания по делото отговор.

Процесуалният представител на третото лице-помагач „Общинска банка“АД – юрисконсулт Г., изразява становище, че банката е изпълнила добросъвестно и точно задължението си да уведоми ЧСИ Н. В. за произхода на средствата и представила цялата информация, с която разполага. Моли съда да постанови решение, с което уважи в цялост предявените искове срещу ответника, като подробни съображения излага в представената писмена защита.

Третото-лице помагач на страната на ответника ЗК “Лев Инс“АД в представеното писмено становище от упълномощения процесуален представител юрисконсулт Н. Г. моли съда да остави без уважение въззивната жалба и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустими, като подадена от страна в първоинстанционното производство срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК .

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

Обжалваното решение на ЛРС е валидно и допустимо.

Производството по гр.д. № 32/2023 г. по описа на РС - Плевен е образувано по постъпила искова молба от Т. Д. М. против ЧСИ Н. В. с посочено правно основание чл.441, ал.1 ГПК, във вр. с чл.74, ал.1 ЗЧСИ, чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и цена на иска 19 718.83 лв. главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие извършени на 23.04.2021 год. преводи от банковата му сметка в Общинска банка АД, Финансов център - гр.П. по изпълнително дело № 20148140400440 /2014 год. и изпълнително дело № 20168140400643/2016 год. вследствие незаконосъобразни действия на ответника, насочени срещу несеквестируеми 4 вземания, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност“, присъдени съгласно Решение № 1100/14.12.2018 год. по т. д. № 87/2018 год. по описа на Плевенски окръжен съд, впоследствие потвърдено е Решение № 251 от 23.10.2019 год., по в.т.д. № 184/2019 год. по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново и иск за сумата от 3403.83 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 23.04.2021 год. до 03.01.2023г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЧСИ Н. В., в който предявените искове като неоснователни.

От фактическа страна по делото е установено, че изп.дело № 20148140400440 по описа на ЧСИ Н. В., рег. № 814 на КЧСИ, е образувано на 20.10.2014 г. по молба на "Топлофикация-Плевен" ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 18.06.2014 г., издаден по гр. д. № 47/2014 г. на ПлРС, с който Т. Д. М. е осъден да заплати на взискателя сумата от 198.78 лв. разноски по делото и 150.00 лв. адвокатско възнаграждение и изпълнителен лист от 18.06.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 5724/2013 на ПлРС, с които Т. Д. М. е осъден да заплати на взискателя сумата 1293.55 лв. – главница, представляваща ползвана и неплатена топлинна енергия за периода 01.11.2010 г. до 18.10.2013 г., ведно със законната лихва от 24.10.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, 217.81 лв. – лихва върху главницата за периода от 03.11.2011 г. до 18.10.2013 г., както и разноски в размер на 150.22 лв.

Въз основа на извършеното възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и след извършени справки, на 19.11.2014 г. съдебният изпълнител изпратил запорни съобщения до работодателя на длъжника – "ЛВК-Винпром“-гр.Търговище " за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, до Началника на сектор „ПП КАТ“ Плевен за налагане на запор върху собствен на длъжника лек автомобил, както и молба до СП при РС – Плевен за вписване на възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот. На същата дата е изпратена и покана за доброволно изпълнение до Т. Д. М., която е получа лично от него на 25.10.2016 г.

С молба вх.540/31.01.2017 г. взискателят е направил искане ЧСИ да извърши справка за наличие на разкрити банкови сметки на длъжника в посочени 7 банки, както и да извърши справка в НАП за наличие на секвестируем трудов или приравнен на трудов доход, както и пенсия. След постъпила молба вх. № 1411/21.03.2017 от взискателя "ТоплофикацияПлевен" ЕАД, ЧСИ Н. В. е наложила запор на сметките на длъжника до 5 размер на 4737.33 лв. в ОББ АД и „Райфазенбанк България“ ЕАД, за което са уведомени със запорни съобщения от 03.04.2017 г.