Определение № 27638 от 30.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27638 гр. София, 30.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110119017 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по искова молба на И. В. М., , срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с която е предявен иск за установяване недействителността на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40024082094 от 06.03.2024 г.

Дължимата държавна такса е в размер на 25, 56 евро. С исковата молба е направено искане ищецът да бъде освободен на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащането на държавни такси и разноски по производството поради липса на достатъчно средства.

Към исковата молба е представена декларация за материално и гражданско състояние от 30.06.2026 г., в която ищецът е посочил, че получава месечен доход в приблизителен размер от 400–500 евро от трудово възнаграждение, без да разполага с формално трудово правоотношение. Декларирал е, че не е в граждански брак, не притежава недвижими имоти, моторни превозни средства, дялове или акции в търговски дружества и парични влогове.

Посочил е също, че не страда от заболяване, изискващо постоянни допълнителни разходи, но има няколко кредитни задължения.

Ищецът се представлява от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като в пълномощното изрично е посочено, че правната помощ се предоставя поради материалната му затрудненост. Това обстоятелство само по себе си не е достатъчно за освобождаване по чл. 83, ал. 2 ГПК, но следва да бъде отчетено наред с останалите данни за имущественото му състояние.

По делото е постъпила служебно изискана информация от ТД на НАП – София, от която се установява, че ищецът не е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2025 г. и не са налице данни да е осигуряван като самоосигуряващо се лице. От справката за актуалното състояние на трудовите правоотношения е видно, че последното регистрирано трудово правоотношение е прекратено през септември 2025 г., като осигурителни доходи са отразени единствено за периода от май до септември 2025 г. и липсват данни за последващо действащо трудово правоотношение.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които съдът признае, че не разполагат с достатъчно средства да ги заплатят. При произнасянето съдът извършва конкретна и цялостна преценка на доходите на лицето и неговото семейство, имущественото, семейното и здравословното му състояние, трудовата му заетост, възрастта и всички други относими обстоятелства. Определящо е не дали лицето получава някакъв доход изобщо, а дали след посрещане на обичайните разходи за издръжка разполага с достатъчно свободни средства, за да заплати дължимите такси и разноски, без това да възпрепятства ефективното упражняване на правото му на съдебна защита.

1

В разглеждания случай съдът намира, че молбата е основателна.

Декларираният от ищеца доход е в сравнително нисък размер, няма постоянен и гарантиран характер и не произтича от действащо регистрирано трудово правоотношение.

Данните от НАП не установяват наличие на други официално декларирани доходи, търговска или самоосигурителна дейност. Същевременно ищецът не притежава недвижимо или движимо имущество със съществена стойност, дялове, акции или парични влогове, от които би могъл да осигури необходимите средства, без да засегне обичайната си издръжка.

Съдът отчита, че ищецът не е семеен и не е декларирал заболяване, налагащо постоянни разходи за лечение. Тези обстоятелства обаче, преценени наред с липсата на имущество и спестявания, несигурния характер на дохода, отсъствието на формално трудово правоотношение и наличието на няколко кредитни задължения, не обосновават извод, че той разполага с достатъчно свободни средства за поемане на разходите по съдебното производство.

Не следва възможността за заплащане на държавната такса да се основава на предположение, че ищецът би могъл в бъдеще да реализира по-високи доходи. Преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК се извършва според действителното материално състояние на лицето към момента на произнасянето, а събраните доказателства установяват състояние на трайна материална затрудненост.

При съпоставяне на дължимите по делото такси и възможните бъдещи разноски с доходите, имущественото състояние и финансовите задължения на ищеца съдът приема, че заплащането им би затруднило съществено осигуряването на необходимите средства за обичайната му издръжка и би създало непропорционална пречка пред упражняването на правото му на съдебна защита.

Ето защо са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ищеца от заплащане на държавни такси и разноски по делото. Предоставеното освобождаване има действие до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото не настъпи промяна в обстоятелствата, въз основа на които е допуснато.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, ищеца И. В. М. от заплащане на държавни такси и разноски по производството по гр. д. № 19017/2026 г. по описа на Софийския районен съд, 175 състав, доколкото не настъпи промяна в обстоятелствата, въз основа на които е предоставено освобождаването.

Препис от определението да се връчи на ищеца чрез неговия процесуален представител.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2