Определение № 524 от 26.08.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 524 гр. Сливен, 26.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500307 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба против определение по чл.

248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба за изменение на постановено решение в частта за разноските и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 248 от ГПК.

Частният жалбоподател заявява, че атакуваното определение е неправилно тъй като така присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни и не са в размер, съответстващ на правната сложност на воденото производство. Заявява, че съдът не е обвързан от правилата за определяне размера на адвокатското възнаграждение по НАВ №1/2004г., а в конкретния случай определеното такова от 1493,00 лв. е неправилно, несправедливо и необосновано, тъй като е подадена една бланкетна искова молба, а по делото е проведено едно съдебно заседание, за което ответната страна не се е явила.. Разпоредбите на Наредбата нямат обвързваща сила и не съответстват на правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в решението по дело С-438/22 на СЕС.

Съдът следва да присъди на ищците разноски за адвокатско възнаграждение на основание вътрешното си убеждение за справедливост спрямо явно вложения труд от страна на адвоката, фактическата и правна сложност на спора и обема на извършените процесуални действия, независимо от обстоятелството за каква цена на адвокатския труд страните са се съгласили в сключения между тях договор за правна помощ. В случая частният жалбоподател счита, че следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение на адвокат на ищците в размер на 250,00 лв.

Поради изложеното моли да се отмени атакуваното определение и да се 1 измени постановеното от РС решение в частта за разноските, като се намали присъденото адвокатско възнаграждение на 250,00 лв.

В срока за отговор насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва изцяло като недопустима и неоснователна и развива подробни съображения относно дължимостта на разноските в размер на цялото присъдено адвокатско възнаграждение. Заявява, че срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните състезания. Отделно от това съдът е определил размера на адвокатското възнаграждение в съответствие с НАВ и като се е ръководил от фактическата и правна сложност на делото, те са съразмерни на уважената част от иска и липсват основания за изменението им. развива подробна аргументация в тази насока.

С оглед изложеното моли да се остави без уважение частната жалба и да се потвърди атакуваното с нея определение.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

С решението, чието изменение в частта за разноските е поискал ответникът по реда на чл. 248 от ГПК, съдът, с оглед уважаването на иска в неговата цялост, е присъдил по правилата на процеса на ищеца направените по делото разноски за държавна такса, за възнаграждение за вещо лице и за адвокатски хонорар. Последният в размер на 1493,00 лв..

С атакуваното определение, произнасяйки се по молбата на ответника, първоинстанционният съд е отказал да измени решението си, като е посочил, че искането е неоснователно. С поведението си ответното дружество е станало причина за завеждането на производството и искът е уважен в пълен размер.

Въззивният съд намира определението за правилно.

Уважен е изцяло предявеният установителен иск за обявяване нищожност на договор за кредит в размер с цена на иска 12 148,91 лв.

Процесуалният представител на ищеца е осъществил активни процесуални действия по защита и представителство във връзка с подготовка на делото и със събиране на доказателствени средства, като е защитил интереса на клиента по най-добрия начин. Съдът, като се съобрази с вида, характера и сложността на спора, броя и цената на исковете, обема на вложените процесуални усилия от адвоката, отнесени към защитавания интерес, намира че сумата 1493,00 лв. не е в завишен размер и кореспондира с 2 описаните критерии.

Поради това частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваното с нея определение по чл. 248 от ГПК - да се потвърди.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, гр. София, ЕИК ******* против определение № 2517 от 01.07.2025г. по гр.д. № 1939/25г. на СлРС, с което е отхвърлена като неоснователна молбата по чл. 248 от ГПК му за изменение на постановеното решение № 468/03.06.2025г. по гр.д. № 1939/2025г. на СлРС в частта за разноските, с която „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, гр. София е осъдено да заплати на адв. П. С. П. - САК разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1493,00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2517 от 22.05.2025г. по гр.д. № 1939/25г. на СлРС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3