Решение № 1343 от 02.07.2024, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1343 гр. Бургас, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20222120108395 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от В. И. В. с ЕГН **********, с адрес гр. *** против Л. Г. С. с ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че ответницата Л. Г. С. и ищецът В. И. В. на 02.03.... закупили от лицата Д. В.ева В. и Т. В.ева Б. поземлен имот в гр.

Бургас, **** съгласно нотариален акт №., том 1, рег.№828, дело №.. от ..., вписан в Служба по вписванията с вх. №1912/..., акт №.., том 6, дело №862/... на основание и във връзка със споразумение от 03.03.... към предварителния им договор с фирма „Елит“ – Бургас от 13.08.2011 г. От тогава ползвали имота съвместно, заедно със закупения общ апартамент, построен върху имота, тоест застроената и незастроената част от имота. По този начин ищеца и ответницата притежавали всеки по 1/2 от 228/456 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, находящ се в гр. Бургас, кв. ***

Твърди се, че през месец декември 2013 г по незаконен начин С. получила нотариален акт за апартамент, находящ се в построената в описания поземлен имот сграда, въпреки че същият бил заплатен от ищеца. В рeзултат на това останал съсобствен между тях единствено поземления имот.

Твърди, че през месец август 2017 г. установил, че ключа на входната врата към поземления имот от задната южна страна /към брега на морето/ бил сменен от С., но успял да влезе в имота си през портала, главния вход на сградата и двора от към улица ***. В края на август и началото на септември 2022 г. няколко пъти не можел да влезе в имота си през двете врати, като 1 ключовете, с които разполагал не отваряли бравите. До месец август на 2022 г. можел да влиза, макар и със затруднения, докато към момента на предявяване на исковата молба това било невъзможно, като всички брави били сменени. Ответницата била многократно молена да предаде ключовете към входните за имота врати, но тя отказвала. Ищецът искал да сложи каравана или друг преместваем обект в границите на имота, но тя отговорила с отказ и заплахи. Ищецът я предупредил, че ако не предаде ключовете за имота, дължи обезщетение до възвръщане на имота.

Сочи се, че разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗС уреждала правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение, както и задължението му да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея съобразно правата им. Когато общата вещ се използвала лично само от някой от съсобствениците, те дължали обезщетение от деня на писменото поискване за ползата, от която били лишени. Поради това ищецът изпратил на ответницата както електронно съобщение чрез телефон, така и нотариална покана, приета на 24.10.2022 г., че ако не бъде осигурен достъп до имота чрез предаване на ключовете, ще се възползва от правото си на обезщетение за лишаване от ползването на процесния поземлен имот в размер на 400 лв. месечно.

В допълнителна молба е посочено, че ответникът владее имота в обем, надхвърлящ правата му, които били 1/2 от всяка идеална част от 228 кв.м. от целия имот. В потвърждение на това били приложени документи, които доказвали, че до август 2017 г. е влизал в имота със затруднение, тоест до тогава само вратата от към имот с идентификатор *** била със сменен ключ от ответницата. През август и септември на 2022 г. установил за пореден път, че не било възможно да се влезе и през другата врата към имота, а същият бил заграден от всички страни. Ответницата не му предоставя ключовете, а ищецът няма никакъв достъп до имота.

С уточнителна молба е посочено, че ревандикационния иск се предявява само за незастроената част от дворното място, доколкото в същото имало построена жилищна сграда, в чиито общи части попадал застроената част от дворното място, която не може да бъде предмет на този иск.

Процесният имот бил с обща площ от 456 кв.м., застроената площ била 201 кв.м. Незастроената площ била 255 кв.м., поради което и квотата на собственост върху незастроената част от поземления имот, която е собствена на ищеца е 63, 75 кв.м.

Посочено е, че периодът, за който се претендира обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС е от 24.10.2022 г., която е датата на получаване на поканата от ответницата, до датата на подаване на исковата молба – 30.12.2022 г.

С тези доводи се моли от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на 114 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл.

Бургаска, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния 2 директор на АКГК, последно изменение от 15.08.2016 г., с настоящ адрес гр.

Бургас, п.к.8000, *** урбанизирана територия, ниско застрояване /c построена триетажна сграда с идентификатор 0709.820.1230.1, УПИ VIII-.9 в кв. 63 по плана на *** и със застроена площ 99 кв.м./ при съседи ***, ***, ***, ***, ***, с номер по предходен план 5., кв.63, парцел VIII, и да осъди ответницата да предаде владението върху 63,75/255 кв.м. ид.ч. от незастроената част от описания поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургаска.

Предявен е и иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 800 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от правото на ползване на собствените му 63,75/255 кв.м. ид.ч. от незастроената част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, за периода от 24.10.2022 г. до 30.12.2022 г. ведно със законната лихва от датата на получаване на поканата до окончателното изплащане на вземането. Представят се писмени доказателства. Моли се да бъде допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане. Ангажира се назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Л. Г. С., с който се изразява становище за недоказаност и неоснователност на предявения иск.

Не оспорва твърдението на ищеца, че заедно закупили идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургаска, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АКГК, последно изменение от 15.08.2016 г., с настоящ адрес гр. Бургас, п.к.8000, ***, ***

Оспорва всичко останало, изложено в обстоятелствената част на исковата молба. Твърди, че на 18.12.2013 г. закупила от „Елит Строй БГ“ ООД самостоятелен обект, представляващ апартамент с идентификатор *** с предназначение – за жилище. Въпреки че В. отказал да придобие собственост в обекта, ответницата чрез дружеството продавач му върнала парите, които той заплатил авансово, но той продължил да счита, че е съсобственик в нейното жилище. От 2013 г. до настоящия момент ответницата не е виждала ищеца, като същият не е идвал нито в апартамента й, нито в дворното място.

Подчертава, че в съсобственото дворно място имало и друг съсобственик, а идеалните части, които притежава нямали реални граници.

По никакъв начин не би могло да се твърди, че само тя ползва цялата незастроена част от дворното място, тъй като на практика то се ползвало от всички етажна собственици от двата входа на сградата. Ответницата твърди, че по никакъв начин не е пречила на ищеца да упражнява правото си на собственост върху идеалните части от дворното място. По отношение на 3 желанието на ищеца да сложи каравана, ответницата не оспорва, че е отказала, като съображението й за това било, че те не са единствените съсобственици в двора, както е необходимо и съгласието на всички, а преместваемите обекти следвало да бъдат съобразени с изискванията на ЗУТ.

Постъпило е и допълнение към отговора на исковата молба, в което отново се посочва, че по никакъв начин не оспорва правото на собственост на ищеца, нито го възпрепятства да си ползва имота. Ищецът можел да се снабди с ключ за дворното място и от другата съсобственица на имота, така и от всеки един от етажните собственици. Отделно, посочва, че достъпът до имота бил към момента изцяло свободен, тъй като един от етажните собственици разбил двойната входна врата към улица ***.

По отношение на иска по чл.31, ал.2 от ЗС посочва, че в молбата си от 15.03.2024 г. ищецът претендира обезщетение, като сочи за основание на това искане разпоредбата на чл.32 от ЗС, който законов текст обаче сочил на друго съдържание, касаещо управлението на съсобствена вещ, както и правото на всеки съсобственик да отнесе възникнал спор за ползването до компетентния съд. Наведени са доводи за неяснота по отношение на размера на претенцията.

Моли за отхвърляне на така предявените искове. Взима се отношение по доказателствените искания на ищеца. Моли се да бъде допуснати до разпит трима свидетели при режим на довеждане. Претендират се разноски.

С Определение №708 от 30.01.2024 г., съдът е разделил производството по предявените искове по чл.108 от ЗС, чл.31, ал.2 от ЗС и чл. 32, ал. 2 ЗС, като е отделил предявения с исковата молба иск по чл.32, ал.2 от ЗС за разглеждане в отделно производство. Производството по исковете по чл.108 от ЗС и чл.31, ал.2 от ЗС продължава под номера на настоящото дело, тоест това е рамката на настоящото производство.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и се установява от представения по делото нотариален акт №., том I, рег.№828, дело №.. от ... на нотариус Николай Ников, че ищецът и ответницата по делото са придобили идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, кв. *** а именно: 228/456 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл.

Бургаска, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АКГК, последно изменение от 15.08.2016 г., с настоящ адрес гр.

Бургас, п.к.8000, *** урбанизирана територия, ниско застрояване /c построена триетажна сграда с идентификатор 0709.820.1230.1, УПИ VIII-.9 в кв. 63 по плана на *** и със застроена площ 99 кв.м./ при съседи ***, ***, ***, ***, ***, с номер по предходен план 5., кв.63, парцел VIII.

По делото е представена скица №15-1030186-05.09.2022 г., видно от 4 която понастоящем поземлен имот с идентификатор *** е с площ от 456 кв.м., като съсобственици в имота са ищецът и ответницата, всеки с по 1/2 от 228/456 кв.м. ид.ч. от правото на собственост и В.К. Д. с 228/456 кв.м. ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот. Това се установява и от останалите, приети по делото писмени доказателства, а и от твърденията на страните.

Видно от представената скица, а и от представеното удостоверение с №94-01-37624/07.11.2022 г. от Община Бургас, в поземления имот са изградени две многофамилни триетажни жилищни сгради с идентификатор *** и ***. От нотариален акт №80, том 111, рег.

№7121, дело №446 от 2013 г. на нотариус Николай Ников се установява, че ответницата Л. С. е придобила собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ жилище – апартамент, находящо се в първата посочена и изградена в имота сграда.

По делото е представена нотариална покана от В. В. до ответницата Л.

С. от 19.09.2022 г., с която същият прави искане на основание чл.31, ал.2 от ЗС, считано от получаване на поканата, да заплаща ежемесечно обезщетение в размер на 400 лв. на месец за лишаване от ползването върху процесния поземлен имот, поради това, че тя ползва лично целия съвместен имот и той е лишен от тази полза. В тази връзка по делото е приложен и писмен отговор на нотариалната покана от ответницата Л. С., с която същата заявява, че след 2013 г. не са се срещали в дворното място с ищеца. В застроената част от имота ищецът нямал никакви права, а по отношение на незастроената част от имота, ответницата отрича да го е ограничавала и препятствала да я ползва.