Решение № 72 от 04.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Пловдив, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330104378 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от М. П. М., ЕГН ********** против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди сключен договор за потребителски кредит №........., с получена сума от 4000 лева, платима ведно с дог. лихва от 35 % в размер на 1400 лева, при ГЛП 49,66 %. Платила 7140 лева, като разликата над дължимата от общо 5400 лева съобразно договора, била получена от ответника без основание. Моли за присъждане на сумата от 1740 лева – подлежаща на връщане като платена при начална липса на основание във връзка с договора, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор. Ищецът поел задължение да осигури обезпечение чрез поръчителство, съгл. чл. 5 – уговорена индивидуално. Излага съображения във връзка с осигурено такова от трето лице и валидно сключен договор за гаранция /твърденията и възраженията в тази връзка не са свързани с такива в ИМ/. Поддържа валидност на договора за кредит /оспорва тв. в ИМ за нищожността му – такива не са изложени от ищеца/. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение 1 и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: между страните е сключен договор за потребителски кредит № ....., по който предоставената сума от 4000 лева е усвоена /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 6760/13.06.2023 г./.

Според договора /л.16-17/ е предоставен кредит от 4000 лева, при ГЛП 35 % 1400 лева, а в ГПР от 49,66 % е посочено да се включва като общ разход само лихвата.

Съгласно чл. 5 – кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството. Такъв договор изрично се оспорва от ищеца да е сключван, като не се и установява наличието му.

От приетата по делото ССЕ, която се кредитира като компетентно и ясно изготвена, неоспорена от страните, както и от приобщените писмени доказателства, се установява, че във връзка с договора – потребителят е платил сумата от общо 7160 лева. С нея са погасени изцяло главницата, лихва и такси по тарифа, като по данни от софтуерния продукт на ответника – сумата от 2119,66 лева била разчетена от „Фератум България“ ЕООД с Ferratum Bank Pls. В устния си доклад пред съда, ВЛ изрично сочи, че първичен счетоводен документ за превод на тази сума не е бил представен.

При така събраните доказателства, анализирани поотделно, в съвкупност и при взаимовръзка, съдът приема, че искът е доказан и следва да бъде уважен. Освен сумите по договора, чиято дължимост ищецът изрично признава – за главница 4000 лева и лихва от 1400 лева, се установява надплащане на суми в полза на ответника, за които същият не доказва основание за получаване. Таксите, изброени от ВЛ и страната /справка – л.64/, свързани с разходи за събиране на вземания, обезщетение за предсрочно погасяване, са недължимо платени. Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

Процесните погасени такси са свързани именно с усвояване и управление на кредита, поради което клаузите за дължимост им са уговорени в противоречие със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК в доклада, ответникът, чиято е док. тежест, не установява основание за получаване на исковата сума, която от своя страна ищецът установява да му е платил. Сумата подлежи на връщане, уговорените суми по договора за главница и лихва са погасени, такси не са дължими, а други, 2 платими от потребителя, според съдържанието на правоотношението – няма.

За пълнота – дори да се приеме, че дог. за поръчителство е бил сключен, съответно – че исковата сума е част от посочената като „разчетена“ с Ferratum Bank, сумата за поръчителя подлежи на връщане именно от ответника, на когото е платена, независимо дали реално е преведена на трето лице, което обаче е свързано с отв. дружество.

Плащането на възнаграждението по гаранцията подлежи на връщане от ответника, защото за него е липсвало основание да го получи, а дали го е превел на третото лице – поръчител, е без правно значение, тъй като касае вътрешните му отношения с това трето лице. Още повече, че предоставена с евентуален договор за поръчителство услуга не е в полза на ищеца, а единствено на ответника /идентични хипотези – Решение № 257/28.02.2023 г. по в.гр.д. № 91/2023 г. на ПОС; Решение № 1610/19.12.2023 г. по в.гр.д. № 2439/23 г. на ПОС/.

Поради изложеното, искът се приема за доказан по основание и размер, процесната сума следва да бъде върната на потребителя, поради получаването й без основание, ведно със законната лихва като последица.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на 69,60 лева – ДТ и 200 лева – деп. ССЕ.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ, възлиза на 474 лева, който следва да се присъди лично на пълномощника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост – 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20 да плати на М. П. М., ЕГН **********, с адрес:........, следните суми: 1740 лева /хиляда седемстотин и четиридесет лева/ - получена без основание във връзка с договор за потребителски кредит №......20.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 27.03.2023 г. до окончателното погасяване, както и общо 269,60 лева /двеста шестдесет и девет лева и шестдесет стотинки/ - разноски за настоящото производство.

3

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост – 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а. Д. Г. Б., с личен номер ...., с адрес: ....., сумата от 474 лева /четиристотин седемдесет и четири лева/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца М. П.

М. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.2/:

..........................................................................................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4