Определение № 312 от 16.07.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. С., 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20265400500258 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 248 ал. 3 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от „М.“ АД срещу Определение № 300 от 21.04.2026 г., постановено по гр. дело № 1449/2025 г. на Районен съд –С., с което е оставена без уважение молба с правно основание чл. 248 ГПК, за изменение на Решение № 74/05.03.2026г. по гр.д.№1449/2025г., по описа на РС С. в частта за разноските. Твърди се, че с първото възможно процесуално действие, паралелно с признанието на иска, дружеството е възстановило по претендираните суми в пълен размер, което е аргумент, че същото не е дало повод за завеждане на иска, поради което е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските следва да останат в тежест на ищеца. Допълнително, с оглед ниската правна сложност на делото и процесуалната активност на представителя на ищеца, при съобразяване практиката на СЕС, иска се намаляване размера на присъденото възнаграждение, в случай че настоящата инстанция не уважи аргументите за приложимост на чл. 78, ал. 2 ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба, в който се твърди неоснователност на жалбата. Акцентира, че макар и да е признал иска и да е извършил плащане на процесната сума в хода на производството, ответникът е станал причина за завеждане на делото, тъй като именно той е изготвила договора за потребителски кредит, въз основа на който ищецът е извършил плащания при начална липса на основание. По отношение искането за редуциране размера на адвокатското възнаграждение, твърди че присъденото в размер на 204,52 евро, съответства на изискванията на чл. 7 ал. 2 т. 1 от НВАР, съобразно защитавания интерес, правната и фактическа сложност на делото и извършените действия, като за сравнение ответното дружество е претендирало юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лева, което е с 40,00 лева по-ниско за служител, назначен по 1 трудово правоотношение при ответника, докато адвокатът е упражняващо свободна професия самоосигуряващо се лице.

Въззивната инстанция намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството е образувано по искова молба на Д. Р. против „М.“АД, в която се твърди, че на 09.11.2022 г. ищецът е сключил Договор за потребителски кредит с ответното дружество, по силата на който ответникът, като кредитодател му предоставил заем в размер на 2000 лева. В изпълнение на същия договор, ищецът заплатил по сметка на ответното дружество сумата от 4038,99 лева. Поискал е ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2038,99 лева, представляваща недължимо платени суми по договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска.

С Решение № 74/05.03.2026 г. РС – С. отхвърля предявения от Д. Р. против „М.“ АД иск, поради извършено плащане в хода на процеса. С решението се осъжда „М.“ АД, да заплати на Д. Р., разноските по водене на делото в размер на 239,97 евро, от които 35,45 евро за ДТ и 204,52 евро за адвокатско възнаграждение.

Подадена е молба вх. № 2606/31.03.2026 г. от „М.“ АД с правно основание чл. 248 ГПК, за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените разноски на ищеца. Изложени са съображения, относно липса на предпоставки за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, като се цитира практика на СЕС и национални съдилища.

За да остави без уважение молбата по чл. 248 ГПК, РС С. приема, че не са налице предпоставките по чл. 78 ал. 2 ГПК, тъй като макар ответникът да е признал иска и извършил плащане на процесната сума в хода на производството, то с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, доколкото той не твърди да е правил опити за връщане на ищеца на недължимо платената му сума, преди предявяване на иска. Така според РС С., ответникът безспорно е предизвикал правния спор.

Относно искането за намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение, същото според първоинстанционния съд е неоснователно.

Ищецът претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева /204,52 евро/, което е под размера, определен по реда на чл. 7 ал. 2, т. 2 от НВАР – 503,80 лева /257,59 евро/. Присъденото съответства на защитавания интерес, правната и фактическа сложност на делото и извършените действия.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното определение по чл. 248 ГПК е законосъобразно и обосновано.

Правилно, първоинстанционният съд е приел молбата по чл. 248 ГПК за процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в предвидения от закона срок и е насочена срещу произнасянето на съда относно разноски, присъдени с решението.

2

Настоящият състав установява, че с отговора по ИМ по чл. 131 ГПК /л.15/, ответникът е признал иска като основателен, като е представил доказателства, че на датата 01.12.2025 г. е заплатил чрез паричен превод – платежна система БИСЕРА, сумата на ищеца в размер на 2077.44 лева, поради което е поискано отхвърляне на иска поради плащане, като на основание чл.

78, ал. 2 ГПК, при присъждане на разноски, същите да бъдат оставени в тежест на ищеца, доколкото се счита, че дружеството не е дало повод за завеждане на иска.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК разноските се възлагат върху ищеца, когато ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска.

Посочените предпоставки са две – липса на повод за предявяване на иска от страна на ответника и признание на иска, като същите са кумулативно дадени и подлежат на преценка с оглед предмета и особеностите на всеки конкретен спор. Целта на разпоредбата е да освободи ответника от отговорност за разноски в случаите, когато с извънпроцесуалното си поведение не е обусловил необходимостта от съдебна защита и в хода на производството не е оспорил претендираното от ищеца право, а напротив – признал е иска. Дали тези предпоставки са налице се преценява във всеки отделен случай въз основа на установените по делото факти, като съдът изследва единствено поведението на ответника, а не това на ищеца. В тази връзка преценката дали ответникът е дал повод за завеждане на делото предполага анализ както на извънпроцесуалното му поведение – дали именно то е наложило търсенето на съдебна защита, така и на процесуалното му поведение след сезиране на съда – дали е признал предявения иск.

В настоящия случай не е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Действително, с депозирания отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е признал предявените искове, но това процесуално поведение е осъществено едва след сезиране на съда и не заличава извънпроцесуалното му поведение, което е обусловило необходимостта ищецът да потърси съдебна защита. От данните по делото не се установява преди предявяване на исковете ответникът да е признал недействителността на процесния договор за потребителски кредит, да е заявил, че няма да черпи права от него или доброволно да е възстановил на ищеца получените без основание суми.

Напротив, именно образуването на съдебното производство е довело до признаването на иска и до последващото уреждане на последиците от прогласената недействителност на договора. При тези обстоятелства следва да се приеме, че ако ищецът не беше предявил исковата си претенция, ответникът не би предприел действия по доброволно възстановяване на надплатените суми, получени въз основа на впоследствие признатия за недействителен договор.

От казаното следва, че именно извънпроцесуалното поведение на ответника е създало необходимостта от съдебна защита и е станало причина за възникване на правния спор. Обстоятелството, че впоследствие ответникът е 3 признал исковете, изпълнява единствено втората предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК, но не може да обоснове извода, че не е дал повод за завеждане на делото.

Ето защо не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и ответникът не може основателно да се позовава на нея с цел освобождаване от отговорност за разноските. Както вече беше отчетено, плащането представлява правопогасяващ факт, настъпил след депозиране на исковата молба, но към момента на сезиране на съда спорното правоотношение е съществувало, а последващото изпълнение не е могло да предотврати необходимостта от предявяване на иска и извършването на процесуалните действия, обусловили направата на съдебните разноски.

Относно искането за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 204,52 евро, настоящата инстанция намира, че определено до тази стойност, същото не се явява прекомерно, доколкото съответства на положения от процесуалния представител труд и е съобразено с характера на производството. Предмет на делото е спор относно действителността на договор за потребителски кредит, който предполага извършване на правен анализ на договорните клаузи, преценка на приложимата специална нормативна уредба и съобразяване на правните последици от евентуалната недействителност на договора. Тук е мястото да се отбележи, че не отговаря на истината твърдението на жалбоподателя, че в проведеното открито съдебно заседание, представител на ищеца не взема участие. Видно от съдържанието на Протокол № 88/05.02.2026 г. /л.35/, процесуалният представител на ищеца – адв. Орманова се явява, извършва процесуални действия и изявления – съобразно интересите на представляваната от нея страна.

По-натам, обстоятелството, че материалният интерес по делото е в определен размер, само по себе си не е достатъчно да обоснове извод за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като дължимото възнаграждение е свързано не само с размера на претенцията, но и с характера на правния спор и извършените процесуални действия, а както се спомена вече, такива са налице.

Съдът отчита, че възнаграждението от 204,52 евро не надхвърля разумните граници на необходимите разноски за осъществяване на процесуално представителство по делото и не е несъразмерно с оглед фактическата и правна сложност на спора. Следва да се отчете, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро е дори под минималния размер на възнаграждението, определен съгласно Наредба № 1/2004 за възнаграждения за адвокатска работа, за този вид производство. Ето защо същото не може да бъде квалифицирано като прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като не надхвърля, а напротив – е под прага на възнаграждението, което нормативно е прието като минимално дължимо за извършената адвокатска работа.

Съдът споделя разбирането, че при преценка размера на разноските, 4 следва да се запази необходимото равновесие между интересите на страните.

Не е логично и справедливо, жалбоподателят да оценява положения от неговия процесуален представител труд в един размер, а едновременно с това да поддържа, че юридическите усилия на адвоката на насрещната страна следва да бъдат възмездени в значително по-нисък размер, при положение че и двамата юристи извършват процесуално представителство в едно и също производство.

Предвид изложеното съдът приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение по чл. 248 ГПК, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Окръжен съд С.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 300/21.04.2026 г. по гр. д. № 1449/2025 г. по описа на РС-С..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5