Решение № 20900 от 17.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20900 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110159633 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Минолби“ ЕООД е предявило срещу „А1 България“ ЕАД иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 1,45 лева – платена без основание сума с ДДС, представляваща недължимо платена сума като такси за мобилна услуга № 0887311232 и за мобилна услуга № 0889240007, която сума е начислена във фактура № 442068079 за периода 28.11.2021г. – 27.12.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (07.10.2024г.) до окончателното плащане.

В исковата молба ищецът излага, че с ответника са сключили договор за мобилни услуги № 503554975 с Приложение № 03.12.2021г. Твърди, че ответникът е издал фактура № 442068079 за отчетен период 28.11.2021г. – 27.12.2021г., в която са начислени месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилна услуга за мобилен номер *** в размер на 11,49 лева без ДДС, и за мобилен номер № 0889240007 в размер на 18,40 лева без ДДС, които суми били изцяло платени от ищеца. След заплащане на сумата ищецът направил справка и установил, че е платил повече от действително дължимите МАТ за договорените пакети за мобилни услуги, като надплатената сума била размер на 1,21 лева без ДДС или 1,45 лева с ДДС. При това посочената сума била платена без основание на ответника.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Не оспорва наличие на договорно правоотношение между страните съгласно сключен между страните договор № 503554975, ведно с приложения към същия, както и че е заплатена претендираната сума в размер на 1,45 лева с ДДС, начислена във фактура № 0442068079/04.01.2022г. за мобилни услуги № 0887311232 и ***. Възразява, че в процесната фактура всички задължения са начислени правилно, като било съобразено предоговарянето на тарифния план за услугата. Възразява, че не е доказано именно ищцовото дружество да е платец на задължението по фактурата, вкл. и спрямо претендираната сума, като в тази връзка се позовава на обстоятелството, че договорът между страните е сключен за предоставянето на 2161 услуги, а ищецът имал по – малко от 10 души персонал. При това сумата била заплатена от трето лице – действителен ползвател 1 на услугата. При евентуално неоснователно начисляване на суми във фактурата, платеното в повече следвало да се възстанови именно на лицето, извършило плащане по фактурата, а не в полза на ищцовото дружество.

С молба – становище, изпратено по пощата на 17.04.2025г. (л.42 и сл.), ищецът посочва, че ответникът е признал неоснователно начисляване на претендираната сума в процесната фактура, като е издал кредитно известие в размер на претендираната сума от 1,21 лева без ДДС / 1,45 лева с ДДС. Кредитно известие съгласно чл.115, ал.2 ЗДДС следвало да се издаде в 5 – дневен срок от връщане на сумата, като ищецът възразява, че сумата по кредитното известие не е върната. Кредитното известие следвало да съдържа и номера на фактурата, чиято данъчна основа то намалява. За пръв път пред РП – Бургас ответникът заявил, че има издадено такова кредитно известие.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск и доказателствата по делото, намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 03.12.2021г. между ищеца „Минолби“ ЕООД в качеството на абонат и „А1 България“ ЕАД в качеството на мобилен оператор е подписано Приложение № 1 към договор № 503554975. Към договора за мобилни услуги страните са подписали Приложение № 1 от 14.10.2019г., в което са описани цени на мобилни услуги и месечни абонаментни такси, параметри на тарифните планове/пакети, а телефонните номера, до които се отнасят, са посочени в Приложение № 2.

Не е спорно по делото, а и от приетите доказателства се установява, че ответникът е издал фактура № 0442068079 заедно с приложение А (л.29 и сл.), в която в тежест на ищеца е начислил задължения за такси за мобилни услуги за мобилен номер *** в размер на 19,47 лева без ДДС, и за мобилен номер № 0889240007 в размер на 18,40 лева без ДДС.

Относно проверка за това дали начислените месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилни услуги за процесния мобилен номер са начислени съобразно договорените абонаментни планове по делото е изслушано и прието заключение по съдебно – счетоводна експертиза (л.66 и сл.). Вещото лице е дал заключение, че за мобилен номер *** са установени несъответствия в договорени и начислени отстъпки на МАТ, като общо начислените отстъпки са в по – малко с 0,61 лева, като различията са на ред 6- ти на стр. 4 от приложение А от фактурата – не е начислена отстъпка в размер на 1,60 лева без ДДС, на ред 7 – ми – начислена е отстъпка в повече от 1 лев и на ред 8 – ми – не е начислена отстъпка в размер на 0,01 лева. За мобилен номер *** са установени несъответствия в договорените и начислени отстъпки за МАТ, като общо начислените отстъпки в по – малко са с 0,60 лева, като различията са на ред 7 – ми на стр. 7 от приложение А към фактурата – не е начислена отстъпка в размер на 1,60 лева без ДДС и на ред 5 – ти – начислена е отстъпка в повече за 1 лев. При това общо отстъпките, които не са отразени в процесната фактура за двата процесни мобилни номера относно МАТ са в размер на 1,21 лева без ДДС (0,61 + 0,60) или 1,45 лева. Вещото лице е посочил, че на 31.01.2022г. за посочените отстъпки мобилният оператор е издал кредитно известие № 0652959191 за сумата от 1,21 лева без ДДС или 1,45 лева с ДДС, като с него е намалено задължението по процесната фактура. Пълната стойност на процесната фактура за всички услуги и всички сим карти била в размер на 103,26 лева с ДДС. От заключението на вещото лице се установява, че цялата сума по процесната фактура в размер на 103,26 лева с ДДС е заплатена изцяло по банков път от Илия Симеонов Алеков на 04.01.2022г. Задължението на ответника за възстановяване на сумата от 1,45 лева по издаденото кредитно известие било погасено чрез насрещно прихващане от начислени неустойки при прекратяване на процесния договор за мобилни услуги. В билинг системата били направени следните отбелязвания : на 31.01.2022г. сумата от 1,45 лева била осчетоводена като депозит, на 29.10.2023г. от сумата били усвоени 0,72 лева за погасяване на вземания за неустойки, начислени за прекратяване на договора, за което е издаден документ и на същата дата била усвоена сума в размер на 0,73 лева – също 2 за погасяване на вземания за неустойки, начислени за прекратяване на договора с втори документ.

В справката към заключението на вещото лице е поместен обяснителен текст и е посочена конкретната клауза от договора и приложения към него, съобразно която е формира цената на начислените такси. Вещото лице е посочил, че е основал изводите си на приложения към договора за мобилни услуги, на данните от предходната фактура № 0440563962 от 02.12.2021г., на следващата фактура с № 0443580109 от 01.02.2022г. и на справките на билинг системата на ответното дружество относно процесните мобилни номера.

По делото няма спор, а и от събраните по делото доказателства, вкл. и заключението на вещото лице, се установява, че за претендираната сума от 1,21 лева без ДДС/ 1,45 лева с ДДС ищецът е издал кредитно известие № 652959191 към процесната фактура. Със същото кредитно известие е намалено задължението по процесната фактура със сумата от 1,21 лева без ДДС/ 1,45 лева с ДДС. Информация за издаване на такова кредитно известие вещото лице черпи от справка в билинг системата на мобилния оператор. Сведения за издаването на цитираното кредитно известие се съдържат и в справка, дадена от ответника (мобилния оператор) пред орган на полицията – писмо с рег. № 9990/30.05.2022г. (л.47 – лице и гръб), в което ответникът посочва, че по повод постъпили оплаквания на клиента на мобилния оператор „Минолби“ ЕООД и разглеждане на подадената от клиента информация били проверени услугите и своевременно били издадени кредитни или дебитни известие. Към писмото е приложена справка, в която фигурира кредитно известие № 652959191 за сумата общо от 1,21 лева без ДДС (0,60 лева и 0,61 лева) към процесната фактура. По искане на ищеца ответникът бе задължен по реда на чл.190 ГПК да представи цитираното кредитно известие. След като съдът уважи искането, ответникът представи екранна снимка от билинг системата на кредитно известие № 652959360 с посочена дата на издаване : 31.01.2022г., към процесната фактура, на стойност 1,21 лева без ДДС/ 1,45 лева с ДДС. С молба от 26.06.2025г. (л.83) мобилният оператор уточнява, че представя само „екранна снимка“ от билинг системата, защото била невъзможна визуализацията на самото кредитно известие от билинг системата. Съдът цени издаденото кредитно известие като извънсъдебно признание на това, че в процесната фактура са начислени без основание задължения в повече в размер на 1,21 лева без ДДС/ 1,45 лева с ДДС, което извънсъдебно признание се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства (заключение на вещо лице по ССчЕ) и затова съдът приема, че същото отговаря на действителното положение – арг. чл.175 ГПК.

От заключението на вещото лице, което се кредитира от съда като детайлно и компетентно изготвено, се установява, че е платен пълният размер на задължението, начислен с процесната фактура, което се признава и от ответника в отговора на исковата молба и доколкото признанието се подкрепя от останалите доказателства по делото, съдът приема, че признанието отговаря на действителното фактическо положение – арг. чл.175 ГПК.

Със становище от 17.06.2025г. (л.63 и сл.) ищецът оспорва процесното задължение да е погасено чрез прихващане, защото не е извършено с ликвидно и изискуемо вземане съгласно чл.103 ЗЗД и не е направено изрично изявление от страна на ответника за прихващането съгласно чл.104 ЗЗД. Не било доказано по делото виновно поведение от страна на ищеца, което да обоснове правото на ответника на неустойка. От страна на ответника не било направено възражение за прихващане, а за наличието на такова ищецът разбрал за пръв път от заключението на вещото лице. Отделно от това кредитното известие следвало да се издаде в срок от 5 дни от връщането, респ. прихващането (чл.115 ЗДДС), а в случая кредитното известие било издадено на 31.01.2022г., а прихващането било извършено на 29.10.2023г. Оспорва в полза на ответника да е възникнало право да развали процесния договор, поради което в негова полза не било възникнало и право на неустойка.

3

Съдът кредитира заключението на вещото лице в частта относно констатациите за начислени без основание (без да съответстват на договореното съгласно сключения между страните договор, както и подписаните към същия приложения) суми в процесните фактури за месечни абонаментни такси, като в посочената част заключението на вещото лице е подробно, мотивирано и обстойно.

В частта относно погасяване на спорната сума съдът намира следното :

В случая в срока по чл.131 ГПК не е заявено възражение за прихващане. Касае се за спорно, т.е. неликвидно вземане – това за неустойка при упражнено от ответника право да развали договор за мобилни услуги (вземането е оспорено от ищеца в становище 17.06.2025г.), поради което за релевиране на възражение за прихващане важи срокът по чл.131 ГПК – арг. чл.133 ГПК и съобразно постановките на т.6 от ТР № 1/2001г. и задължителните разяснения по т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. При това след като изобщо в срока по чл.131 ГПК не е направено възражение за прихващане с вземане за неустойка, което вземане не е ликвидно (не е установено с влязъл в сила съдебен акт и е спорно), означава, че то не е своевременно включено в предмета на делото. При това не следва да се обсъжда въпросът за възникване на вземане за неустойка.

От горното следва, че претендираната сума е платена без основание на ответника, извънсъдебно признато от ищеца чрез издаденото от същия кредитно известие към процесната фактура, като не се установява (и не се твърди) възстановяване на платената без основание сума. Отразяването в билинг системата на ответника на процесното вземане като погасено чрез прихващане с вземане на ответника за неустойка не води до различен извод.