Решение № 34 от 02.06.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Бургас, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20252001000052 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 303 от 29.11.2024 г. на Окръжен съд Бургас, постановено по т.д. № 235/ 2023 г. е осъдено „Стройкомерс“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1619, район Витоша, ул. „Гербер“ № 5, представлявано от Д. Б. Ат. - управител, да заплати н а Държавна опера Бургас, Булстат ***********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Климент Охридски“ № 2, представлявана от Ал.

Ал. Т. - директор, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 82, ет.2 адв. Б. К., сумата от 319 601,08 лв. - главница, престирана на отпаднало основание, представляваща платено възнаграждение за доставяне и монтиране на озвучителна техника по сключен между страните договор за възлагане на обществена поръчка от 20.05.2018 г. за реконструкция на концертна зала „Професор Иван Вульпе“, находяща се в гр. Бургас, развален от ищеца по реда на чл. 87, ал.2 от ЗЗД с едностранно волеизявление, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 1.06.2023 г. до окончателното плащане.

Със същото решение е осъдена Държавна опера Бургас, Булстат ***********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Климент 1

Охридски“ № 2, представлявана от Ал. Ал. Т. - директор, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 82, ет.2 - адв. Б. К., да заплати на „Стройкомерс“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1619, район Витоша, ул. „Гербер“ № 5, представлявано от Д. Б. Ат. - управител, сума в размер на 105 619,53 лв. с ДДС – главница, представляваща стойността на извършени СМР, изразяващи се в демонтаж на гипсови плоскости, доставка и монтаж на щендерни стени-2 броя с единична и двойна конструкция, предстенни обшивки-3 броя, шпакловка на стени с гипсокартон и боядисването им с латекс, доставка и монтаж на акустична вата за тавани, шпакловка на тавани, декоративни корнизи, боядисване на тавани с латекс, доставка и монтаж на антипаник брави, торкетиране на каменни и тухлени зидове с бетон, колонен климатик, енергоспестяващ вентилационен бокс, пускател, ел. нагревателна секция, вентилационна кутия, кулисен шумозаглушител, пожаропреградни клапи-2бр., таванна решетка с кутия, решетка със завихряне, 3бр. хоризонтални решетки, 3бр. климатични системи общообменна климатизация, електрически конвектор за баня, енергоспестяващ вентилационен бокс, пускател и ел. нагревателна секция, канапен шумозаглушител, тръбен път за сплит, топлоизолация от минерална вата, гъвкави връзки, 2 броя климатични системи в общите части, вентилационна завеса, електрически конвектор, вентилатор за канелен монтаж, часовников механизъм за включването му и конусна смукателна решетка, ведно със законната лихва, считано от предявяване на насрещната искова молба 28.07.2023г. до окончателното плащане.

Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Стройкомерс“ ЕООД, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 5, вх.Б, ет.1, ап.3 - адв. В. К., в която същото се обжалва като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Претендира се отмяната му, отхвърляне на предявените осъдителни искови претенции, с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.

Оспорват се изводите на съда от първа инстанция за преклузия на наведените от въззивната страна възражения за неизправност на кредитора и неоказване на съдействие по смисъла на чл.83, ал.1 и чл.95 ЗЗД, както и на възраженията му, че забавата на длъжника се дължи на промени в проекта и 2 извършване на непредвидени СМР и че неизпълнената част от договора е незначителна, с оглед интересите на кредитора. Сочи се, че цитираната от първостепенния съд съдебна практика е неотносима към процесния случай.

Подчертава се отсъствието на законова дефиниция на понятието „незначителност“ на неизпълнението, като, по мнение на въззивника, преценката е в изключителното правомощие на съда и е винаги конкретна.

Изразява се позиция, че забавянето в приключването на строителните работи не е значително, с оглед интереса на кредитора, като възложените с договора строително монтажни работи (СМР) са изпълнени почти изцяло, както и са били изпълнени работи, които не са били възлагани, но са били технологично необходими.

Претендира се, че в случая не са налице предпоставките за упражняване на изявление за разваляне на процесния договор и оттам за уважаване на ищцовата претенция.

Навеждат се оплаквания, че контестираното решение е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства относно обстоятелствата по доставката и монтажа на озвучителна техника. Изтъква се, че според събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че въззиваемият необосновано е отказал да приеме доставеното озвучително оборудване, поради което въззивникът е съхранявал продължително време част от същото в склад.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Държавна опера Бургас, Булстат ***********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Климент Охридски“ № 2, представлявана от Ал.

Ал. Т. - директор, в който са изложени съображения за нейната неоснователност и се въвежда искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Подчертава се пълното авансово изпълнение от страна на въззиваемия на задължението му за заплащане на цената на предвидената по проект озвучителна и осветителна техника, посочена в Протокол обр.19 № 4/ 25.02.2020 г. и осчетоводена с Фактура № 2030/ 25.02.2020 г., заплатена с банков превод от същата дата.

Изложени са съображения, че крайният срок за изпълнение на 3 възложените СМР е настъпил в края на месец февруари 2020 г.

При позоваване на извършената по делото съдебно – техническа експертиза се сочи, че въззивникът не е изпълнил задължението си да закупи предвидената озвучителна и осветителна техника. Излагат се доводи, че исканата техника не е била доставена за съхранение в склад на въззиваемия, както е поискано от същия. Във връзка с неизпълнението на въззивника се сочи, че въззиваемият е изправна страна и е упражнил правото си на разваляне, като претендира обратно платената за техниката авансово сума.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пренесен за разглеждане пред апелативната инстанция е спорът по предявен пред първоинстанционния Окръжен съд Бургас иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и искане, с правно основание чл.86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва, от завеждане на делото до окончателното изплащане.

Претендира се в настоящия процес от въззиваемата Държавна опера Бургас получаване обратно от дружеството - въззивник на престирани в изпълнение на прекратен договор авансово суми.

Разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД представлява средство за изравняване на необоснованото с призната от правото причина имуществено преливане от един патримониум в друг. Претендиращият връщане по престационната кондикция следва да докаже даването, в конкретния случай плащането към дружеството - въззивник, и неговия размер. В доказателствена тежест на облагодетелствания е да докаже съществуването на годно основание 4 да получи облагата и да я задържи.

Установяване на факти пред въззивната инстанция не е провеждано.

Настоящият състав препраща към фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд и изложена в обстоятелствената част на атакувания съдебен акт.

В обобщение и в аспект на повдигнатите във въззивната жалба оплаквания, следва да се посочи, че на базата на ангажираните в производството доказателства става ясно, че на 20.05.2019 г., след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, е сключен договор, на основание чл.112 ЗОП, по силата на който изпълнителят – „Стройкомерс“ ЕООД е поело спрямо Държавна опера Бургас задължението да извърши реконструкция на сградата на Концертна зала „Проф. Иван Вульпе“ гр.

Бургас, при условията на обвързващо страните Техническо предложение – Приложение № 3, и Ценово предложение – Приложение № 8, неразделни части от съглашението. Приложение към Ценовото предложение е Количествено – стойностна сметка, предвиждаща в Раздел Системи за озвучаване, инсципиент, мултимедия, кино, точно описани и остойностени дейности по доставка на машини и съоръжения, оборудване на озвучителна система и ефективно – осветителна инсталация, монтаж и привеждане в работно състояние, както и обучение на персонал за работа и поддръжка на системата.

Прието е, че срокът за изпълнение на работите, за които изпълнителят се е ангажирал, е с продължителност 180 календарни дни и започва да тече от датата на подписване на протокола за откриване на строителната площадка и определяне на строителната линия и ниво на строежа, която в разглеждания случай е 17.06.2019 г., видно от доказателствата по делото, с възможност за продължаване на срока при спиране на строителството – чл.2, ал.3 от договора. Не е спорно между страните, а и е видно от приетите писмени доказателства, че такова спиране на строителството е било налично за периода 16.08.2019 г. – 31.10.2019 г.

Страните са се споразумели в чл.3 по общата стойност на работата 1 519 584,83 лева без ДДС, и начина на поетапно плащане, след издаването на фактури. Постигнато е съгласие приемането на извършената работа да става от представители на възложителя с акт образец 15, предписан от Наредба № 3 5 на МРРБ за съставянето на актове и протоколи по време на строителството чл.4, ал.7, вр. чл. 9, ал.2 от съглашението.

Въззиваемият сочи, че е извършил уговореното в съглашението авансово плащане, в размер на 20 % от стойността – 364 700,36 лв., както и е извършил междинни плащания в общ размер на 565 413,03 лв. за приети с протоколи образец 19 и фактурирани дейности. Освен това е платил авансово на изпълнителя сумата от 319 601,08 лв., като цена на уговорената за доставка предвидена по проект озвучителна и осветителна техника, но същата не е била доставена на обекта, нито монтирана и не е бил обучен персонал за боравенето с нея, както е било уговорено.

При съобразяване на фиксирания между страните срок за изпълнение и вземане предвид на периода на спиране на строителството, следва да се заключи, че крайният срок на изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора е 28.02.2020 г.

Договорът, на основата на който са се породили отношенията между страните, разкрива белезите на договор за изработка в строителството, като двустранен, възмезден, консенсуален, каузален и неформален договор.

Съставени във връзка с изпълнението са Актове образец 19 №№ 1/ 30.08.2019 г., 2/ 14.08.2019 г., 3/ 2.12.2019 г. и 4/ 25.02.2020 г. Удостоверяването по този начин на изпълнението води до извод, че страните, по общо съгласие, са се отклонили от приетата между тях в договора форма за приемане на работата с акт образец 15 по действащата Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и са възприели актуване по реда на отменената Наредба № 7 от 22.05.2001 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

Представена е по делото Фактура № 2030/ 25.02.2020 г., по която не е спорно, че е постъпило плащане.

Установеното по делото от вещите лица Ч. и К., по изпълнените пред първата инстанция съдебно – технически експертизи, че обектът, при проведените от тях огледи, е в незавършен вид, с неизпълнени вътрешни довършителни работи, инсталационни работи и осветление, както и с недоставена и монтирана осветителна и озвучителна техника, опровергава удостовереното в подписания между страните Акт образец 19 от 25.02.2019 г. изпълнение на този етап от работите. В този аспект следва да се прецени и 6 неоспорването от дружеството - въззивник на правното твърдение на въззиваемия за отсъстващо пълно изпълнение.