Решение № 1297 от 18.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1297 гр. София, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20211100902008 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ от „С.“ ЕООД за установяване, че ЧАСТ от вземанията на „В.Х.“ АД, приети със списъка на приетите вземания, обявен в Търговския регистър на 17.02.2021 г. и одобрен с определение № 264593/27.09.2021 г. на съда по несъстоятелността са несъществуващи, а именно: 97811,16 лв., представляващи общ размер на плащания за заплати и възнаграждения, извършени от „В.Х.“ АД в полза на „В.Т.“ ЕООД в периода 07.02.2019 г. – 24.11.2020 г. съгласно опис, 10226,56 лв., представляващи общ размер на лихвата за забава от датата на всяко плащане до 03.12.2020 г., законна лихва върху главницата за периода 04.12.2020 г. – 31.12.2020 г., както и, че останалите съществуващи вземания на „В.Х.“ АД в производството по несъстоятелност на „В.Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/ следва да бъдат приети с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ.

Ищецът твърди да е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „В.Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/. Първият ответник „В.Х.“ АД е предявил в производството по несъстоятелността вземания в размер на 242547,41 лв. с основание – заплащане на задължения на „В.Т.“ към НАП и други лица за периода м. февруари 2019 г. – 30.11.2021 г. в размер на 224345,73 лв., лихва за забава върху тази сума (главница) в размер на 16519,09 лв. от датата на плащане на всяка отделна сума до 03.12.2020 г. и 1682,59 лв. – законна лихва за периода 03.12.2020 г. – 31.12.2020 г. Синдикът е включил пълният размер на предявеното вземане в списъка на приетите вземания, обявен в ТР на 17.02.2021 г. Ищецът е подал възражение против приетото вземане с вх. № 282030/19.02.2021 г., което е оставено без уважение 1 от съда по несъстоятелността с Определение № 264593/27.09.2021 г., обявено в ТР на същата дата. Твърди, че включените в списъка на приетите вземания и одобрени от съда вземания на „В.Х.“ АД са несъществуващи до размерите, посочени от ищеца. Освен това, пълният размер на съществуващите вземания неправилно е приет с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Твърди, че тези вземания са вътрешно кредитиране от страна на едноличния собственик на капитала на „В.Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/ и поради това е следвало да са с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 10, вр. чл. 616, ал. 2, т. 2 ТЗ.

Оспорва, че основанието на вземането на „В.Х.“ АД произтича от плащане на чужди задължения при наличие на интерес (осн. чл. 74 ЗЗД). Твърди да се касае за заплащане на текущи задължения, които не са произлезли от търговската дейност на длъжника, които длъжникът да не е могъл да изплати, в които случаи едноличният собственик е длъжен да предостави допълнителни вноски за покриване на тези задължения или да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Алтернативно твърди, че дори и да е налице хипотезата на чл. 74 ЗЗД, първият ответник е встъпил в дълга на собственото си дъщерно дружество, което представлява форма на кредитирането му. През периода, когато са заплащани тези задължения, вторият ответник вече е бил в състояние на неплатежоспособност, настъпила на 31.12.2018 г. Твърди, че като не е поискал в едномесечен срок откриването на производство по несъстоятелност, а е продължил да предоставя заем на неплатежоспособното дружество, едноличният собственик на капитала е увредил допълнително останалите му кредитори. Твърди, че по-голямата част от задълженията на „В.Т.“ ЕООД, платени от „В.Х.“ АД са при хипотезата на скрито съучастие (чл. 609 ТЗ); изплащани са задължения за възнаграждения – трудови и по договори за управление на лица, които са в същите правоотношения и с „В.Х.“ АД, както и с друго, свързано с него лице – „Б.и.“ АД. Отделно, твърди, че неправилно синдикът е изчислил размерът на вземанията (главницата, както и размерът на лихвите за забава).

В допълнителната искова молба ищецът сочи, че сумата от 97811, 16 лв.

– общ размер на плащанията за заплати и възнаграждения, извършени от „В.Х.“ АД в полза на „В.Т.“ ЕООД в периода 07.02.2019 г. – 24.11.2020 г., както и сумата от 10226,56 лв. – лихва за забава от датата на всяко плащане до 03.12.2020 г. е формирана от следните плащания и по следния начин:

Сума (в Дата лева) документ плащане на Текст на основанието Лихва до за за плащане в 03.12.2020 документа г.

1.

4364,20

25.03.2019

Заплати

737,06

2.

4364,20

24.04.2019

Работна заплата

701,91

3.

4364,20

23.05.2019

Работна заплата

666,75

4.

4364,20

25.06.2019

Работна заплата

627,96

2

5.

7920,00

25.06.2019

Граждански договор

1139,60

6.

4243,29

24.07.2019

Работна заплата

576,38

7.

4320,00

06.08.2019

Фактура, О.К.

572,40

8.

4361,87

22.08.2019

Работна заплата 7/2019

558,56

9.

4366,53

25.09.2019

Работна заплата

519,13

10.

4363,04

24.10.2019