Решение № 334 от 12.10.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Русе, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Катина Кавърова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20264500500577 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Териториално поделение на НОИ – Русе обжалва Решение № 752 от 21.05.2026 г., постановено по гр. д. № 3798/2024 г. по описа на Районен съд – Русе като неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че първоинстанционният съд не е извършил цялостен и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, като е кредитирал представените от ищцата документи и свидетелски показания, без да обсъди констатациите на контролните органи на НОИ и издадените въз основа на тях административни актове. Поддържа, че наличието на трудов договор и първоначално подадени осигурителни данни не е достатъчно за възникване на осигурително правоотношение, когато не е установено реално упражняване на трудова дейност. Сочи, че при извършената от органите на НОИ проверка не е установено „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД да е осъществявало реална търговска дейност през процесния период, както и реално полагане на труд от лицата, за които са подавани осигурителни данни, поради което са издадени задължителни предписания за заличаването им, включително на данните за 1 ищцата. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което предявеният от М. Т. установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответницата по въззивната жалба М. П. Т. не е подала писмен отговор. В представено писмено становище оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват полагането на труд при „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД през процесния период и обосновават признаването на претендирания трудов и осигурителен стаж. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Производството по делото е образувано по предявения от М. П. Т. против жалбаподателя иск с правно основание чл.3 от ЗУТОССР.

От събраните по делото доказателства е установено, че между М. П. Т. и „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД е сключен представен трудов договор № 21/20.12.2017 г., по силата на който М. Т. е заемала длъжносттта „домакин“, при осемчасов работен ден и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 600 лв., като в договора е посочено постъпване на работа на 21.12.2017 г. Със Заповед № 16/22.02.2019 г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от 25.02.2019 г. В трудова книжка на лицето е отразен трудов стаж при същия работодател за периода от 21.12.2017 г. до 25.02.2019 г. в размер на една година, два месеца и четири дни. Представени са още удостоверение обр. УП-2 № 3/06.06.2021 г. и удостоверение обр. УП-3 № 40/06.06.2021 г., както и платежни ведомости за периода от м. декември 2017 г. до м. февруари 2019 г.

От удостоверение обр. УП-17 изх. № 5511-17-1/16.08.2022 г., издадено от 2

ТП на НОИ – Русе, се установява, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от М. П. Т. осигурителен стаж за периода от 21.12.2017 г. до 25.02.2019 г. при осигурител „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД.

По отношение на „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД е извършена проверка от контролните органи на НОИ във връзка с разходите на държавното обществено осигуряване. При проверката е констатирано, че след вписването на Й.В. като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството на 11.04.2017 г. са подавани данни по чл. 5, ал. 4 КСО за общо 42 лица. В резултат на извършената контролна дейност контролните органи са приели, че липсват доказателства за реално осъществявана търговска дейност от дружеството през проверявания период, както и за действително упражнявана трудова дейност от лицата, за които са подавани осигурителни данни.

Резултатите от проверката са обективирани в Ревизионен акт за начет № РА-5-21-00842853/18.11.2020 г., ведно с изготвените към него анализ и мотивирано заключение. Въз основа на направените констатации са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-21-00842916/18.11.2020 г. за заличаване на подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО данни за 42 лица, сред които и М. П. Т. за периода от 21.12.2017 г. до 25.02.2019 г. Извършено е заличаване на осигурителните данни въз основа на Задължително предписание № ЗИ-1-2101000851/10.09.2021 г.

Установено е, че с Решение № 1079/24.07.2020 г. по т.д. № 2765/2019 г. на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност на „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД, дружеството е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване дейността на предприятието му, а с Решение № 261364/04.10.2021 г. производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаването на дружеството от Търговския регистър.

В хода на първоинстанционното производство ТП на НОИ – Русе е оспорило истинността на представените от ищцата трудова книжка, удостоверения обр. УП-2 № 3/06.06.2021 г. и обр. УП-3 № 40/06.06.2021 г., както и на платежните ведомости за процесния период. Във връзка с оспорването е открито производство по чл. 193 ГПК и е назначена съдебнопочеркова експертиза, по която са представени основно и допълнително заключение. Съгласно заключенията на вещото лице подписите, положени на стр. 7, в колони 6, 7 и 9 от трудовата книжка на М. Т., както и подписите в 3 удостоверенията обр. УП-2 № 3/06.06.2021 г. и обр. УП-3 № 40/06.06.2021 г., не са изпълнени от Й.В.В. – управител на „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД, както и че подписите в трудовия договор и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са положени от него. По отношение на платежните ведомости вещото лице е установило, че част от подписите са изпълнени от Й.В.В., докато за останалите не може да се направи категоричен извод относно авторството им.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявения иск по съображения, че за процесният период ответницата по жалбата е установила полагането на труд при заличения работодател.

Обжалваното решение е недопустимо.

Производството по делото е образувано по предявен от ответницата по жалбата иск за установяване на трудов и осигурителен стаж с правно основание чл.3 от ЗУТОССР.

Нормата на чл.4, ал.2 от закона въвежда като изискване към исковата молба да бъде представено удостоверение, издадено от работодателя /осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени.

Съгласно утвърдената съдебна практика, изразена и в решение № 217 по гр. д. № 223/2014 г. III г. о., ВКС, удостоверението, издавано от работодателя по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, че документите, установяващи трудовия и/или осигурителния стаж са унищожени или изгубени, представлява особена процесуална предпоставка за предявяването на иска по реда на посочения закон.

Предвиденият особен процесуален ред за установяване на трудов стаж е предназначен да даде защита в случаите, в които не съществува спор относно обстоятелството дали са водени съответните книжа, ведомости и/или счетоводни документи, които установяват начисляването и изплащането на трудовото възнаграждение и съответстващия на него обем на положен труд, но макар те да са били надлежно съставени, са изгубени или унищожени.

Когато е налице спор относно елементи от съдържанието на трудовото правоотношение - неговата продължителност, обема и характера на полагания 4 труд, дължимото възнаграждение и др., или изобщо съществуването на правоотношението, то тогава е налице трудовоправен спор по смисъла на чл.

357 КТ относно съществуването или изпълнението на трудовото правоотношение. В този смисъл е съдебната практика, изразена в определение № 327 по ч. гр. д. № 1339/2008 г. на IV г. о., ВКС.

В настоящият случай не е установено надлежното съставяне на документи от страна на работодателя/ осигурител, които да са изгубени и унищожени.

Установено е по категоричен начин, че за процесния период при осигурителя „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД са били съставени документи относно твърдяното трудово правоотношение на М. П. Т., както и че за нея са били подадени осигурителни данни по чл. 5, ал. 4 от КСО. Подадените осигурителни данни са послужили като основание за отпускане на ответницата по жалбата на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на извършена проверка от контролните органи на НОИ и дадените от тях задължителни предписания, подадените за осигурителни данни са били заличени, тъй като в хода на проверката не е установено реално упражняване на трудова дейност при посочения осигурител.

Некоректно предоставените данни от работодателя, установени в хода на административната проверка не може да се приравни на изгубването или унищожаването им по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗУТОССР, поради което по делото не установена специалната процесуална предпоставка за търсената искова защита.

Представеното по делото удостоверение обр. УП-17 № 5511-171/16.08.2022 г., удостоверяващо липсата на писмени данни за претендирания стаж в осигурителния архив на НОИ, следва да бъде преценявано във връзка с останалите доказателства. Макар удостоверението да е издадено по реда на чл.

5, ал. 2 от ЗУТОССР, доказателствата сочат, че липсата на осигурителни данни е настъпила вследствие на извършеното им заличаване въз основа на задължителни предписания на контролните органи на НОИ. Същевременно са представени трудов договор, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, трудова книжка, удостоверения за трудов и осигурителен стаж и платежни ведомости. При тези обстоятелства възникналият спор не се свежда единствено до липсата на документация за претендирания период, а е 5 свързан и с оспорването на действителното упражняване на трудова дейност при посочения осигурител.

В настоящият случай не е налице спор, възникнал от невъзможността да се удостовери трудов и осигурителен стаж поради липса на съответната документация. Спорът е обусловен не от липсата на архивни данни, а и от последиците на проведената контролна дейност, при която е установено, че работодателят не е развивал дейност и лицата, за които са били подадени осигурителни данни, не са полагали действително трудова дейност.

С оглед изложеното въззивният съд приема, че по делото не е установена специалната предпоставка, въведена в закона, обуславяща допустимостта на търсената по специалния ред на ЗУТОССР съдебна защита, поради което предявеният иск е процесуално недопустим.

Като се е произнесъл по съществото на недопустим иск, Районен съд – Русе е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, а производството по делото – прекратено.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на ТП на НОИ – Русе следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за съдебно-почеркови експертизи в размер на 601,52 евро, както и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, което съдът определя в размер на 110 евро за първоинстанционното и 80 евро за въззивното производство, съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо 791,52 евро.

Въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.