Определение № 24508 от 06.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24508 гр. София, 06.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110155928 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на Адвокатско дружество „М.“, действащо чрез управителя си адв. Г. В., с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, с която е заявено искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, с която в полза на адвокатското дружество е присъдено адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА, като общият размер на определеното от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждение от 2500.00 лева бъде увеличен до сумата от 10 968.68 лева, а съобразно това увеличение и съобразно уважената част от исковете- в полза на дружеството да бъде присъдена сумата от още 2450.90 лева, наред с присъдените 644.14 лева.

Молителят поддържа, че определеното от съда възнаграждение не е съответно на материалния интерес по делото, по което са предявени два иска в размер съответно на 100 000.00 лева и на 1914.27 лева, при съобразяване на размерите на които, както и на правилата в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в полза на адвокатското дружество следвало да бъде определено възнаграждение от общо 10 968.68 лева, което, освен това, било съответно на средната фактическа и правна сложност на делото, на обстоятелството, че адвокатът се е явявал във всички съдебни заседания, в които били разпитани двама свидетели, било изслушано заключение на съдебномедицинската експертиза, а и били приобщени значителни по обем медицински документи. Счита, наред с това, че след като сам ответникът определял дължимото му се юрисконсултско възнаграждение на сумата от 5998.00 лева, по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК за съда не съществувало основание да определи в полза на насрещната страна адвокатски хонорар под посочения общ размер.

В законоустановения едноседмичен срок по делото е постъпил отговор на молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК от името на ответника, с която е изразено становище за неоснователност на заявеното с нея искане, както и на доводите, с които същото е обосновано.

Съдът намира искането за изменение на решението в частта за разноските за процесуално допустимо- заявено е в законоустановения срок- двуседмичен за обжалване на решението, от лице с правен интерес да иска изменение на решението в съответната част, което е представило списък на разноските по чл. 80 ГПК в срок- до приключване разглеждането на делото в настоящата инстанция.

1

Разгледано по същество, искането е неоснователно, като съображенията за това са следните:

На първо място, следва да се изясни, че в случая неприложима, вкл. по аналогия, е разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, на която молителят се позовава, за да обоснове основателността на искането си в негова полза да бъде определен по- висок размер на адвокатското възнаграждение. Това е така, доколкото посочената процесуална разпоредба регламентира случаите, в които всяка от страните реално е заплатила адвокатско възнаграждение, като срещу претендираното от някоя от тях е своевременно релевирано възражение за прекомерност, какъвто настоящият случай не е, тъй като се касае за хипотеза на безплатно процесуално представителство на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА, в който случай съдът е оправомощен да определи дължимото на процесуалния представител възнаграждение, при което обективно не би могло да се достигне до извършване на преценка за прекомерност на претендиран и заплатен от страната адвокатски хонорар, респ. до съпоставката му със заплатен от насрещната страна такъв. Още повече че в случая насрещната страна не е представлявана от адвокат, а от юрисконсулт, чието възнаграждение се определя също от съда, но по правилата на Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК, при което съдът по никакъв начин не дължи да съобразява евентуално посочен от страната конкретен размер на претендираното от нея юрисконсултско възнаграждение в списъка по чл. 80 ГПК.

Както е посочено и в мотивите на поставеното по делото решение, в случая, дължимото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение е определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА при съобразяване на заложените за тази дейност критерии по чл. 36, ал. 2 ЗА- справедливост, обоснованост и съответствие на възнаграждението с достойнството на адвокатската професия, както и на разясненията, съдържащи се в т. 41 (въпрос първи) от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съгласно които член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

На следващо място следва да се изясни, че макар материалният интерес по делото да е от значение и да следва да бъде съобразен при определяне на следващия се на адвоката справедлив размер на възнаграждението, същият не е от водещо значение, тъй като сам по себе си не предопределя вида и обема на дължимите и реално предприети от адвоката процесуални действия, още повече че в случая източник на спорното материално право е трудово правоотношение, при което страната е освободена от заплащане на държавна такса, респ. в този смисъл не е ограничена да заяви какъвто и да е размер на претенцията си и с това сама да предопредели размера на дължимия адвокатски хонорар, в случай че се приеме, че релевантен за това е единствено или преимуществено материалният интерес. Без да подценява тези процесуални усилия, обаче, в случая съдът съобрази, че по делото са проведени две открити съдебни заседания, в които са разпитани двама свидетели, без разпитите им да се отличават с особена продължителност или сложност в какъвто и да е смисъл, и е изслушано заключение на допуснатата съдебномедицинска експертиза, която действително е извършена въз основа на голям обем от медицински документи, което обаче е довод, предопределящ преди всичко размера на възнаграждението на вещото лице и обема на неговата работа, а не на адвоката, единствено фактически представил документите по делото.

2

По изложените съображения съдът намира общо определеното с решението по делото адвокатско възнаграждение в полза на адвокатското дружество, представлявало безплатно ищцата, за справедливо и съответно на положения от адвоката труд, поради което и при липсата на други доводи в тази насока искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Адвокатско дружество „М.“ за изменение на постановеното по делото решение № 8309/05.05.2026г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3