Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1031 от 17.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 11638/2021
Вид
Решение № 1031
Подписан
17.02.2026
Състав
Елена Андреева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1031 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Андреева при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Елена Андреева Гражданско дело № 20211100111638 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Й. П. Д. – Д. и М. П. Д., подадена чрез пълномощника им – адв. А. М. Д., срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК 121718407, като са предявени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на всяка от ищците сумите от по 30 000лв. – частични искове от сумите от по 90 000лв. за всяка от тях, представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди в резултат на смъртта на леля им М. И.а Д. при ПТП, настъпило на 14.10.2019г., ведно със законните лихви върху сумите, считано от датата на произшествието – 14.10.2019г., до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 14.10.2019г., около 19,50ч. наследодателката на ищците М. И.а Д. – тяхна леля, пресичала на пешеходна пътека пътното платно на ул. „Х.

Ботев“ в близост до дом № 187 в гр. Троян. Пешеходката вече била преминала едната лента за движение, достигнала средата на пътното платно и навлизала в другата лента за движение (посока изхода на града към с. Осъм и прохода Беклемето), когато я ударил л.а. „Инфинити Кю 30“ с рег. № ******** с предната лява част. Автомобилът се движел в посока изхода на гр. Троян към с. Осъм и прохода Беклемето и бил управляван от М. С. М.. От удара с автомобила М. И.а Д. получила излив на кръв в гръдна кухина, двустранно счуване на ребра, открито счупване на двете кости на дясна подбедрица, масивна мастна емболия, счупване на два гръдни прешлена и кръвонасядания на долните крайници. В резултат на острата кръвозагуба от двете счупени ребра тя починала на 14.10.2019г. Поддържа се, че ПТП настъпило по вина на М. С. М., който управлявал автомобила. Срещу него било образувано НОХД № 155/2021г. по описа на ОС - Ловеч, за престъпление по чл.343 ал.1 б.„в“ вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК, приключило с осъдителна присъда.

Твърди се, че виновният за произшествието водач имал валидна застраховка “Гражданска отговорност”, сключена със „ДЗИ - Общо застраховане“ АД - застрахователна полица № G0 69350081, със срок на валидност от 18.04.2019 г. до 17.04.2020г.

Излага се, че ищците са единствените наследници на починалата им леля и нейни най-близки родственици, както и че починалата М. Д. не е имала свое семейство и деца и 1 поради това е имала изключително силна връзка със своите две единствени племенници, едната от които била кръстена на нея. Двете ищци били единствените деца на починалия порано – през 1992г., нейн брат и единствената й кръвна връзка и опора в живота. Починалата М. Д. не е имала свои деца и е отдавала цялата си майчина обич на своите две племенници, особено когато след смъртта на брат й те са останали единствените й кръвни роднини.

Заедно са споделяли всички семейни тържества, а децата на ищците починалата М. Д. е приемала като свои истински внуци. Макар и да са живели в отделни домакинства, Й. Д. и М. Д. са се грижили за своята леля неизменно в последните години от живота й, ежеседмично са я посещавали в гр. Троян. Помагали са й и са се грижили за нея като за свой родител, особено когато тя вече е била възрастна и със заболявания. Всеки ден леля и племенници са се чували по телефона, когато не са били заедно. Ищцата Й. Д. имала къща в общ двор с къщата на починалата си леля в гр. Троян и това още повече ги е сплотявало, карало ги да се чувстват като едно семейство, като починалата М. Д. наглеждала къщата на племенницата си, когато последната не е била в гр. Троян. В непосредствена близост до общите им имоти, ищцата Й. Д. и нейният съпруг построили като дарение църква, за която починалата М. Д. също се грижила. През 2007 г. в изпълнение на волята на починалата им леля, ищците станали собственици на голяма част от семейните наследствени имоти в гр.

Троян, като леля им си запазила правото на ползване върху тях. Твърди се, че между починалата и нейните две племенници, както и между техните деца, е била налице дълбока, трайна и емоционална връзка по смисъла на постановките в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. по описа на ОСГТК на ВКС, която предпоставя претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в продължителните болки и страдания на ищците от смъртта на тяхната леля.

С молба вх. № 92-517/28.04.2021г. ищците отправили към „ДЗИ - Общо застраховане“ АД претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 90 000лв. за всяка една от тях.

С писмо изх. № 0-92-6012/11.05.2021г. застрахователят отказал да изплати претендираното от ищците застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответната страна, като предявените искове се оспорват. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата наследодателка на ищците. Ответникът оспорва активната процесуална легитимация на ищците да предявят искове за обезщетяване на неимуществени вреди, тъй като същите не са носители на спорното материално право, като се излага, че за получаване на обезщетение за неимуществени вреди не е достатъчна формалната връзка на родство и възможността за обезщетяване на лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС №5/1969 г., а възможността за обезщетяване се допуска само като изключение, когато болката и страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Прави се искане за отхвърляне на исковете.

Съдът, като взе предвид изложеното от страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

От представения препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници се установява, че М. И.а Д., родена на ********, е починала на 14.10.2019г., като нейни единствени наследници са ищците – деца на брат й П.И.Д., починал на 22.05.1992г.

Представен е договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот – Акт № 69, том V, рег.№ 5917/14.09.2007г.

С влязла в сила на 28.05.2021г. Присъда № 4/12.02.2021г. по НОХД № 155/2021г. на ОС – Ловеч М. С. М., е признат за виновен в това, че на 14.10.2019г. около 19,50 часа в гр.

Троян, ул.“Хр. Ботев“ пред дом № 187, на прав пътен участък, при управление на МПС – 2 автомобил марка „Инфинити Кю 30“ с рег.№ ********, собственост на „ГЛАЗ Трейдинг“ ООД – Троян, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП и след като не намалил скоростта и не спрял при необходимост, когато възникнала опасност за движението – движещ се пешеходец по пътното платно, по непредпазливост причинил смъртта на М. И.а Д., 86г. от гр. Троян, като на основание чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което е намалено с 1/3, на основание чл.58а ал.1 от НК и му е определено наказание лишаване от свобода за срок от 16 месеца. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, като на основание чл.343г от НК му е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, сред които: протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, влязла в сила присъда по НОХД № 155/2021г. на ОС – Ловеч, ведно с мотивите към нея.

Видно от заключението, процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило в гр. Троян на ул. „Х. Ботев" в района след кръстовището с ул. „Цар Калоян", срещу /пред/ № 187.

В Протокол за оглед на местопроизшествие е налична следната информация относно хоризонталната и вертикалната маркировка в района на ПТП: „За ориентир на огледа е приет пътен знак за пешеходна пътека и забрана на паркирането, разположен отдясно по посоката на огледа, на кръстовището на ул. „Х. Ботев" и ул. „Цар Калоян“ същият е на разстояние 0.70м. по перпендикуляр към края на пътното платно на ул. „Х. Ботев". Непосредствено след кръстовището има пешеходна пътека тип „Зебра", която е с ширина 3.00 метра и свършва на ширина на 2.30 м. след ориентира. Пътното платно е с прекъсната осова линия само участъка на пешеходната пътека, след което отново става непрекъсната." Вещото лице е посочило, че на изложената принципна визия от м.октомври 2022г. е виден пътен знак, съгласно който е забранено движението на МПС със скорост, по-висока от 40 км/ч. Същият не е бил наличен към датата на ПТП, съгласно материалите по делото.

При движението си, пешеходката е предприела пресичане на ул. „Х. Ботев" в гр.

Троян, в района срещу № 187.

Към датата на настъпване на ПТП тя е била на 86 години, придвижвала се е трудно и бавно, с помощта на две патерици тип „канадки", които се нахлузват на ръцете. При отчитането на тази информация, експертът е приел, че може да се определи, че пешеходката е навлязла с бавен ход на пътното платно.

Вещото лице, като е съобразило отразеното в протокола за оглед на местопроизшествието, снимковия материал на увредения автомобил, наличен в изготвения албум от огледа на процесното произшествие и получената травма от пострадалата, описана в приложената по делото присъда, е дал заключение, че скоростта на автомобила в момента на удара е в границите от 40 до 48 км/ч, като е посочил, че максималната възможна скорост на автомобила в момента на удара е 48 км/ч.

Опасната зона на л.а.“Инфинити Кю 30“ с рег.№ ******** в конкретната пътна обстановка и при приетата скорост на движение от 48 км/ч е 30,43 метра.

В експертната практика в конкретната пътна ситуация се препоръчва и използва време за реакция от 1 секунда. Това време се приема, когато при пътната обстановка няма явни признаци за опасност от произшествие, но в полезрението на водача е имало обекти или е имало голяма вероятност да се появат такива, които биха могли да я създадат.

Разстоянието, което е изминало тялото на пострадалата вследствие на удара е 12,44 3 метра. Мястото на настъпване на ПТП по дължина е 4,06 метра след приетата линия на ориентира.

Мястото на удара между лекия автомобил и пешеходката може да бъде определено по следния начин: по дължина на пътното платно - на ул. „Х. Ботев" в гр. Троян, на около 4.00 до 4.50 метра след линията на приетия ориентир, считано по посоката на огледа; по ширина на пътното платно: на около 3 до 3,50 метра вляво от десния край на пътното платно на ул. „Х. Ботев" в гр. Троян, считано в същата посока.

По ширина, мястото на процесното ПТП е в лентата за движение на лекия автомобил.

По дължина, мястото на процесното ПТП е след пешеходната пътека и преди работещата лампа на улично осветление.

Непосредствено преди удара пешеходката се е намирала на пътното платно на ул.“Х.

Ботев“ в гр. Троян, пресичайки го, лекият автомобил се е намирал на пътното платно на ул.“Х. Ботев“ в гр. Троян, в лентата, предназначена за движение на автомобили в посока от ж.к.“Лъгът“ към центъра на гр. Троян.

От доказателствата по делото се установява, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието в гр. Троян, при наличие на работещо улично осветление, на прав пътен участък.

Отчитайки, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, то по отношение на водача, видимостта му към пешеходката е ограничена от дължината на осветеността на фаровете на лекия автомобил.

При управление на лекия автомобил на къси светлини, водачът му има видимост пред фронта на автомобила на разстояние не по-малко от 50 метра. Отчитайки движението на пешеходката отляво надясно спрямо лекия автомобил и при така определената осветеност на къси светлини вляво и пред фронта на превозното средство, при добри атмосферни условия, водачът на лекия автомобил е имал възможност да забележи движението на пешеходката, когато същият се е намирал на разстояние не по-малко от 45 метра от нея.