Решение № 260018 от 11.04.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ №260018 гр. П., 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двайсет и пети март през две хиляди двайсет и втора година в публично съдебно заседание в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ секретар Лилия Кирякова като разгледа докладваното от съдията т. д. № 14/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от П.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Т. от САК, срещу „Б.В.И.Г.“

АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., пл. П. № **, за заплащане на обезщетение за сумата от 25 100 лева, частично от 40 000 лева, за причинените неимуществени вреди в резултат на ПТП от ***г., настъпило по твърдение за вина на М.В.В. - водач на л. а. ***, рег. № **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на инцидента - ***г. до окончателното плащане, както и на сумата от 322.14 лева за причинените имуществени вреди - разходи за закупуване на медицински консумативи и лекарствени продукти в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на претенцията пред застрахователя - 06.08.2019 г. до окончателното плащане, на основание чл.

432, ал. 1 от КЗ.

Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:

На ***г., около ** ч., на *** км. ** на Автомагистрала „Т.“ в посока гр. С. е настъпило ПТП, при което л. а. Ф.П., рег. № **, управляван от Н.В.В., се е движел с несъобразена скорост, поради което губи контрол, отклонява се вляво и блъска л. а. М. **, рег. № **, управляван от М.В.В.. От своя страна л. а. М. се завърта надясно и удря обратно л. а. Ф. П.от лявата му страна, който навлиза в пътното платно на дясно движещите са автомобили и блъска отдясно л. а. П. ***, рег. № ****, управляван от Х. А. М., в който се е возила и ищцата.

Твърди се, че виновен за ПТП е водачът на л. а. Ф.П., видно от съставения Констативен протокол с пострадали лица. Съставен е АУАН от *** г., като е образувано и ДП № ***г. на РУ - П., респ. прокурорска преписка № ***г. на РП - П..

След инцидента пострадалата ищца е откарана с екип на **** в МБАЛ - П. АД, където след направени изследвания е установено, че е получила редица травматични увреждания по ***. Подробно са описани. Пострадалата постъпва в МБАЛ ***, тъй като се оплаква от ****. И към настоящия момент ищцата се оплаква от ******** и т. н. От инцидента пострадалата е и с влошено ***. Във връзка с лечението се твърди, че е направила редица разходи за закупуване на медицински консумативи и лекарствени продукти за сумата от 322.14 лева. Предявена е претенция към ответника-застраховател на виновния водач М.В. на 06.08.2019 г.

По образуваната щета липсва произнасяне и до настоящия момент. Моли се за уважаване на исковете с присъждане на разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез юрисконсулт С. , е подал отговор на исковата молба. Оспорва исковете. Прави се извод, че вина за ПТП има водачът на л. а. **, а ударът впоследствие между л. а. М. и ** е бил непредотвратим. Същият е посочен и като виновно лице в представения по делото констативен протокол с пострадали лица.

Евентуално се твърди, че е налице независимо съизвършителство между водачите на л. а. М. и **. Прави се възражение за съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат с оглед на това, че не е поставил обезопасителен колан, което ако беше направено, щеше да възпрепятства причиняването на травмите.

Размерът на претенцията за неимуществени вреди се твърди да е прекомерен и несъобразен с чл. 52 от ЗЗД. Оспорват се и твърдяните разходи, тъй като не са представени доказателства - фактури или рецепти, придружени с касов бон. Моли се за отхвърляне на исковете.

В срока по чл.

372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба. Оспорват се доводите на ответника. По същество се повтаря исковата молба.

В срока по чл.

373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ. Поддържа се становището, изложено в отговора на ИМ.

По делото е конституирано, като трето лице – помагач на страната на ответника, ЗАД „О. З.“ ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. С.“ № **, ет. **, на основание чл. 367, ал. 4 от ГПК.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищцата за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквент при ответника-застрахователно дружество.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищцата за присъждане на законната лихва за забава представлява материалноправна последица от евентуалното уважаване на главните искове за обезщетения и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което ищцата не е длъжна да сочи размер на търсената лихва.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищцата е провела описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като е сезирала същия с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент от ***г. с подаване на молба на на 06.08.2019 г., респ. липсва произнасяне от ответника.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

На основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на инцидента ***г. между ответника „Б.В.И.Г.“ АД и водача на л. а. М. **, рег. № **, М.В.В., е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че ищцата е провела описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирала с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент с подаване на молба на 06.08.2019 г. респ. ответникът не се е произнесъл в тримесечния срок - 06.11.2019 г. Не е спорно, че гражданската отговорност на водача на л. а. Ф. П.Н.В. е застрахована при ЗАД „О. З.“ - конституран в процеса като подпомагаща страна.

В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищцата лежи доказателствената тежест да установи: противоправно поведения от страна на делинквента; вреда; причинна връзка между деяния и вреда; вина; наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

По делото са приети документи от ДП № ***г. на РУ - П., респ. прокурорска преписка № ***г. на РП - П., касаещи процесния инцидент.

От изслушаното по делото заключение на вещото лице В.Ф. (автоексперт) по допуснатата КСАвТМЕ, прието от съда за пълно, обосновано и компетентно изготвено, неоспорено от страните, се установи следното:

Л. а. ** с водач

Х. М.(в който е пътувала и ищцата) се е движел в западна посока по дясната лента за интензивно движение на АМ - Т. със скорост от около 90 км/ч в колона от последователно движещи се на дистанция автомобили. Л. а. Ф. П.с водач Н.В. се е движел в същата посока и в същата лента, като е догонвал колоната със скорост от 110 км/ч, приближавайки се зад л. а. П. **. По същото време л. а. М.

** с водач М.В. се е движел и догонвал колоната и последния участник - л. а. Ф.П., като при скорост от 130 км/ч е заел свободната лява лента с намерение да извърши изпреварване на по-бавно движещите се пред него автомобили. В един момент около 0.4 - 0.5 сек преди конфликта, когато дистанцията в дясната лента между л. а. П. и л. а. Ф. П.е била 12 - 15 метра, а предната част на л. а. М. ** се е изравнила с тази на П.а, настъпва и първият удар - водачът Н.В. не намалява скоростта на л. а. Ф.П., изменя посоката си на движение наляво и навлиза в лентата за изпреварване, като с предната лява странична част - зоната на предната лява гума, броня и калник удря задната дясна и странична част в зоната на дясната гума, заден десен панел и броня на л. а. М.. При това положение, водачът на л. а. М., вследствие на по-високата си изпреварваща скорост и съдадения въртящ момент около вертикалната ос на автомобила по часовниковата стрелка, губи контрол на управлението му и с отделени от пътното платно десни гуми се придвижва напред и надясно. За време от още 0.4 - 0.5 сек достига до задната лява част на л. а. П. ** и го удря в задната лява и странична част с предната дясна странична част, при което се реализира вторият удар. От този удар л. а. П. изпада в безконтролно аварийно движение, изразяващо се в странично плъзгане надясно. С тази си насоченост л. а. П. напуска платното за движение отдясно, навлизайки в десния банкет, разкъсва предпазната метална ограда на АМ - Т., след което попада в наличния бетонен напоителен канал и остава там. В резултат на втория удар между л. а. М. и л. а. П., който протича пред предната част на л. а. Ф.П., л. а. М. в резултат на високата постъпателна скорост и рязката промяна на траекторията изпада в безконтролно аварийно движение, изразяващо се в преобръщане по надлъжната ос в посока обратна на часовниковата стрелка надясно и напред, напуска платното за движение и навлиза в затревената част на банкета до наличната метална ограда. При това си изпреварващо движение пред другите участници, върху дясната лента за интензивно движение последва и третият удар между задните състави на л. а. М. ** и десните странични състави на движещия се в дясната лента л. а. Ф.П..

От техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е внезапното навлизане на л. а. Ф. П.в лентата за движение на изпреварващия л. а. М. ** и последвалия контакт между тях. Възможност да предотврати ПТП е имал водачът на П.а Н.В., който е следвало да контролира непрекъснато управлението на автомобила по начин, че да запази праволинейното му движение върху платното в процес на предприето изпреварване от водача на л. а. М. **. Водачът В. е следвало и да осигури достатъчно надлъжно разстояние до предно движещия се л. а. П. **, да намали скоростта и да даде възможност на л. а. М. да завърши маневрата изпреварване. Няма предхождаща техническа неизправност на някое от МПС, която да е станала причина за последвалото ПТП.

В открито съдебно заседание в. л. Ф. заявява, че вината за настъпване на ПТП е изцяло на водача на л. а. П., тъй като в конкретната ситуация водачът на л. а. М. ** е извършвал маневрата изпреварване и от техническа гледна точка не е могъл да въздейства върху автомобила си, така че да не напусне лентата за движение, след като е бил ударен странично отзад. Той не е могъл да предвиди какво ще се случи зад него. Скоростта на М.та е била съобразена с максимално допустимата скорост на автомагистралата.

Описаният механизъм на ПТП се подкрепя и от събраните по делото гласни доказателства. Свидетелят М.В. (водач на л. а. М. **) излага, че е пътувал по автомагистрала Т. от Х.в посока С. със скорост около 120-130 км/ч, като в един момент е предприел изпреварване на колона от автомобили. Изпреварвайки последния л. а. Ф.П., двата автомобила са се движели успоредно. Пред В. е нямало автомобили, а пред л. а. П. е имало други МПС. Твърди, че не е видял реакция от страна на водача на П.а да намали скоростта, въпреки че е наближавал предно движещия се автомобил. Свидетелят се притеснил, дали водачът на л. а. П. го вижда. Двамата са си срещнали погледите, от което св. В. приел, че другият водач го е забелязал и продължил изпреварването. В един момент усетил удара отдясно отзад от л. а. Ф.П.. Предположението на свидетеля за причината за произшествието е, че след като водачът на л. а. П. не е могъл да намали скоростта, и за да не се удари в предния автомобил, е направил опит да изпревари зад л. а. М., да се включи зад него, но го удря. Свидетелят Н.В.

(водач на л. а. Ф.П.) излага, че докато се е движел в дясната лента със скорост около 100-110 км/ч в един момент започнал да чува стържещ звук на ламарина и в следващия момент видял пред панорамното стъкло как прелита един автомобил (процесната М.), която пада и удря отдясно П.а.

Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.

Разпечатката съдържа 40 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e59bacd9-a740-4f6e-8a56-80af90511a1c