Решение № 142 от 10.06.2021, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Габрово , 10.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20214210100535 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от Б. Б. З., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Б.И.З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.

**********, бл. 415, вх. 5, ет. 4, ап. 11, срещу Д.Л.М., ЕГН **********, с адрес: гр.

Габрово, ул. „**********” № 6, иск с правна квалификация чл.150 СК - за увеличение на определената със съдебно решение по гр.д. № 693/2019 г. на Габровски районен съд, месечна издръжка от сумата 150 лева на 250 лева за малолетната ищца, за това, че е малолетна дъщеря на ответницата и че трайно съществено са се увеличили нуждите й от средства за съществуване.

Ищцата твърди, че от определяне на издръжката е изминал период от време, увеличила се е минималната работна заплата в страната и издръжката вече не покрива нарасналите й нужди за храна, дрехи, обувки, социално-културно развитие и че ответницата разполага с материални възможности да заплаща на ищцата месечна издръжка в увеличен размер.

Ответницата, Д.Л.М., в отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, признава иска до размера от 175 лева. Излага, че изплаща кредит за жилището, което е обзавела и в което е оставила да живеят ищцата и законният й представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и с определение от 12.05.2021 г., за безспорни и ненуждаещи се от 1 доказване в отношенията между страните са отделени фактите, че ищцата Б. Б. З., ЕГН **********, е малолетна и е рождено дете на ответницата Д.Л.М., като с влязло в сила на 14.06.2019 г. решение № 220/14.06.2019 г. по гр.д. № 693/2019 г. на Габровски районен съд й е определена месечна издръжка от 150 лева.

Съгласно удостоверение, изх. № ЧР – 06 - 367/20.04.2021 г., издадено от „ОП Регионално депо за неопасни отпадъци - Габрово”, за периода м.04.2020 г.– м.04.2021 г., майката на ищцата Д.Л.М., е получила трудово възнаграждение в размер на 11212.64 лева.

Видно от удостоверение, изх. № 5/18.03.2021 г., издадено от „Фортина” ЕООД, гр. Габрово, бащата на ищцата Б.И.З. за периода м.01.2020 г. - м.12.2020 г. е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 7320 лева.

Представена е приходна квитанция за внасяна в полза на ДГ „Мики Маус” Габрово такса за посещение на детското заведение за месец юли 2020 г. в размер на 68.60 лева.

Видно от банкова референция, изх. № 830-17/05/05/2021 г., издадена от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ответницата е сключила договор за ипотечен кредит от 04.11.2020 г. в размер на 70000 лв., като към 14.04.2021 г. размерът на месечната погасителна вноска е в размер на 379.52 лева.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите С.П.Х., С.Г.Б. и Л.М.Б.. От показанията на С.П.Х. и С.Г.Б. се установява, че основните грижи за отглеждането на детето се полагат от бащата, като в случаите когато същият е служебно ангажиран или детето е болно и се налага да остане вкъщи, бащата е наел бавачка, на която заплаща за да взема навреме детето от детска градина и да го гледа. От разпита на св. Бакърджиев се установява, че детето заедно със законният й представител живеят в къща, собственост на ответницата, за което бащата заплаща наем. Ответницата желае бащата и детето да се изнесат от къщата за да може да я продаде и да погаси кредита.

Други относими и допустими доказателства от значение за спора, не са представени.

Относно иска с правна квалификация чл.150 СК.

Съгласно чл. 143, ал.1 и ал.2 СК, родителите са длъжни, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигуряват необходимите за развитието на детето условия за живот, като дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, задължението за престиране на издръжка е безусловно и не зависи от имущественото състояние на детето. Чл. 150 СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Следователно, за да бъде уважен осъдителен иск за увеличение на присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете от неговия родител, ищецът – детето, чиято е доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, трябва да докаже кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) че не е навършило пълнолетие, 2) че ответникът е негов родител (рожден или осиновител), 3) материалните възможности на ответника да дава издръжка в претендирания размер за 2 релевантния период (след датата на предявяване на иска – арг. от т. 21 от ППВС № 570 г.) и 4) трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, т.е. трайно съществено увеличение на нуждите си (вкл. и възникването на нови нужди) или трайно съществено увеличение на възможностите на задължения родител (в този смисъл т. 19 от ППВС 5-70 г.).

По отношение на тези факти ищецът трябва да проведе главно доказване, което поради това следва да бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда убеждение за тяхното съществуване вън от всякакво съмнение. Ответникът трябва да проведе главно и пълно доказване на фактите, че нуждата от издръжка на ищеца е задоволена изцяло, вкл. защото е доставял дължимата издръжка или защото детето получава доходи (така и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. и теорията – Ненова, Л., “Семейно право на РБ”, стр. 488, изд. 1994 г.), и насрещно и непълно доказване на фактите, предмет на главното доказване от ищеца (т.е. достатъчно е да се обори сигурността на главното доказване на ищеца).

В конкретния случай, ищцата Б. Б. З., ЕГН **********, доказва, че към приключване на съдебното дирене – 27.05.2021 г., е малолетна дъщеря на ответника Д.Л.М.. От друга страна, от присъждането с решение № 220/14.06.2019 г. постановено по гр.д. № 693/2019 г. на ГРС, влязло в сила на 14.06.2019 г., на месечна издръжка на ищцата Б. Б. З. в размер на 150 лева, до приключването на съдебното дирене – 27.05.2021 г., е изминал значителен период от време, който обуславя извод за изменение на обстоятелствата, тъй като ноторно е, че с увеличаване възрастта на всяко дете, съществено се изменят и неговите потребности, което рефлектира върху размера на средствата, необходими за осигуряване на условия за неговото развитие. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971 г. на ІІ г.о. на ВС).

Нуждите на едно физическо лице от средства за задоволяване на потребностите му зависят от здравословното му състояние, възраст, култура, обществено положение и др. В т. 4 на ППВС 5-70 г. /прието при действието на СК 1968 г. – отм., но приложимо и при уредбата на действащия СК/, е посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използуват за цели извън издръжката. Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата или понастоящем 162.50 лв. месечно – чл. 142, ал. 2 СК (считано от 01.01.2021 г. минималната работна заплата в страната е в размер на 650 лева).

Възрастта на ищцата (6 г. и 3 месеца) и посещаването на детска градина предполагат потребност от средства за храна, облекло, заплащане на такси за допълнителни дейности. Като взе предвид горното, както и при съобразяване на обстоятелството, че през основната част от време детето се намира в детска градина, което значително намалява разходите за храна и включени в издръжката консумативни разходи /ток, вода, отопление/, съдът приема, че необходимата за периода след 3 предявяване на исковата молба до приключване на устните състезания месечна издръжка на ищцата е в размер на 300 лева – разходи за облекло, обувки, храни и напитки, както и социално общуване /посещения на театър, кино и др./. В конкретния случай, нито се твърди, нито се установява ищцата да има нужди различни от обичайните за отглеждането на здраво дете от същия пол и възраст. Изложените в исковата молба твърденията, че по настояване на ответницата ищцата заедно със законния й представител следва да напуснат жилището – собственост на ответницата, в което към момента живеят и заплащат наем са неотносими към предмета на спора и касаят бъдещи събития. Неотносимо към предмета на спора е и обстоятелството дали ответницата осъществява лични срещи с детето.

Тъй като задължението за престиране на издръжка тежи върху всеки от родителите, необходимата месечна такава, следва да бъде поета от родителите, съобразно възможностите им.

Установи се, че за процесния период ответницата получава нетни доходи в средномесечен размер от 862.51 лева, който размер е по-висок от размера на минималната работна заплата за страната за 2020 г. /610 лева/, съответно за 2021 година /650 лева/, която съдът приема за нормативно установен критерий за минималния размер на издръжката, необходима за задоволяване на нуждите на пълнолетно физическо лице. Следователно, ответницата разполага с доходи над необходимите за покриване на собствените му екзистенциални нужди, след задоволяването на които може да предоставя издръжка на ищцата. Другият родител, бащата - Б.И.З. доказва получавани брутни доходи в размер на минималната работна заплата в страната, т.е. същият получава по-ниски доходи от тези на ответницата, като полага грижи за детето и престира издръжка в натура. Така за ищцата Б. Б. З. ответницата следва да престира сумата 190 лева, до който размер искът е основателен, респ. за разликата до претендираните 250 лева, искът следва да се отхвърли, като неоснователен. Разликата до пълния необходим размер за издръжка на детето (300 лева), следва да бъде поета от другия родител, който осъществява непосредственото обгрижване на детето.

Наличието на облигационни задължения на родителя към трети лица - погасителни вноски по договор за кредит - не го освобождава и не е основание за намаляване на задължението му за заплащане на месечна издръжка на ненавършилото му пълнолетие дете и не следва да се взема предвид при преценка на материалните му възможности.

Липсват и доказателства, установяващи твърдението, че средствата от получените от ответницата кредит в посочения размер са били използвани за задоволяване на нужди на семейството.

Началният момент, от който се дължи така определената увеличена издръжка е 23.03.2021 г. – датата на предявяване на исковата молба. Присъдената издръжка се дължи до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Доколкото се касае за периодично парично задължение за покриване на екзистенциални потребности на носителя на правото, чл.146, ал.1 СК предвижда задължение за заплащане на законната лихва върху всяка просрочена вноска, което задължение има акцесорен характер и основателността му произтича от основателността на главната претенция.

При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството възниква в полза на всяка от страните, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от иска, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищцата доказва действително 4 извършени разноски в размер на 500 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение. Ответницата релевира възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което е основателно.