Решение № 825 от 18.04.2022, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 825/18.04.2022г., постановено по АНД № 8328/2021г. по описа на ПРС, IV н. с.

РП Пловдив е повдигнала обвинение срещу Е.М.К. – роден на *** в гр.

Д., б., б. гр., ** образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 28.07.2015г. в гр. Пловдив, в сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, е потвърдил неистина в писмена декларация – декларация, придружаваща подаването на заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин съгласно чл. 14, ал. 1, вр. чл. 13, ал.

1, т. 1 и т. 6 от Наредба I - 157 от 2002 г. на МВР за условията и реда за издаванена kd свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 и ал.7 от Закона за движение по пътищата и във вр. §6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта – началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване по смисъла на §6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата не е в друга държава – членка на Европейския съюз - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа повдигнатото срещу обв. К. обвинение, като предлага същият да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.

Обв. К., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, делото се разглежда в негово отсъствие.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Обв. Е.М.К. е роден на *** в гр. Д., б., б. гр., ** образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН **********.

До 2010г. обв. К. живеел в гр. Кричим, обл.Пловдив, но от м. декември 2010г. той и семейството му се установили постоянно да живеят във Федерална Република Германия, като се връщали в България обикновено, за да прекарат летните си отпуски, в рамките на около месец.

От м. декември 2010г. до края на м. септември 2015г. обв. К. работел във фирма „Гьоц-Гебойдемениджмънт Зюд“ ООД в гр. Мюнхен, на срочен трудов договор. Тъй като знаел, че договорът му ще бъде прекратен в края на м. септември 2015г., обв. К. решил да ползва полагаемите му се платени отпуски и през м. май 2015г. той излязъл в платен отпуск за 30 дни, след което започнал да ползва полагаем двумесечен отпуск за отглеждане на дете – 1 сина си Ерай Е.К., роден на 03.01.2015г. По време на отпуската си обв. К. пристигнал в България, където имал жилище в гр. Кричим, обл. Пловдив, бул.

„Тракия“ №14, вх.А, ет.3, ап.14.

Обв. К. бил правоспособен водач на моторни превозни средства, като от 1993г. притежавал СУМПС, категория „В“ и „АМ“. По време на отпуската си обвиняемият решил да изкара допълнителен шофьорски курс в България, за да повиши категорията на СУМПС, за да може да управлява товарни автомобили, тъй като по този начин би могъл по-добре да се пласира на немския пазар на труда. Така той се записал и преминал курс на обучение за придобиване на правоспособност за управляване на МПС категория „С“ и категория „А“ в автошкола на фирма „Бюти форс 09“ ЕООД, гр. Първомай, обл. Пловдив. До края на м. юли 2015г. обв. К. придобил правоспособност по съответните категории за управляване на МПС и решил, преди да се върне във ФРГ, да подаде документи за издаване на СУМПС с новопридобитите категории. Като необходимо условие за подаване на заявление за издаване на СУМПС, съгласно чл. 13, т. 6 от Наредба І-157 на МВР от 2002 г., вр. чл. 151, ал. 5 и ал.7 от Закона за движение по пътищата, вр. §6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата и за издаване на СУМПС в Република България, обв. К. трябвало да попълни декларация, в която да удостовери, че обичайното му пребиваване не е в друга държава-членка на ЕС.

На 27.07.2015 г. обв. К. изготвил и подписал лично декларация, в която удостоверил, че обичайното му пребиваване не е в друга държава-членка на ЕС и на 28.07.2015г. я депозирал в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, заедно със заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин вх. № 64281/28.07.2015 г. пред св. Светла Петрова Къркеланова, тогава служител в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, на гишето за прием на документи. Св. Къркеланова приела документите, представени от обв. К., и ги придвижила за издаване на документа по съответния ред. Обвиняемият подписал лично и представил пред св. Къркеланова инкриминирания документ въпреки, че бил предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл. 313, ал. 1 от НК.

Обв. К. знаел, че обичайното му пребиваване не е в Република България, а във Федерална Република Германия, където той живеел заедно със семейството си и работел, но въпреки това лично подписал документа, в който удостоверил неверни обстоятелства, с което потвърдил неистина – че обичайното му пребиваване не е в друга държава-членка на ЕС.

По този начин на обв. К. било издадено СУМПС №282758047 29.07.2015 г. от

На 21.04.2020 г. в деловодството на Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив се получило писмо от ГДНП с № 328600-17342/16.04.2020 г. във връзка с инициативно писмо с вх. № 328600-14765/23.03.2020 г. от KBА компетентен орган по издаване на свидетелства за управление на 2

МПС/СУМПС/ във Федерална Република Германия. В писмото на германските власти се посочвало, че според тяхната информация, обв. К. имал обичайно пребиваване във Федерална Република Германия от 28.06.2010 г., а българското СУМПС с № 282758047 е било издадено на 29.07.2015 г., което влиза в противоречие с изискването за обичайно пребиваване съгласно Директива 2006/126/ЕО. По този повод и е била извършена проверка на посочения от обв. К. постоянен адрес в гр. Кричим, обл. Пловдив, като е било установено, че той не живее там. Били са разпитани като свидетели неговите съседи Костадин Ангелов Бабачев и Венцислав Николов Попов, както и сестра му Севинч Мустафова Мехмедова, като всички те потвърдили, че обв. Катрал не живее обичайно в България, а от 2010 г. обичайното му местопребиваване е в Германия, където живее неговото семейство и там са родени децата му. Обвиняемият се прибирал всяка година в България, за да прекарва тук летните си отпуски.

Св. В. Д. Б., на длъжност полицейски инспектор в

Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив извършил проверка в системите на МВР за обв. К. и установил, че на 28.07.2015 г. той е депозирал заявление за издаване на ново СУМПС, като в приложената към него, съгласно чл. 14, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Наредба I - 157 от 2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, декларация, която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 и ал.7 от Закона за движение по пътищата, вр. §6, т.

46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта - началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, е попълнил неверни данни, а именно, че обичайното му пребиваване по смисъла §6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата не е в друга страна-членка на Европейския съюз

Видно от заключението на назначената и изготвена по делото съдебнопочеркова експертиза № 517/11.08.2020 г. подписите, положени на Заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани от 27.05.2011 г. и Декларация от 27.07.2015 г. са от лицето Е.М.К., ЕГН **********.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от обясненията на обв. К., както и от показанията на свидетелите – В. Д. Б., Севинч Мустафова Мехмедова,

Светла Петрова Къркеланова, Костадин Ангелов Бабачев, Венцислав Николов Попов, Атанас Костадинов Димов, разпитани в хода на досъдебното производство, които съдът кредитира, като обективни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите доказателства по делото.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава и от приложените писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото: Заявление за издаване на документ за самоличност на български 3 граждани от 28.07.2015 г. и /л.37/, Декларация от 27.07.2015 г. /л.38/, № 328600-17342/16.04.2020 г. /л.39/, справка за съдимост /л.70/, характеристична справка /л.71/, потвърждение на родителския отпуск /л.99/, прекратяване на трудовото правоотношение /л.100/, срочен договор за работа /л.101-102/, писмо изх. № РД-02-14-481#1/23.09.2020 г. /л.150/, Протокол № 927/13.07.2015 г. /л.153/, Протокол № 988/24.07.2015 г. /л.154/, справки в централна база – КАТ /л.159, л.160/, писмо рег. № 16-00-54-636/1/05.02.2021 г.

/л.123/, Разрешение № 3828 /л.124/, справка за придобити категории /л.175/, Протокол № 870/30.06.2015 г. /л.176-177/, Протокол № 927/113.07.2015 г.

/л.178/, Протокол № 988/24.07.2015 г. /л.179/, препис-извлечение от акт за раждане /л.181/, писмо УРИ 237200-1919/12.02.2021 г. /л.182/, писмо изх. № 33-00-121/12.02.2021 г. /л.184/, справка /л.190-202/, справка от АИС /л.204216/, Протокол за доброволно предаване от 31.03.2021 г. /л.217/, свидетелство за регистрация част I /л.218/, Договор за покупко-продажба на МПС от 12.06.2015 г. /л.219/.

В подкрепа на фактическата обстановка е и вещественото доказателство по делото – 1 бр.компактдиск, изпратен с писмо изх. № 33-00121/12.02.2021 г. на Директора на „Институт по пътища и мостове“ към Агенция „Пътна инфраструктура“.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че обв. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК за това, че на 28.07.2015г. в гр.

Пловдив, в сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, е потвърдил неистина в писмена декларация – декларация, придружаваща подаването на заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин съгласно чл. 14, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Наредба I - 157 от 2002 г. на МВР за условията и реда за издаванена kd свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 и ал.7 от Закона за движение по пътищата и във вр. §6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта – началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване по смисъла на §6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата не е в друга държава – членка на Европейския съюз.

От обективна страна обв. К. с действията си е реализирал обективните признаци от състава на престъплението, тъй като е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Обв.

К. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

За извършеното от обв. К. престъпление се предвижда наказание 4 лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева. Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост обвиняемият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност и от деянието не са причинени имуществени вреди. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78а от НК, съдът счита, че обв. К. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба. При индивидуализация размера на наказанието на обвиняемия, съдът отчита всички обстоятелства по делото – признание на вината, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, поради което намира, че на обв. К. следва да бъде наложена глоба в минимално предвидения от закона размер от 1 000 лв., който се явява справедлив.

Вещественото доказателство - 1 бр.компактдиск, изпратен с писмо изх.