Решение № 64 от 04.03.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. С., 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20262200500076 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 994/18.11.2025г. по гр.д. № 2903/25г. на СлРС, с което е - ОТХВЪРЛЕН предявеният от „****************“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Т., ул.

********************* срещу И. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. С., бул.

********************** главен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 13 311,15 лв. /тринадесет хиляди триста и единадесет лева и петнадесет стотинки/, представляваща изплатен дивидент, получен от ответника на отпаднало основание, поради отмяна с влязло в сила съдебно решение на решението на Общото събрание на съдружниците за разпределяне на дивидент, като НЕОСНОВАТЕЛЕН;

ОТХВЪРЛЕН предявеният от „****************“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Т., ул.

1

********************* срещу И. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. С., бул.

********************** евентуален иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 13 311,15 лв. /тринадесет хиляди триста и единадесет лева и петнадесет стотинки/, представляваща плащания, получени от ответника без основание, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и на ответника са присъдени разноски по делото в размер на 100 лева.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение, като твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно.

Въззивникът заявява, че са допуснати процесуални нарушения във връзка с неподаването на отговор от ответника и изтичане на срока по чл. 131 от ГПК, когато съгласно чл. 133 от ГПК, се преклудира възможността за релевиране на възражения, които съдът обаче е обсъдил. Допуснати са нарушения и във връзка с доклада по делото и разпределяне на доказателствената тежест Развива подробни доводи в тази насока. Понататък въззивникът заявява, че са допуснати и материалноправни нарушения, съдът неправилно е отхвърлил главната претенция за връщане на суми на отпаднало основание, тъй като не е взел предвид, че общото събрание е придало обратно действие на своето решение, разпростирайки действието му от момента на всяко плащане, а не от момента на неговото приемане, поради което и решението на СлОС осъществява състава на чл.

55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. Неправилно е отхвърлен и евентуалният иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, като е приложил нормата на чл. 271 ал. 1 от КТ.

Работникът не е длъжен да връща получените добросъвестно суми за трудово възнаграждение, като в случая тази добросъвестност предполага незнание на факт – работникът да не е знаел за липсата на правно основание за получаването на сумите. Според въззивника тази норма е неприложима, понеже ответникът е бил недобросъвестен, тъй като е знаел основанието, въз основа на което са преведени сумите, а именно – разпределяне на дивиденти. Неправилно съдът е изследвал въпроса дали има или не валидно взето решение за разпределяне на дивидент, относно добросъвестността на 2 работника трябва да се изследва субективното му отношение към получените суми – тоест – дали не е знаел, че сумите не са получени за трудово възнаграждение. Въззивникът счита, че именно фактът, че ответникът е знаел, че сумите не са преведени като трудово възнаграждение, го прави недобросъвестен. Заявява, че ако му бъде дадена възможност, пред въззивната инстанция ще установи факта на недобросъвестността на ответника чрез разпит на свидетел. отбелязва и че в мотивите си съдът посочва, че основното възнаграждение по трудовия договор на ответника е 790 лв., поради което всички получавани от него суми, които го надвишават, представляват допълнително трудово възнаграждение, което се изплаща от работодателя въз основа на трудовите резултати, а в случая ответникът е бил наясно, че допълнителното трудово възнаграждение не е сигурен доход и не може да се възприеме тезата, че той е приемал за „даденост“ получаването на тези суми.

С оглед изложеното въззивникът моли да се отмени атакуваното решение в отхвърлителната му спрямо главния иск част и да се постанови ново, с което искът бъде уважен и ответникът бъде осаден да заплати сумата 13 311, 15 лв. като получена на отпаднало основание. В условията на евентуалност моли да се отмени решението в частта, с която е отхвърлен евентуалният иск и да се постанови ново, с което ответникът бъде осъден да върне сумата 13 311, 15 лв., получена при липса на основание.

Претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба са направени доказателствени искания пред въззивната инстанция – за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, за да се обори презумпцията за добросъвестност на ответника и на осн. чл. 186 от ГПК да се издаде съдебно удостоверение за снабдяване със справка относно декларираните от ответника суми като доход от дивидент за януари-декември 2022г.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Въззиваемата страна твърди, че не са допуснати твърдяните процесуални нарушения. Сочи съдебна практика във връзка със срока по чл.

131 от ГПК, че преклузията по чл. 133 от ГПК не следва да се тълкува и 3 прилага буквално, в смисъл, че пропускането на срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК лишава изобщо ответника от процесуалното право да оспори иска и наведените от ищеца фактически твърдения, респективно – да изрази становище по иска. В редица свои решения на ВКС, формиращи задължителна практика, е прието обратното, че неподаването на писмен отговор от ответника в срока по чл. 131 от ГПК не лишава същия от възможност да изрази становище в първото с.з., нито освобождава съда от задължението му за самостоятелна преценка на приетите доказателства и събирането на такива по свой почин. Освен това въззиваемият подчертава, че когато се касае за императивна презумпция, каквато е тази по чл. 8 от КТ, е без значение дали ответникът се е позовал на чл. 271 ал. 1 от КТ или не.

Също така заявява, че няма нарушения и на чл. 146 от ГПК, преклузията с последиците по чл. 133 от ГПК настъпва едва с обявяването на доклада на съда за окончателен, в случая съдът е направил проектодоклад, дал е правна квалификация на исковете, в първото с.з. го е допълнил с оглед изразеното от ответника становище, без да е променял правната квалификация и без да се налага допълнително разпределение на доказателствената тежест. Приел е за окончателен доклада, без възражения на страните, в с.з. на 09.09.25г. Въззиваемият сочи, че въззивникът за пръв път въвежда възражение за недобросъвестност на ответника едва с въззивната жалба и то е преклудирано на този етап от процеса. Не са допуснати и нарушения при разпределяне на доказателствената тежест, при което по начало важи принципът, че всяка страна доказва своите твърдения, а когато се касае за оборима презумпция, тежестта на доказване се носи от страната, която се позовава на нея, но в случая ищецът не е сторил това и не му се дължи разпределяне на доказателствена тежест.

По-нататък въззиваемата страна счита, че е недопустимо въззивникът в настоящата инстанция да въвежда ново основание, позовавайки се на юридически факт, различен от посочения в исковата молба – връщане на недължимо платено допълнително трудово възнаграждение на база трудови резултати на служителя. Отрича и твърдението, че ответникът, като съдружник, е имал влияние в управлението на дружеството, че общото събрание може да санира незаконосъобразността на решението, придавайки му обратна сила и че качеството „съдружник“ на 4 ответника доказва недобросъвестността му по смисъла на КТ.

На следващо място въззиваемият твърди, че правилно РС е счел, че липсва завършен фактически състав при изплащането на дивидент, твърди и че има несъответствие в размера на претендираното плащане и ищецът не е успал да докаже действителния размер на исковата претенция. Заявява, че липсва основание за връщане на получените суми, тъй като с исковата молба се претендира връщане на недължимо платен дивидент, но не е доказано, че такъв е изплащан. Извън предмета на спора е и дали изплатените суми са били дължими или не по трудово правоотношение, тъй като такъв иск не е предявен.

Също така заявява, че при получаването на процесните плащания ответникът е бил добросъвестен, тъй като е бил във валидно трудово правоотношение, изпълнявал е съвестно трудовите си задължения и е получавал трудово възнаграждение, в нито един момент не е уведомяван и не е знаел за промяна в размера или основанието на дължимото плащане и не е подписвано споразумение между страните в тази насока.

Счита, че доказателствените искания не следва да се уважават поради настъпила преклузия относно първото, а относно второто – счита, че не е необходимо, тъй като сам представя информация от НАП относно същия факт.

Поради изложеното, въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция.

В отговора са направени доказателствени искания за приемане на справка извлечение от НАП по партидата на И. Ч. и искане и отговор на искане за предоставяне на информация от 13.12.22г. от ищцовото дружество до ответника, въззиваемият моли в случай, че искането на въззивника за допускане до разпит на двама свидетели за установяване на недобросъвестността на ответника, да му бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане 2 свидетели, които да удостоверят факти и обстоятелства, свързани с добросъвестността и обема на упражняваните му трудови задължения.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

5

С мотивирано определение, държано в з.с.з съдът е уважил частично доказателствените искания на страните.

В с.з. за въззивното дружество, нередовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който изрично заявява, че е получил призовката на 20.02.26г., не се противопоставя на даване ход на делото въпреки нередовното призоваване, поддържа въззивната жалба на изложените основания, оспорва отговора, противопоставя се на приемането на писмените доказателства, представени от насрещната страна. Иска да се отмени атакуваното решение и да се постанови ново, с което исковете бъдат уважени, претендира разноски за д.т. за тази инстанция, не претендира такива за адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа отговора на въззивната жалба на изложените основания, оспорвайки въззивната жалба като неоснователна. Моли да се потвърди обжалваното решение, претендира разноски за тази инстанция, като представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд намира, че въззивната жалба е редовна и допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС и ОС доказателства, намира, че атакуваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.