Протокол № 413 от 14.10.2026, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 413 гр. Сливен, 14.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Антония Кр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20262200100195 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Ищецът Х. Н. Х., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител адв. И. Д. С. - Р. от АК - Бургас, надлежно упълномощена с пълномощно от 14.04.2026г.

За ответното дружество ЗАК „ ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, редовно призовано се явява адв. Р. Г. А. от САК, преупълномощен от адвокатско дружество „Х. Т. и И.“, надлежно упълномощено с пълномощно, представено с отговора на исковата молба.

Вещото лице д-р С. В. С., редовно призован, не се явява.

Свидетелят С. Г. Ф., редовно призован, се явява лично.

АДВ. Р.: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. А.: Моля да дадете ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото.

ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическата страна.

АДВ. Р.: Поддържам исковата молба. Изцяло оспорвам отговора на исковата молба. На основание чл. 143 ГПК правя само едно уточнение доверителят ми е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност след настъпилото ПТП за периода от 05.12.2023 до 08.03.2024г., включително, за което по - късно ще представя доказателства. Нямам възражения по проектодоклада. Водим двама от допуснатите трима свидетели, понеже третият не успях да го организирам.

АДВ. Т.: Уважаема г-жо Председател, поддържам отговора на исковата молба, ведно с направените доказателствени искания. Оспорвам подадената 1 искова молба. По отношение на приложенията към исковата молба, не следва да се приемат представените САТЕ и СМЕ от досъдебното производство, тъй като са по реда на друго производство и има пречка да бъдат приобщени към настоящото. Запознат съм с проекта на доклад, обективиран в Определение № 538/17.07.2026г. като единствено не виждам произнасяне относно назначаване на САТЕ. По останалата част от доклада на съда нямам възражения, да се приеме за окончателен. Свидетелят С. Г. Ф., допуснат до разпит при режим на призоваване по наше искане и който ще доказва вината, механизма и приноса на пострадалия ищец за настъпване на ПТП е тук. Моля да се разпита.

С оглед изявленията на страните, че нямат възражения по изготвения по делото проекто-доклад, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА за окончателен изготвения проекто - доклад по делото с Определение № 538/17.07.2026 год.

На основание чл. 148 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба и отговора на исковата молба, с изключение на изготвените в досъдебното производство експертизи.

ПРИЕМА изисканото ДП № 232/2023 година по описа на РУ на МВР – Твърдица, вх. № 6191/2023 година по описа на Районна прокуратура Сливен.

ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите трима свидетели.

САМОЛИЧНОСТ на явилите се свидетели:

С. Г. Ф. - на 64 г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство със страните и техните представители.

Е. П. Х. - на 69 г., българка, български гражданин, неосъждана, майка на ищецът.

М.П.М. - на 33 г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство със страните и техните представители.

Свидетелите, ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 НК, ОБЕЩАВАТ да говорят истината.

Съдът ОТСТРАНИ от залата всички свидетели, с изключение на свид. С.

Г. Ф..

Свидетеля, С. Г. Ф., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.

СВИД. Ф. РАЗПИТАН КАЗА: Мина доста време от инцидента, но в общи линии си спомням. ПТП с мое участие се случи на 04.12.2023г., на бензиностанция „Л.“ гр. Т.. Бях водач на служебен бус, със софийска регистрация, но не мога точно в момента да се сетя за регистрационния номер.

Марката е „Фолксваген Крафтер“, бял на цвят. Бях единият участник в ПТП.

2

Другият участник беше ищецът по делото. Разпознавам го, че е той. Случи се между 10ч - 10,30ч сутринта. След като съм заредил, излизам от бензиностанцията, влизам в ускоряващата лента, оглеждам се наляво, надясно и забелязвам бял джип някъде до моста на детелината, която е за гр.Т..

Автомобилът, по моя преценка беше на около 100 метра разстояние. Аз бях в края на ускорителната лента. Бях подал ляв мигач, видях, че в насрещното няма друго превозно средство и предприех маневра завиване наляво с цел да се кача на детелина обратно към гр. Т.. Усетих удар от лявата страна, от моята страна. Не видях автомобила, просто усетих удара. Не видях автомобила. Не мога да преценя другата кола с каква скорост се движеше, но прецених, че за това разстояние мога да го изпреваря и да си направя маневрата. Ударът настъпи в насрещното за мен платно, в посока С. - Б.. Доколкото си спомням, джипа беше ударен отпред, а аз бях ударен отстрани, отляво. Бях ранен. Имах счупени шест ребра. След удара моят бус се е отместил много малко, но като цяло двете МПС останаха на място. В другия автомобил освен ищеца, пътуваше и друг човек с него. Мисля, че това е свидетеля, който чака отвън да бъде разпитан, доколкото си спомням. Не мога да кажа и не съм забелязал дали някой от тях е бил с предпазни колани. След сблъсъка, помня, че моята лява врата не можеше да се отвори. Откопчах колана си и излязох от дясната врата, отстрани на шосето. Седнах на бетонен фундамент. Мисля, че пътниците от другата кола излязоха сами, без чужда помощ. Не съм видял да им е оказана чужда помощ. Видимо не можах да установя дали имат увреждания другите двама пътника. Мястото на инцидента е на подбалканският път, 1-6 се води, на прав участък, близо до гр. Т.. Там са две бензиностанции. Едната е на „Л.“, а другата, отсреща е някаква частна.

Намират се на около 5 км извън гр. Т.. Бензиностанцията, от която аз излизах е в посока към С.. Пътят беше сух, видимостта беше нормална. Имаше маркировка на пътя, двойна непрекъсната. Пресякох двойна непрекъсната линия. Видимо имах някаква лека рана над едната вежда, малко кръв, но чувствах силна болка в гърдите. Ребрата пращяха, аз като натиснех и ръката ми хлътваше. Мисля, че Х. дойде да ме пита в какво състояние съм, но ми се губят някои моменти и не мога да кажа точно какво ме е питал. До бензиностанцията ме заведе едно момче, след като ме видя там, където бях седнал. Не го знам откъде дойде това момче. Дойде, попита ме дали имам нужда от помощ и ме хвана и заведе до другата бензиностанция отсреща.

Вървяхме до нея може би около 10-20 метра. Седнах вътре, дадоха ми вода и изчакахме линейка. Първо дойде полицията. Искаха да ми вземат проба за алкохол, но като видяха, че не мога да дишам, се отказаха. Малко по - късно дойде линейката. На място ме попитаха къде ме боли и след това ме вкараха в линейката. Сложиха ми система и кислород. Не знам дали са оказали медицинска помощ на другите, защото след като влязох в линейката, вече не знам какво се е случило с тях.

СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.

Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ св. С. Г. Ф. от залата и 3 въведе вторият свидетел.

Свид. Е. П. Х., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл.290 НК, ОБЕЩАВА да говори истината.

Свид. Х., РАЗПИТАНА КАЗА: Майка съм на ищецът. Желая да свидетелствам. Известно ми, че Х. е претърпял катастрофа, в която е пострадала силно ръката му. Датата е 06.12.2023 г., когато научихме, защото точно тогава баща му е Н. и имаше имен ден и покрай именния ден, научихте и за инцидента. Разбрахме, че ръката му в областта на лакътя е силно наранена, може би счупена, както и че е със силни болки и е претърпял операция за нейното възстановяване в гр. Б.. Ние постоянно живеем в гр. Е..

След като разбрахме и по негова молба решихме, че трябва да дойдем да помагаме, тъй като има и малко дете. Синът ми Х. живее в гр. Б., кв.“И.“. Х. винаги ми спестява отрицателни емоции, но този път нямаше как да мине без мен. Отидох да помагам. Той имаше нужда и от лична помощ, затова в първите дни дойде и баща му. Дясната ръка на Х. беше оперирана в областта на лакътя. Помощта на баща му предимно се изразяваше в помощ в банята, където за мен е неудобно да присъствам. С останалите дейности около детето да обгрижвам и същевременно да предпазвам синът си, защото на едно тригодишно дете не можеш да обясниш да не отиде при татко да го вземе, да го гушка, да се качва на гърба му. Моята роля беше такава, както и за битова помощ - чистене, готвене, извеждане детето на разходка. Х. ми каза, че е бил в болница три дни след операцията. След като го изписаха, дясната му ръка беше обездвижена с гипсова шина и превръзка, която да държи ръката неподвижна положение. Беше с гипсовата шината може би около 20 дни, а превръзката остана още месец, месец и нещо. През цялото време беше с болки и доста трудно се обслужваше сам. Той е десничар поначало и с лявата ръка му беше трудно да извършва обичайните ежедневни процедури. В последствие той ходи на рехабилитация с приемане в болница за период около седмица или 10 дни, не съм сигурна точно колко. Тогава също имаше нужда от помощ, особено за детето. Споделял е с мен за рехабилитацията, че е болезнена, но няма как да не се прилага, защото ще остане инвалид с дясната ръка. След като махнаха превръзката, не беше запазена цялата функционалност на ръката. Възстановяването може би продължи почти цяла година. Към днешна дата работи с дясната ръка. Оплаква се, че при по голямо натоварване или при промяна във времето има болки. Той е собственик на фирма, която прави басейни, но освен, че организира цялата работа, той извършва и физическа работа с работниците. Преди инцидента също участваше активно и физически, даже от познати съм чувала отзиви, че не са виждали собственик на фирма да работи редом с работниците непрекъснато. Превръзката не беше само в областта на самия лакът, а обхващаше цялата дясна ръка, без дланта и започваше от рамото. Бях в дома на сина си около три месеца за да помагам, с малки изключения, когато си ходих в гр.Е.. Докато се запролети почти непрекъснато ходех. През периода, когато бях там имах преки наблюдения, а след този период, се чуваме по 4 телефона и от време на време ходихме в Б.. На около две седмици веднъж ходихме в Б.. Освен болките, които изпитва в случаите, които казах мисля, че ръката му функционира нормално и може да извършва обичайните си дейности. Някъде до към месец март, средата или края не е работил, а след това започна постепенно да се включва в работата. Първо тръгна организационната работа, не физическата, защото тогава не беше в състояние да върши и физическа работа, която е обичайна за него. Към момента мисля, че е напълно функционален на работа. Той не щади себе си, даже и да има някакви оплаквания.

СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.

Съдът ОСВОБОДИ свидетеля Е. Х. от залата.

Свидетелят М.П.М., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.

СВИД. М. РАЗПИТАН КАЗА: Познавам ищеца. Към 2023г. ми беше работодател. Бях работник в неговата фирма. В момента не работя в неговата фирма. Около година и няколко месеца не работя там. Х. е бивш мой работодател. Знам за инцидента. Случи се месец декември 2023 година, когато заедно с Х. пътувахме от гр. Б. в посока гр. В.Т. по работа и по- точно пътувахме към А.. Движихме се подбалканският път. Бяхме с лек автомобил, бял на цвят, „БМВ Х5“. Х. шофираше, а аз бях отпред вдясно на пасажерското място. Времето беше съвсем нормално, дори бих казал слънчево. Пътувахме пред деня, през светлата част от деня. Пътната настилка беше суха - нямаше дъждове, ветрове, с нормална видимост. Инцидентът се случи, когато вече бяхме наближили гр. Т.. Преди бензиностанция „Л.“ коментирахме и се двоумихме дали да спрем за кафе, но решихме да не пием кафе и продължихме. Подминавайки бензиностанцията, забелязах едно бордово камионче, което тръгва да излиза от бензиностанцията, при което в следващият момент забелязах, че шофьорът на камиончето предприема маневра да се включи в движението, излизайки от бензиностанцията и вече в следващ момент виждам, че той не просто се включва в движението, а че той тръгва да прави обратен завой, т.е. рязко и в непосредствена близост завива пред нас, при което Х. вече натисна клаксона, опита да избегне удара, като почна да убива скоростта, стана неочаквана ситуация. Не очаквахме да завие рязко пред нас, но шофьорът на камиончето продължи да си прави маневрата и ударът беше неизбежен. Х. се опита да избегне удара, като кривне леко встрани от пътя вляво, за да направи място. Шофьорът продължи и ударът беше неизбежен. След като се удариха колите, си останаха на същото място.