Решение № 439 от 18.11.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. В., 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20241320201209 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от B. E., роден на 01.10.1968 г. в Република Т., с адрес в република Т., против Наказателно постановление № 25-0000469/29.05.2023г. на Началник на ОО „АА“ - В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози:

1. „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено административно нарушение по чл.12,§2, б. „б“, т. (ii) от Приложение „Контролен уред“ във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от Закона за автомобилните превози, AETR ДВ 28 от 1995 г.;

2. „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено административно нарушение по чл.12,§2, б. „б“, т. (ii) от Приложение „Контролен уред“ във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от Закона за автомобилните превози, AETR ДВ 28 от 1995 г.;

3. „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено административно нарушение по чл.12,§2, б. „б“, т. (ii) от Приложение „Контролен уред“ във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от Закона за автомобилните превози, AETR ДВ 28 от 1995 г.;

1

4. „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено административно нарушение по чл.12,§2, б. „б“, т. (ii) от Приложение „Контролен уред“ във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от Закона за автомобилните превози, AETR ДВ 28 от 1995 г.. Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият не се явява, като изпраща процесуален представител, която заема становище в с.з. да се отмени НП като незаконосъобразно и необосновано. Претендира разноски, съобразно представения списък с разноски.

Ответната страна не се явява и не изпраща процесуален представител в с. з.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Видно от разпита на свидетеля свидетеля К. С. Г. – инспектор в РД „АА“ – В., на 29.05.2023 г. е спрян за проверка автомобил на път 1-1 в обл. В. на километър 13+300 към посока на движение „Д.м. II“. Автомобилът бил с унгарска регистрация, описан в акта, който е оборудван с тахограф и прикачено към него ремарке с номер описан в акта, с който се извършвал международен превоз на товари с унгарски лиценз. При проверката се установило, че водачът не е въвел ръчно автоматично необходимите данни относно периодите на другата работа, време на разположение, прекъсване и дневна почивка. Това е за периодът от 11:39 на 16.05.2023 г. до 15:00 часа на 17.05.2023 г., за което е съставен акт за водача. Подписал го бил, е обяснено му било. На лаптопа, на който отчитали картите, имало превод на турски език на нарушението, защото водачът е турски гражданин. При проверката се установи, че са четири нарушения и са били идентични. Нарушенията били идентични, но в различни часове и на различни дати. На лаптопа, които го има в лабораторията, имало възможност да се превежда на всички езици и на водача на турски език му е обяснено нарушението. Водачът бил отговорил на турски, че е разбрал. Свидетелят Г. твърди, че не разбира турски.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля К. С. Г. – 2 актосъставител, и административно-наказателната преписка.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши със законосъобразни актове. Нарушителят следва да е наясно с всички факти от състава на административното нарушение, за което се ангажира отговорността му. Безспорно е, че в случая санкционираният е чужд гражданин, като по делото не се установява същият да владее български език. След като чуждият гражданин не е декларирал изрично по административнонаказателното производство, че владее български език, е следвало задължително при предявяване и връчване на АУАН преводач да му бъде осигурен. Липсва подпис на лице, индивидуализирано с трите си имена като извършило превода. Предвид последното, не може да се направи несъмнен извод, че съставянето и предявяването на акта за установяване на административно нарушение е осъществено в присъствието на преводач. В тази връзка съдътприема, че съществено е било ограничено правото на защита на жалбоподателя. Доколкото в ЗАНН няма предвидени изрични правила относно участието в административнонаказателното производство на нарушител, който не владее български език, е трябвало да бъде съобразена разпоредбата на чл. 21 от НПК, приложима по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН. Според чл. 21 ал. 1 от НПК, наказателното производство се води на български език, като в ал. 2 е предвидено, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач. Изискването за участие на преводач не е ограничено само за етапа на съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, тъй като е свързано с правото на обвиненото в извършване на административно нарушение лице да разбере какво му е вменено да е извършил, както и с възможността му да следи развитието на производството по разбираем за него начин, обезпечаващ правото му на 3 защита. Неизпълнението на изискването за назначаване на преводач безспорно ограничава правото на защита на лице, невладеещо български език, като се препятства възможността на такова лице да разбере какво нарушение е извършил, съответно да се защити с всички дадени му от закона способи.

Назначаването на преводач е следвало да бъде формално отразено в АУАН, с оглед доказването на този факт при оспорването му, като от разпита на актосътавителя не се установява участието на преводач при предявяване на АУАН. Безспорно надлежното предявяване на акта, с цел да се запознае нарушителя с неговото съдържание, е предпоставка за упражняване правото му на защита. Неотразяването в акта на обстоятелството, че същият е преведен на съответния език от преводач, както и неучастието на преводач, следва да се приравни на непредявяване на АУАН, а това безспорно води до ограничаване на правото на защита на нарушителя и безсъмнено обуславя незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено въз основа на този АУАН. Поради това, допуснатото процесуално нарушение е съществено.

Същото е от категорията на неотстранимите, опорочава цялата административнонаказателна процедура и е основание за отмяна на наказателното постановление, издадено въз основа на този акт.

В този смисъл Съдът намира, че необосновано и ще следва да бъде отменено.

НП е незаконосъобразно и

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал.

1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Представен е и списък с разноски. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно - наказващият орган, а това е РД „АА“ – В..

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0000469/29.05.2023г. на Началник на ОО „АА“ - В., с което на жалбоподателя B. E., роден на 01.10.1968 г. в Република Т., с адрес в република Т., е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози:

1. „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено административно нарушение по чл.12,§2, б. „б“, т. (ii) от Приложение „Контролен уред“ във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от Закона за автомобилните превози, AETR ДВ 28 от 1995 г.;

2. „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено административно нарушение по чл.12,§2, б. „б“, т. (ii) от Приложение „Контролен уред“ във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от Закона за автомобилните превози, AETR ДВ 28 от 1995 г.;

3. „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено административно нарушение по чл.12,§2, б. „б“, т. (ii) от Приложение „Контролен уред“ във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от Закона за автомобилните превози, AETR ДВ 28 от 1995 г.;

4. „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено административно нарушение по чл.12,§2, б. „б“, т. (ii) от Приложение „Контролен уред“ във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от Закона за автомобилните превози, AETR ДВ 28 от 1995 г..

ОСЪЖДА РД „АА“ - В. да заплати на жалбоподателя B. E., роден на 01.10.1968 г. в Република Т., с адрес в република Т., сумата от 3410 /три хиляди четиристотин и десет / лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред

Административен съд-гр.

В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 5