Присъда № 57 от 28.03.2025, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 57 от 28.03.2025 год. по НОХД № 84/2025 год. на СлРС изготвени на 08.04.2025 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Н. Д. И. за престъпление по чл. 296, ал. 1, предл. 2 от НК, по чл. 117, ал. 1 от НК и по чл. 117, ал.

1 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание преди започване на разпоредителното заседание пострадалата И. К., действаща лично и като майка и законен представител на Й. И. е конституирана като частен обвинител по отношение на повдигнатите на подс. И. две обвинения по чл. 117, ал. 1 от НК. Частният обвинител се явява лично и с упълномощен повереник, който пледира, че подс. И. е извършил приготовление за убийство (умишлено умъртвяване) на И. Г. К. – престъпление по чл. 117, ал. 1 от НК и предлага на основание чл. 54 от НК да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено на две години и осем месеца. По отношение на друго обвинение по чл. 117, ал. 1 от НК за това, че подс. И. е извършил приготовление за убийство (умишлено умъртвяване) на малолетното дете Й. Н. И., предлага на основание чл. 54 от НК да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест години, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено на четири години, които да бъдат изтърпени при първоначален строг режим. Повереникът пледира веществените доказателства за бъдат унищожени. Частният обвинител И. К., действаща лично и като майка и законен представител на Й. И. изразява съгласие със своя повереник и заявява, че не желае да й бъдат върнати якетата и същите да бъдат унищожени.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията, така както са предявени, като ги счита за доказани по безспорен начин. Пледира за престъплението по чл. 296, ал. 1, предл. 2 от НК при условията на чл. 54 от НК да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета, като се определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален строг режим. Пледира за първото престъпление по чл. 117, ал. 1 от НК, по което пострадала е И. К., на основание чл. 54 от НК да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и три месеца, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета и определеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. По отношение на второто престъпление по чл. 117, ал. 1 от НК с пострадало лице Й. И., пледира на основание чл. 54 от НК да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и три месеца, което намалено на основание чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета да бъде определено „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Пледира на основание чл. 23, ал. 1 от НК да бъде определено едно общо 1 наказание на подсъдимия, като му бъде наложено най - тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. По отношение на веществените доказателства пледира двете якета да бъдат върнати на пострадалите, а останалите – да бъдат унищожени.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият Н. Д. И. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли да му бъде наложено минимално наказание.

Адв. Д. А. от АК – Стара Загора – упълномощен защитник на подсъдимия И., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи на подсъдимия И. наказание около минимума за отделните престъпления, като му бъдат наложени наказания, както е поискано от представителя на държавното обвинение. Пледира за престъплението по чл. 296, ал. 1, предл. 2 от НК да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл. 58а от НК да бъде редуцирано; за всяко едно от двете престъпления по чл. 117, ал. 1 от НК да бъде наложено „Лишаване от свобода“ за срок от две години и три месеца, което с приложението на чл. 58а от НК да бъде редуцирано на „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, както и да бъде приложена разпоредбата на чл. 23 от НК като бъде определено едно общо наказание за трите престъпления. Пледира веществените доказателства да бъдат унищожени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Н. Д. И. е с основно образование, разведен, не работи, осъждан.

Подс. Н. Д. И. периодично работел в чужбина, като се връщал и в Република България. Подсъдимият употребявал наркотични вещества и бил осъждан няколкократно за престъпления против собствеността и по транспорта.

В периода от края на 2018 год. до м. август 2023 год. подс. Н. И. и свид. И. К. живеели на семейни начала. От тяхното съпружеско съжителство се родило дете Й. И., роден на ***** год. През м. август 2023 год. подсъдимият и свид. И. К. се разделили, като синът им останал да живее при нея в гр. *****.

В началото на м. януари 2024 год. между подс. Н. И. и свид. И. К. възникнал конфликт. Във връзка с него тя подала молба до Районен съд – Сливен за издаване на заповед за защита. Въз основа на това била издадена Заповед за незабавна защита № 1/11.01.2024 год., издадена в изпълнение на Определение № 130/11.01.2024 год. по гр.д. № 20242230100157/2024 год. по описа на Районен съд – Сливен. С посочената заповед подс. Н. И. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо свид. И. К. и му била наложена забрана да доближава на разстояние по-малко от 50 метра свид. И. К. и малолетното дете Й. И., и жилището, в което живеят в гр.

*****, както и местата за социален контакт и отдих на същото разстояние. В заповедта било посочено, че подлежи на незабавно изпълнение.

Заповедта за незабавна защита била връчена на подс. Н. И. на 12.01.2024 год. от свид. С.Р. – полицейски служител при РУ на МВР – Сливен, Участък „Запад“, за което било съставено и разпореждане на полицейски орган от 12.01.2024 год. Подс. Н. И. се запознал със заповедта и нейното съдържание, като разбрал какво трябва да бъде 2 неговото поведение.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗЗДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита. В случая след издаването на заповедта за незабавна защита производството по гр.д. № 20242230100157/2024 год. по описа на Районен съд – Сливен продължило и с влязло в сила на 06.03.2024 год. Решение № 124/21.02.2024 год. било признато за установено, че подс. Н. И. на 10 и 11.01.2024 год. е осъществил домашно насилие спрямо свид. И.

К. и малолетното дете Й. И., като на подсъдимия били наложени мерки за защита от домашно насилие и била издадена заповед за тези мерки.

Т.е. към момента на инкриминираните деяния – 09.02.2024 год., предмет на настоящия обвинителен акт, действала Заповед за незабавна защита № 1/11.01.2024 год., издадена в изпълнение на Определение № 130/11.01.2024 год. по гр. д. № 20242230100157/2024 год. по описа на Районен съд – Сливен, която пораждала задължение за изпълнение.

На 09.02.2024 год., около 07,30 часа, свид. И. К. и синът й Й. И. били в жилището, в което живеели в гр. *****, като тя се приготвяла да го закара на детска ясла № 15 в кв. „Б.“ в гр. Сливен. В същото време, в непосредствена близост, на около десет метра до жилищния блок, където живеели свид. И. К. и детето й, се намирал подс. Н. И.. Той бил отишъл там, защото се приготвял умишлено да умъртви свид. И.

К. и сина си Й. И., като за целта носил у себе си бензин и запалка. Подсъдимият намерил лекия автомобил „Пежо Ранч“ с рег. № *****, ползван от свид. И. К., който бил паркиран зад блока, и застанал до него. Малко време след това свид. И. К. и Й. И. слезли зад блока, в който живеели, и се насочили към лекия автомобил „Пежо Ранч“ с рег. № *****, където видели подс. Н. И.. Свид. И. К. попитала подсъдимия защо я причаква. Той й отговорил, че иска да заведе сина си на ясла като баща, защото след няколко дни ще влиза в затвора. Свид. И. К. му казала, че това не може да стане. По време на разговора подс. Н. И. се доближил на разстояние от няколко сантиметра до свид. И. К. и детето си Й. И..

След като отказала на подс. Н. И. да заведе сина си на яслата, свид. И. К. взела детето и го качила в автомобила на детско столче, поставено на задната дясна седалка в моторното превозно средство. След това свид. И. К. се качила на шофьорското място на предната лява седалка в лекия автомобил „Пежо Ранч“. В този момент подс. Н. И. отворил предната дясна врата на автомобила и се качил в него на предната дясна седалка. Бивайки в превозното средство, подс. Н. И. бил на разстояние от няколко сантиметра от свид. И. К. и детето си Й. И.. Свид. И. К. не посмяла да извади телефона си, за да позвъни с него, защото се опасявала, че подс. Н. И. ще й го вземе. Тя казала на подсъдимия да слезе от автомобила, но той й отговорил да не прави панаири и да не се кара с него, а двамата да заведат детето на ясла, след което той щял да си тръгне.

Свид. И. К. потеглила с автомобила, защото трябвало да отиде и на работа. Докато пътували с моторното превозно средство, подс. Н. И. казал на свид. И. К. да внимава какво прави, защото той имал поставени лица пред дома й и работата й и щял да разбере.

Движейки се към детска ясла № 15, свид. И. К. започнала да управлява лекия автомобил „Пежо Ранч“ по ул. „Д.Д.“ пред 10-то СУ „Й. Й.“. В този момент подс. Н.

И. извадил изпод якето си една торбичка с надпис „Love”, в която имало ПВЦ-бутилка с етикет „Fanta – портокал“ с оранжев цвят, която била пълна с бензин. Тогава свид. И.

3

К. спряла лекия автомобил на ул. „Д.Д.“ пред 10-то СУ „Й. Й.“, което се падало от лявата страна на автомобила. Дясната страна на моторното превозно средство била разположена срещу ул. „В.Д.“, която се намирала перпендикулярно на ул. „Д.Д.“ и образувала кръстовище с нея.

След като автомобилът бил в покой, подс. Н. И. извадил от торбичката ПВЦбутилката с етикет „Fanta – портокал“ с оранжев цвят, и я отворил. С бензина в нея подс. Н. И. започнал да полива свид. И. К.. Последната веднага усетила миризмата на бензин. След това подсъдимият се обърнал назад и започнал да полива с бензина и детето Й. И.. За да защити детето си, свид. И. К. изблъскала в ръцете подсъдимия, в резултат на което той също се залял с бензина. Подс. Н. И. започнал да полива с бензина и вътрешната предна част на автомобила. Тъй като миризмата станала много силна, свид. И. К. излязла от превозното средство и отишла от дясната му страна, за да извади детето. Тогава подс. Н. И. също напуснал автомобила, като при излизането му от превозното средство на улицата изпаднала торбичката с надпис „Love”.

Подсъдимият отишъл до задната дясна врата, която свид. И. К. била отворила, тъй като искала да извади сина си. Подсъдимият също започнал да дърпа детето от столчето, при което свид. И. К. се развикала на подс. Н. И. да престане, защото Й. И. бил вече много уплашен и плачел. Тя взела детето на ръце. Държейки ПВЦ-бутилката, подс. Н. И. полял още веднъж свид. И. К. и детето Й. И. с бензин. След това подс. Н.

И. оставил ПВЦ-бутилката с бензина на улицата в близост до автомобила и извадил от джоба си една зелена запалка. Като държал запалката, подс. Н. И. казал на свид. И. К. и сина си Й. И., че ще ги подпали. Подсъдимият заявил също, че няма какво да губи, тъй като му предстояло да влиза в затвора. В този момент свид. И. К. се развикала за помощ на преминаващите хора, при което подс. Н. И. се притеснил да не би да дойде някой при тях и прибрал запалката. При свид. И. К. с автомобила си спрял свид. Д.Т., който водил детето си на училище. Свид. И. К. казала на свид. Д.Т. да подаде сигнал до полицията, защото подс. Н. И. я тормози. Свид. Д.Т. усетил миризма на бензин. В разговора се намесил подс. Н. И., който казал на свид. Д.Т. да си заминава, защото той и свид. И. К. имали семейни проблеми. След това подс. Н. И. се отдалечил на около 50 метра от мястото на инцидента и изхвърлил запалката, която държал, след което се върнал при свид. И. К.. В това време свид. Д.Т. подал сигнал на телефон 112.