Решение № 136 от 18.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500816 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 217 от 05.06.2024 г. по гр. д. № 41/2023 г. по описа на РС – К. са отхвърлени предявените от „Уникредит Булбанк“ АД срещу Е. И. К. искове за осъждането й да плати следните суми: сумата от 2600 лв., представляваща главница по договор за банков кредит № 671/0000/Р00000000486061 от 25.01.2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 29.08.2022 г., до окончателното плащане; сумата от 27.67 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата на главницата, дължима за периода от 27.10.2021 г. до 25.08.2022 г.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат уважени.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ответника първоинстанционното производство чрез назначения му особен представител, в който въззивната жалба е оспорена. Изложени са съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.

Настоящият въззивен състав, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а при разглеждането й по същество въззивният съд намира следното:

За да отхвърли исковете изцяло, първоинстанционният съд е приел, че по делото не е надлежно установено настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, предхождащо датата на подаване на исковата молба.

1

Въззивният съд намира за правилен извода за недоказаност по делото на твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на кредита, настъпила преди датата на подаване на исковата молба, доколкото единственото доказателство в тази насока е покана за доброволно изпълнение, съдържаща уведомление по чл. 60 ал. 2 ЗКИ, на гърба на която е удостоверено от нотариус, че поканата е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 04.04.2022 г. При непредставени по делото доказателства относно извършените от нотариуса действия по връчването на поканата, въз основа на които е прието, че поканата е връчена по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК, удостоверяването на този факт от нотариуса не установява надлежно по делото, че поканата е надлежно връчена, съответно, че волята на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем е достигнала до длъжника и с това е настъпила предсрочната изискуемост на целия кредит.

Крайният извод на първоинстанционния съд обаче за неоснователност изцяло на предявените искове е неправилен, тъй като при извод, че предсрочната изискуемост на целия кредит не е настъпила, на кредитора следва да се присъди сумата на падежиралите вноски. В случая следва да се вземат предвид /съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК/ падежиралите вноски към датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд, като това са вноските с падеж до 27.11.2024 г. вкл. Тези вноски са в общ размер от 1969 лв. /съгласно погасителния план/, съответно до този размер следва да се уважи главния иск, като върху тази сума следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Акцесорният иск за мораторна лихва също следва да бъде уважен частично – доколкото се претендира тази лихва до 25.08.2022 г., съдът не може да присъди мораторна лихва върху падежиралите след тази дата вноски за главница по кредита, а от общата сума на претендираната мораторна лихва следва да се изключи сумата от 4.67 лв., начислена върху сумата от 2100 лв., приета като предсрочно падежирала главница, с оглед извода за недоказаност на твърдяната предсрочна изискуемост на кредита.

Съответно този иск следва да бъде уважен до размера от 21.60 лв.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е следвало да вземе предвид, че с връчване на преписа от исковата молба по делото длъжникът е бил уведомен за волята на кредитора да обяви целия кредит за предсрочно изискуем и с това е настъпила предсрочната изискуемост, тъй като длъжникът реално не е получил исковата молба – същият не е открит на установените по делото адреси, поради което му е назначен особен представител, защитавал интересите му по делото, в чието лице обаче не може да бъде надлежно упражнено правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.

С оглед изложеното решението следва да бъде отменено в частта, в която главният иск е отхвърлен до размера от 1969 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.08.2022 г., до окончателното плащане, а акцесорният иск е отхвърлен до размера от 21.60 лв. и вместо него следва да се постанови друго решение, с което исковете бъдат уважени до горепосочените размери, а в останалата част решението следва да бъде потвърдено. Съответно на ищеца следва да се присъдят и разноски за първоинстанционното производство съразмерно с уважената част от исковете в размер на 845 лв. /за държавна такса, възнаграждение на особен представител и на вещо лице, доколкото надлежни доказателства за платеното конкретно адвокатско възнаграждение не са представени по делото/.

С оглед изхода на делото на въззивника следва да се присъдят разноски за въззивното производство съразмерно с уважената част от въззивната жалба в размер на 58.33 лв. /за държавна такса, доколкото доказателства за други разноски на страната във въззивното производство не са представени/.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

2

ОТМЕНЯ решение № 217 от 05.06.2024 г. по гр. д. № 41/2023 г. по описа на РС – К. в частта, в която предявените от „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя” № 7, представлявано от изпълнителните директори Т.А. и С.П., срещу Е. И. К. с ЕГН ********** от гр. К., ул. „С.п.“ № 13 искове са отхвърлени до размера от 1969 лв. /хиляда деветстотин шестдесет и девет лева/ на главния иск за плащане на дължима главница по договор за банков кредит № 671/0000/Р00000000486061 от 25.01.2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 29.08.2022 г., до окончателното плащане и до размера от 21.60 лв. /двадесет и един лева и шестдесет стотинки/ на акцесорния иск за мораторна лихва върху сумата на главницата, дължима за периода от 27.10.2021 г. до 25.08.2022 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Е. И. К. с ЕГН ********** от гр. К., ул. „С.п.“ № 13 да плати на „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя” № 7, представлявано от изпълнителните директори Т.А. и С.П., следните суми: сумата от 1969 лв. /хиляда деветстотин шестдесет и девет лева/, представляваща дължима главница /падежирали месечни вноски от датата на сключване на договора до 27.11.2024 г. вкл./ по договор за банков кредит № 671/0000/Р00000000486061 от 25.01.2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.08.2022 г., до окончателното плащане; сумата от 21.60 лв. /двадесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху сумата на главницата, дължима за периода от 27.10.2021 г. до 25.08.2022 г.; сумата от 845 лв. /осемстотин четиридесет и пет лева/, представляваща направени в първоинстанционното производство по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Е. И. К. с ЕГН ********** от гр. К., ул. „С.п.“ № 13 да плати на „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя” № 7, представлявано от изпълнителните директори Т.А. и С.П., сумата от 58.33 лв. /петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща направени във въззивното производство по делото разноски съразмерно с уважената част от въззивната жалба.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 217 от 05.06.2024 г. по гр. д. № 41/2023 г. по описа на РС – К. в останалата част.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3