Решение № 11530 от 19.12.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 11530

Пловдив, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIV Касационен състав, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ЙОРДАН РУСЕВ

Членове:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар П. Ц. и с участието на прокурора СВ. Н. Ч. като разгледа докладваното от съдия ДАНИ КАНАЗИРЕВА канд № 20257180702498 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл. 208–221 АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) срещу Решение № 1058 от 17.09.2025 г., постановено по Административно-наказателно дело № 1687/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII наказателен състав, с което е отменен електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“. С електронния фиш на „СТАБЛЕ Б.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. *, ап. *, представлявано от В. В. Б., е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, на основание чл. 102, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 3б и чл. 187а, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно е приложил и тълкувал разпоредбите на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), отнасящи се до възможността за издаване на електронен фиш при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Излага се, че съдът е приел неправилно, че липсва правна възможност за санкциониране чрез електронен фиш на нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, като се е позовал единствено на буквалния текст на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП и е изключил възможността за систематично и телеологично тълкуване на нормата. Касационният жалбоподател сочи, че електронният фиш е издаден от компетентен орган – Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), която по силата на чл. 10, ал. 10 от Закона за пътищата (ЗП) осъществява правомощията на държавата, свързани със събирането на пътни такси и с прилагането, функционирането и контрола на електронната система за събиране на такива такси. Според жалбоподателя, актът е издаден при спазване на предвидените законови изисквания и в съответствие с утвърдения от Управителния съвет на АПИ образец на електронен фиш.

Навежда се довод, че законодателната воля, изразена в хода на приемане на измененията на ЗДвП и ЗП, е била да се създаде единен процесуален ред за ангажиране на административнонаказателна отговорност при всички нарушения, свързани с незаплащане на пътни такси – както винетни, така и тол такси. Посочва се, че първоначално внесеният законопроект е съдържал текст, допускащ издаване на електронен фиш за нарушения по чл. 179, ал. 3–3в ЗДвП, както и по чл. 187, ал. 1–3 във връзка с тези разпоредби, а в мотивите към законопроекта изрично е подчертано, че целта е да се въведе единен и автоматизиран ред за установяване и санкциониране на нарушенията, свързани със заплащането на пътните такси.

Касационният жалбоподател подчертава, че липсата на изрично изброяване на чл. 179, ал. 3б в чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП е резултат от редакционна непоследователност, а не от съзнателна законодателна воля за изключването му от приложното поле на електронния фиш. Аргументира се, че нормата трябва да се тълкува систематично и телеологично, така че да се осигури постигането на целта на закона – ефективен и уеднаквен механизъм за санкциониране на всички нарушения, свързани с дължимите пътни такси. Позовава се на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), съгласно който разпоредбите се тълкуват в смисъла, който най-пълно отговаря на целта на акта и на основните начала на правото, като се подчертава, че тълкуването не трябва да се свежда до буквален прочит, а да се отчита духът и целта на нормата. Жалбоподателят поддържа, че прилагането на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП и към нарушенията по чл. 179, ал. 3б не представлява недопустима аналогия в санкционно право, тъй като нормата има процесуален, а не материалноправен характер, не създава отговорност, а само регламентира формата и реда за налагане на вече предвидената в закона санкция. В тази връзка се твърди, че не е налице нарушение на принципа „nulla poena sine lege“ („няма наказание без закон“).

Навеждат се и аргументи, че в практиката на редица административни съдилища е възприето именно това тълкуване, като се приема, че редът на чл. 189ж ЗДвП е приложим и към нарушенията по чл. 179, ал. 3б, и че електронният фиш е допустима и законосъобразна форма на ангажиране на административнонаказателна отговорност и при тях.

В заключение, касационният жалбоподател счита, че районният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, като е приел, че липсва правно основание за издаването на електронен фиш при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, и е отменил законосъобразен административен акт при неправилно приложение на материалния закон. Моли Съда да отмени решението на Районен съд – Пловдив, а електронният фиш № ********** да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Алтернативно, при отхвърляне на касационната жалба, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, с позоваване на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., както и на Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, с което е прието, че националните норми, предвиждащи задължителни минимални адвокатски възнаграждения, следва да не се прилагат, когато противоречат на чл. 101, пар. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и водят до ограничаване на конкуренцията.

В срока по чл. 213а от Административнопроцесуалния кодекс АПК) е постъпил писмен отговор от „СТАБЛЕ Б.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.*, ап.*, представлявано от В. В. Б., чрез процесуалния му представител адв. Е. М., с който касационната жалба се оспорва като неоснователна.

Ответникът поддържа, че районният съд правилно е приел, че към датата на извършване на нарушението – 06.05.2022 г., не е съществувала изрична законова разпоредба, която да допуска издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), поради което издаденият акт е процесуално незаконосъобразен.

Твърди се, че разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП не може да се тълкува разширително или по аналогия, тъй като в административнонаказателното право е недопустимо прилагането на санкционни норми извън техния точен текст, включително и по отношение на процесуалния ред за реализиране на отговорността. Посочва се, че електронният фиш е изключение от общия ред на чл. 189е ЗДвП, който предвижда съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление, и това изключение не може да се разширява без изрична законова делегация.

В отговора се изтъква, че АПИ неправилно се позовава на историческо и телеологично тълкуване, тъй като волята на законодателя следва да се извежда от окончателно приетия текст на закона, а не от мотиви към законопроекти или неприети редакции. Според ответника, липсата на позоваване на чл. 179, ал. 3б в чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП е съзнателен избор на законодателя, целящ разграничение между винетната и тол системата.

Освен това се поддържа възражението, че самата санкционна уредба по чл. 179, ал. 3б и чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП противоречи на правото на Европейския съюз, тъй като предвижда фиксирана имуществена санкция без възможност за индивидуализация, което е несъвместимо с изискването за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. В тази връзка се сочи Решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, постановено по преюдициално запитване на Административен съд – Хасково, в което е прието, че системата от фиксирани санкции и компенсаторни такси, предвидена в българското законодателство, не съответства на принципа на съразмерност. Ответникът счита, че националният съд е длъжен да откаже прилагането на национални разпоредби, които противоречат на правото на Европейския съюз, и че това представлява самостоятелно основание за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.

В заключение се иска отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на решението на Районен съд – Пловдив като правилно и законосъобразно, както и присъждане на направените разноски за настоящата инстанция в размер на 500 (петстотин) лева – адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив сочи, че касационната жалба е неоснователна.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията и извърши проверка по чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Решението на Районен съд – Пловдив е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото писмени доказателства, включително приложените административнонаказателни материали, както и от неоспорените между страните факти, съдът приема за установено следното:

На 06.05.2022 г. в 15:33 часа, чрез устройство № 20212, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), е засечено движението на специален автомобил „Волво ФХ 12 420“ с регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 28 000 кг, три оси и екологична категория Евро 2, в състав с ремарке, общо пет оси. Превозното средство е собственост на „СТАБЛЕ Б.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. *, ап. *, представлявано от В. В. Б..

Съгласно автоматично генерирания доказателствен доклад № DE5818807CAA43B053011F160A1D99, създаден от системата по реда на чл. 167а, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), движението е било отчетено на път А-1, км 107+663, в община Родопи, в посока намаляващ километър, в участък от републиканската пътна мрежа, включен в обхвата на платената пътна мрежа. От проверката в базата данни на Националното тол управление се установило, че за конкретния маршрут е издадена маршрутна карта, но заплатената категория на превозното средство е по-ниска от реално измерената от системата, поради което част от дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП не е заплатена.

Въз основа на тези данни Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), в качеството си на орган, на когото е възложено изпълнението на функциите на държавата по събиране на пътните такси съгласно чл. 10, ал. 10 от ЗП, е издала Електронен фиш № **********. С него на „СТАБЛЕ Б.“ ЕООД, като собственик на посоченото пътно превозно средство, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, на основание чл. 102, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 3б и чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

В електронния фиш е посочено, че нарушението е установено чрез автоматизирано техническо средство – стационарна контролна точка, част от електронната система за събиране на пътни такси, и че санкцията се налага на собственика на превозното средство, тъй като не е заплатена изцяло дължимата пътна такса за преминаването му по съответния участък от платената пътна мрежа. Към административнонаказателната преписка са приложени: снимков материал и видеозапис от системата, справка за заплатените такси за съответния маршрут, доклад от електронната система, справка за собственост на МПС, заповед за определяне на контролната точка и протокол за въвеждането ѝ в експлоатация.