Определение № 9049 от 26.07.2023, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9049 гр. Варна, 26.07.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20233110108104 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени искове от П. А. П. и И. Д. П., двамата с адрес в гр. Варна срещу Еконт Експрес ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, с правно основание чл. 403 ГПК.

В законоустановения едномесечен срок е постъпило възражение от ответника за местна неподсъдност на образуваното пред ВРС дело. Ответникът излага, че не е спазена разпоредбата на чл.105 ГПК за предявяване на иска пред съда, в района, на който е седалището на ответника. Тъй като ответникът е със седалище и адрес на управление в гр.

Русе, местно компетентен да разгледа исковете е РС гр. Русея. Моли производството по делото пред ВРС да бъде прекратено и делото да бъде изпратено на компетентния съд Районен съд гр. Русе.

Възражение за обща местна подсъдност на делото по чл.105, ал.1 вр. чл.108 ГПК, може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба чл.119, ал.3 ГПК. Тези предпоставки са изпълнени в разглеждания случай. Направеното възражение е основателно и по същество, тъй като от справка в ТР, а и от самите фактически твърдения на ищците в исковата молба, седалището и адрес на управление на ответника е в гр. Русе. Съобразно правилата за местна подсъдност искът се предявява пред съда в района, на който е постоянният адрес или седалището на ответника - чл.105 ГПК.

Ищците са обосновали избора си на съд с предвиденото в чл. 115 ГПК облекчение за пострадали от непозволено увреждане ищци.

Отговорността по чл.403, ал.1 ГПК е безвиновна/обективна/, макар и да лежи на плоскостта на отговорността за непозволено увреждане. Тя обаче не е деликтна, тъй като се отличава от последната с оглед изискването за вина. Лицето, в чиято полза съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск не може да се освободи от отговорността по посочената по-горе разпоредба, като докаже, че е положил необходимата грижа да провери допустимостта или основателността на иска. Той отговаря при обезпечаване на бъдещ иск, ако не е предявил иска в срок, както и в случай, че искът е предявен в срок, но не е уважен. Отговорността по чл.403, ал.1 ГПК, като безвиновна се отличава и от отговорността за злоупотреба с процесуални права, която изисква наличието на умисъл. Поради това при предявяване на иск по чл.403, ал.1 ГПК отговорността е за всички преки и непосредствени последици, които обезпечаването на иска е причинило на ответника.

Предвид изложеното подсъдността по настоящия спор попада в хипотезата на чл.105 ГПК, а не в тези по чл.115 от същия кодекс. В този смисъл е наложена задължителна съдебна практика (Определение № 170 от 9.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 144/2009 г., IV г. о., ГК). В този смисъл е и Определение по търговско дело № 415 по описа за 2017г. на ВОС.

С оглед изложеното съдът намира, че направено от ответника възражение следва да се уважи.

Производството по гр.дело №8104/2023год. по описа на ВРС, XXXIX - ти състав, 1 следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд гр. Русе.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл.119,ал.3 във връзка с чл.105 вр. чл.108 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №8104/2023год. по описа на ВРС, XXXIX - ти състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд-град Русе.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВОС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, съгласно чл.121 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2