Решение № 4335 от 02.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4335 гр. Варна, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20243110108633 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Р.

В. К., ЕГН********** срещу О. а. В., ЕИК**.

С исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 от КТ.

Ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 4 700лева,частичен иск от общо 6 126.93лева,в съдебно заседание увеличен в размер от 6 207.52лева, представляваща обезщетение за оставане без работа,поради незаконно уволнение от дата 14.12.2023год. до 14.06.2024год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото съдебноделоводни разноски и адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В изпълнение на чл. 127 ал. 4 соча следната банкова сметка: IBAN:

**BIC/SWIFT на Банка ДСК: **С титуляр: Р. В. К.

1

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

По силата на валидно сключен трудов договор №116/03.05.2012 г., Р. К. е бил назначен на длъжността „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС" в О. а. - В., която била и негов работодател, при основна заплата в размер на 270 лева. Трудовият договор бил сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 от КТ. От момента на назначаването на работа Р. К. работил в О. а. В. с поставени месечни поименни графици за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, с което изчисляването е месечно и труда е полаган по разпореждане на работодателя. Работният ден бил 12 часов.

Това фактическо положение обаче е уредено с вътрешен административен акт едва със Заповед № РД - 16 -7711 - 7/01.06.2016 г. на О. у. на област с административен център Варна, макар трудовия договор да не е изменян. Със заповедта О. у. нарежда въвеждане на работа по график на служителите, заемащи длъжност „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС" при сумарно изчисление на работното време с период 6 месеца.

На 29.05.2020 г. трудов договор №116/03.05.2012 г. бил прекратен, като на същата дата между страните се сключва нов трудов договор с №127/29.05.2020 г. Това прекратяване на трудовия договор и повторното му сключване се налага с оглед на искането на работодателя да не признава вече неговия професионален опит на сходна позиция и съответно да заплаща допълнително възнаграждение. Под страх да не загуби работата си, приема.

Съгласно последния, работодателят - О. а. - В., възложил, а служителя - К., приел да изпълнява длъжността „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС", с основно месечно възнаграждение в размер на 610 лв., дължими до края на календарния месец, в който е престирана работна сила, и работно време по график на смени. Длъжностната характеристика на работната позиция изпълнител-оперативен дежурен на ОСС предвижда, че същият дава денонощни дежурства и оповестява ръководния състав на О.а.-В. и общините при: - привеждане на областта в различни състояния и степени на готовност при военно време; - кризи, стихийни бедствия и крупни производствени аварии; - мобилизация, разсредоточаване и евакуация; - подпомага и организира мобилизационни граждански ресурси за отбраната на страната.

Със Заповед №РД-21- 7711-6 се въвежда работа по график на 2 служителите, заемащи длъжност „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС" при сумарно изчисление на работното време, с период на отчитане 4 месеца.

След завеждане на искова претенция срещу О. а. за компенсиране на безплатна храна с парично обезщетение от негова страна (гр.д. №2360/23 г. по описа на ВРС) и от негови колеги, на 14.12.2023 г. му е връчена Заповед №РД23-7701- 12/14.12.23 г., съгласно която трудовото правоотношение между страните е прекратено без предизвестие. Като причина за прекратяването на трудовото правоотношение, в предизвестието е посочено основанието по чл.

328, ал. 1, т. 10 от КТ. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, получава минималното трудово възнаграждение, съобразно законовите норми - 780,00 лв.

Оспорва уволнението си като незаконно в съда.

С решение № 2164/ 10.06.2024 г. по гражданско дело № 20243110101639 по описа за 2024 година на Варненски районен съд уволнението се признава за незаконно, отменя се и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

За периода след 14.12.2023 г. не е започвал работа при друг работодател.

Признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна пораждат за работодателя задължение да обезщети работника или служителя за вредите, претърпени в резултат на незаконното уволнение, изразяващи се в пропускането на възможност да получи трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа. Законът - чл. 225, ал. 1 КТ, ограничава това задължение на работодателя във времето, като предвижда, че обезщетение за незаконно уволнение се дължи за не повече от 6 месеца, макар и след този срок уволненият да е продължил да бъде без работа.

С оглед на незаконосъобразността на уволнението и наличието на причинна връзка между уволнението и оставането без работа, предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, счита, че е установен по основание.

В Тълкувателно решение № 2 от 12.12.2013 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГК, е възприето разрешение, че обезщетението по чл. 225 ал. 3 от КТ, дължимо за недопускане до работа на незаконно уволнен работник или служител, който е възстановен да я заеме, се определя на базата на последното 3 брутно трудово възнаграждение, получено преди незаконното уволнение, като същото не може да бъде по-малко от размера на установената за страната минимална работна заплата за периода на недопускането на работа. В този смисъл и чл. 19 от НАРЕДБА за структурата и организацията на работната заплата Следователно, за дните между 15-31.12.23 г. му се дължи обезщетение на база размерите на МРБ към онзи момент или 780,00 лв. като основно месечно трудово възнаграждение. За дните между 01.01.2024 г. - 14.06.24 г. работодателят следва да го обезщети при размер на основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933,00 лв.

Съгласно чл.3 от НАРЕДБА за структурата и организацията на работната заплата /2007г./, брутното трудово възнаграждение се състои от: основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт, в колективен трудов договор или в индивидуалния трудов договор. Чл.12 от Наредбата регламентира, че един от видовете допълнително трудово възнаграждение е това за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите, като посочва, че се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор.

Като елемент от работната заплата заплащането на допълнително трудово възнаграждение за продължителен трудов стаж е възложено в тежест на работодателя / чл.128, т.2 вр. чл.244 от КТ/ и не може да бъде дерогирано от страните по пътя на свободното договаряне. Страните могат да договарят поголеми размери на дължимото допълнително трудово възнаграждение, но не могат да приемат, че такова няма да се дължи. Както вече сочи работодателят залага в трудовия му договор, че признава професионалния му стаж единствено за работата му в О. а. - В. Когато не е предвидено заплащането на допълнително възнаграждение за професионален стаж, то такова се дължи по силата на закона. В случая размерът на допълнителното възнаграждение е определено с индивидуалния договор – в размер на 0,8% за всяка година професионален опит.

Със сключеният с ищеца трудов договор от 03.05.2012 г. и допълнителното споразумение към него №23/22.01.2014 г., към тази дата професионалният му опит на същата или сходна работна позиция, признат от 4 работодателя, на база представените от него доказателства, е 29 г.;2 м.; 19 дни.

Следователно, към датата 14.12.2023 г. - уволнението му, същият е бил 38 г.;1 м.; 10 дни. Определеният процент допълнително възнаграждение следва да бъде 38x0,8=30,4%. Следователно, обезщетението, което му се дължи е в размер: За периода 14.12.23 г. - 31.12.2023 г. - 11 работни дни или 780,00+30,4%=1017,12 лв.; 1017,12/21 работни дни = 48,43 лв. на ден, умножено по 11 работни дни = 532,77 лв.; За периода 01.01.24 г. - 30.05.24 г. - 5 месеца или 780,00+30,4%=1 017,12 лв. на месец; умножено по 5 месеца = 5085,60 лв.; За периода 01.06.24 г. до 14.06.24 г. вкл. - [(780,00+30,4%)/20)]x10 = 508,56 лв. Общо 6 126,93 лв.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор.

Счита исковата претенция за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Съображенията му за това са следните: С подписването на трудов договор Р. К. е приел условията, предложени от работодателя, които са в съответствие с Правилника за вътрешния трудов ред в О. а. В. Работникът не е принуждаван под никаква форма да приема условия, които счита за несправедливи. Внушенията за обратното са неподкрепена с доказателства инсинуация. В Правилника за вътрешния трудов ред, включително в редакцията му към подписване на горепосочения трудов договор между Р. К. и О. а. В., е отбелязано (чл. 49), че процентът за прослужено време и професионален опит на назначените по ПМС 212/1993г е 0,8 % за всяка година трудов стаж и професионален опит, придобит в О. а. В.

От трудовия договор между ищеца и О. а. В. е видно, че съобразяването на професионалния опит на ищеца е извършено независимо от дейността на Р. К. като военнослужещ. Задълженията му по ведомствената трудова характеристика не са свързани с професионалната му дейност по ЗОВС на РБ. Договорът за военна служба и произтичащите от него особености по отношение на изчисляването на осигурителния стаж и възраст за пенсиониране са фактически състав различен от този, при който е възникнало правоотношението с О. а. В., поради което твърденията на ищеца, че работодателят не признавал професионалния опит на ищеца на сходна позиция са неоснователни и недоказани. Не са представени валидни доказателства за сходството, което претендира Р. К.. Работодателят е въвел 5 вътрешни правила за отчитане на професионалния опит, който признава на служителите си.

Оспорва, освен по размер, и по основание дължимостта на претендираното обезщетение, тъй като ищецът е придобил право на пенсия и е разполагал с дублиращ доход преди да постъпи на работа в О. а. В., а трудовото правоотношение не е осигурявало основния му доход още преди то да бъде прекратено. Работодателят може да прекрати трудовото правоотношение на работник, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по силата на чл. 328, ал. 1, т. 10 - 10 в, в действащата след 01.01.2016г редакция.

Със законовите норми е уредено право на работодателя да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение във всички хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително в хипотезите на т. нар. "ранно пенсиониране", а и не само при придобиване на право на "пълна" пенсия в общата хипотеза на чл. 68 от КСО. Пенсията по своята същност представлява периодично плащане, което лицата, навършили определена възраст и притежавайки определен осигурителен стаж, получават, за да бъде осигурено тяхното жизнено съществуване, в период, когато законодателят презюмира, че те не са работоспособни.

Предвид това счита, че не са налице основания да се изплаща обезщетение на лице, което е освободено от работа на признато за работодателя основание по КТ и което е било осигурено с друг социален доход.

Предвид гореизложеното, моли съда да остави исковата претенция на Р. К. без уважение и да я отхвърлите като неоснователна.

Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, чрез проц.представител адв.П., поддържа иска.В хода по същество на делото моли съда да уважи предявения иск в увеличения размер.Моли за присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение.