Решение № 1012 от 22.08.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1012 гр. Варна, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100501608 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ал. 2, т. 6 ГПК.

Постъпила е жалба вх. № 34269/11.07.2023г. от Е. П. Б., чрез адв. А. А., в качеството му на длъжник по изп. д. № 20177120400605 на ЧСИ Илиана Станчева, против разпореждане от 23.06.2023г. на ЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството по изп.д., за което е била подадена молба вх. № 29251/22.06.2023г., чрез процесуалния представител, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателят излага, че изп. д. е образувано през 2017г., по искане на взискателя П. Л. Г., като твърди, че повече от две години по него не са извършвани никакви изпълнителни действия, но не сочи конкретен период от време, през който взискателят е бездействал. Не счита за изпълнително действие прекъсващо давността, изтеглянето на сумата от 2000лв. от личната му разплащателна сметка от съдебния изпълнител, внесена по тази сметка, поради техническа грешка, допусната от страна на служител на „БАКБ“ АД.

Моли обжалваният отказ да бъде отменен. Претендира разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, взискателят П. Л. Г. не представя писмени възражения.

ЧСИ Илиана Станева е изложила мотиви за неоснователност на подадената жалба.

По делото няма изтекъл срок по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК.

В периода от образуване на изп.д. – 22.06.2017г. до настоящия момент, са постъпвали искания за извършване на изпълнителни действия от взискателя, като на 19.02.2018г., на 15.11.2018г., на 18.01.2019г. и на 09.12.2020г, са постъпвали молби от него за посочване на изпълнителен способ. Съответно са налагани запори на 21.02.2018г., на 16.11.2018г., на 30.11.2018г., на 10.12.2020г., на 16.12.2020г., които са прекъсвали изтичането на 2-годишния срок по перемпцията. Поради проявената активност на взискателя, същият не следва да търпи санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърдението за допусната от банката техническа 1 грешка е ирелевантно към настоящото производство. То е и недоказано по настоящото дело.

В случай че се приеме, че повече от две години не са извършвани изпълнителни действия, цитира каузална практика на ВКС, която съдът да вземе предвид при произнасянето си.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежно легитимирана страна-длъжник по изпълнението и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, при наличието на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Изпълнително дело № 20177120400605 на ЧСИ Илиана Станчева е образувано на 22.06.2017г. по молба вх. № 17422/21.06.2017г. от П. Л. Г., по издадения в негова полза и приложен ИЛ от 13.06.2005г. по гр. д. № 2478/2005г. по описа на ВРС, XIV с-в, срещу длъжника Е. П. Б. за дължими парични суми.

На 27.06.2017г. са получени от „ЦКБ“ АД, „ДСК“ ЕАД, „ТБ Инвестбанк“ АД, „Алианц Банк България“ АД запорни съобщения. На същата дата ЧСИ е изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжника по изпълнението „Мега Р“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и всички други вземания на длъжника. Връчено е на следващия ден, на която дата е връчена и ПДИ. На 12.07.2017г. „ПИБ“ уведомява ЧСИ, че с оглед изпратеното запорно съобщение срещу Е. П. Б., сметката на клиента е блокирана за бъдещи постъпления, т.к. в момента липсва авоар за изпълнение, получено от ЧСИ на 18.07.2017г.

С молба вх. № 4415/19.02.2018г. взискателят отново е поискал извършване на необходимите справки, вкл. искане за налагане на запор на банкови сметки. На същия ден ЧСИ е постановил извършването на справки в НОИ и БНБ. Видно от справка на НОИ, Е. Б. е в трудово правоотношение с „Миола“ ООД, поради което на 20.02.2018г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до този работодател, връчено на 21.02.2018г. На 22.02.2018г. по електронната поща на ЧСИ е получено съобщение от „Миола“ ООД, с което го уведомяват, че Е. Б. не работи в дружеството, считано от 15.02.2018г.

С молба вх. № 24443/15.11.2018г. взискателят е поискал извършване на справки за наличие на банкови сметки на длъжника, както и за наличието на недвижими имоти. В случай че е налице имущество, моли да бъдат наложени запори, респ. възбрани. На същия ден ЧСИ е постановил извършването на съответните справки. Видно от справка на НОИ, Е.

Б. е в трудово правоотношение с „Мега Р“ ЕООД, поради което на 16.11.2018г. е изпратил запорно съобщение до този работодател, връчено на 19.11.2018г. На 21.11.2018г. по електронната поща на ЧСИ е получено съобщение от „Мега Р“ ЕООД, с което го уведомяват, че в качеството му на сезонен работник, Е. Б. е освободен от работа на 13.11.2018г. На 29.11.2018г. ЧСИ е постановил извършването на нова справка в НОИ за наличието на нови трудови договори. Видно от справката на НОИ, Е. Б. е в трудово правоотношение с „Хермес Турист“ ЕООД, поради което на 30.11.2018г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до този работодател на електронната му поща. На 03.12.2018г. по ел. поща на ЧСИ е постъпило съобщение, с което го уведомяват, че Е. Б. не е в трудово правоотношение с „Хермес Турист“ ЕООД, считано от 27.11.2018г.

С молба вх. № 1130/18.01.2019г. взискателят е поискал извършване на справка за наличие на регистрирани трудови договори, както и запор на трудово възнаграждение. ЧСИ е постановил, че такава вече е извършена на 14.01.2019г. Видно от справката на НОИ, Е. Б. последно е бил в трудово правоотношение с „Хермес Турист“ ЕООД до 27.11.2018г.

С молба вх. № 31163/09.12.2020г. взискателят е поискал извършване на справка за имотното състояние на Е. Б.. В случай че е налице движимо или недвижимо имущество, е поискал ЧСИ да наложи запори, респ. възбрани върху същото. Моли още да бъдат наложени запори върху банкови сметки на длъжника в ДСК, ПИБ, Уникредит Булбанк, 2

ОББ, Пощенска банка. На 10.12.2020г. ЧСИ е постановил извършването на пълна справка в НАП, както и БНБ. На същия ден, ЧСИ е изпратил запорно съобщение до ОББ за налагане на запор на всички вземания на Е. Б., връчено на 14.12.2020г. На 16.12.2020г. е изпратено запорно съобщение до „Мега – Р“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и всяко друго вземане на длъжника по изпълнението, до размер на дълга му по изп. д. Работодателят е уведомен и за това, че Е. Б. се самоосигурява чрез търговско дружество „Морски Тим“ ООД, с осигурителен доход 610лв., което обстоятелство следва да се вземе предвид от работодателя при изчисляване на удръжката от работната му заплата. ЗС е връчено на 17.12.2020г.

На 27.04.2022г. по разплащателна сметка на Е. Б. е постъпила сума в размер на 2005,30лв.

Видно от удостоверение на ТД на НАП Варна вх. № 6754/29.04.2022г., Е. Б. има задължения към държавата, поради което ЧСИ я е присъединил като взискател.

На 03.05.2022г. ЧСИ е извършил превод към НАП, като е погасил задълженията на Е.

Б. към държавата, като е изпратил съобщение до взискателя да посочи банкова сметка, по която да изплати разпределената за него сума. Взискателят е посочил банкова сметка и на 04.05.2022г. ЧСИ е извършил превод към него.

С молба вх. № 1574/24.01.2023г., длъжникът по изпълнението Е. Б. е поискал ЧСИ да прекрати изп. д., поради настъпила перемпция. Не счита за своя постъпилата по погрешка по негова сметка парична сума. Затова счита, че с разпределянето на тази сума не се прекъсва двугодишния срок, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На следващия ден ЧСИ е отказал да прекрати изп. дело на посоченото основание. Съобщението за отказа е получено на 20.02.2023г, като на 21.02.2023г. Е. Б. го е обжалвал. ЧСИ е оставил жалбата без движение, с указания да се внесат необходимите държавни такси, в противен случай ще бъде върната.

Разпореждането е връчено на 01.03.2023г. С молба вх. № 7589/02.03.2023г. жалбоподателят представя платежно нареждане за внесена по сметка на ВОС държавна такса в размер на 25лв., но не и доказателства за платена такава в размер на 72лв. по сметка на ЧСИ. С оглед неизпълнение в цялост на указанията, жалбата е върната на 22.03.2023г. Разпореждането за връщане е връчено на 24.03.2023г. Същото не е обжалвано.

С молба вх. № 29251/22.06.2023г., длъжникът по изпълнението Е. Б. отново е поискал ЧСИ да прекрати изп. д., поради настъпила перемпция, доколкото повече от две години не били извършвани никакви изпълнителни действия. На 23.06.2023г. ЧСИ е отказал да прекрати изп. д., тъй като е счел, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съобщението за отказа е получено на 06.07.2023г. На 11.07.2023г. Е. Б. е подал жалбата , която е предмет на настоящото производство.

Впоследствие е подадена нова молба вх. № 35576/26.07.2023г., с която взискателят е поискал извършване на нова справка в Имотния регистър, ГРАО, БНБ, НАП, НОИ, както и налагане на запор/възбрана на установеното имущество. Извършени са съответните справки и са предприети конкретни изпълнителни действия-запор на вземанията на длъжника в „Изипей“ АД.

Жалбата против отказа на ЧСИ да прекрати производството поради настъпила перемпция е неоснователна. Не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и съответно настъпила перемпция.

В периода от 22.06.2017г., когато е било образувано изп. д. № 20177120400605 на ЧСИ Илиана Станчева до датата на постъпване на молба вх. № 29251/22.06.2023г., а и до постановения отказ от ЧСИ на 23.06.2023г. върху молбата, не съществува период от 2 години, през който взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия и то такива, по смисъла на т. 10 ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на 3 вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Така, както беше посочено по-горе, след образуване на изп. д. на 22.06.2017г., многократно е искано и са налагани запори на банкови сметки на Е. Б. в редица банкови институции /„ЦКБ“ АД, „ДСК“ ЕАД, „ТБ Инвестбанк“ АД, „Алианц Банк България“ АД/ и на трудовото му възнаграждение при различни работодатели /“Миола“ ООД, „Мега Р“ ЕООД, „Хермес Турист“ ЕООД/. При тези данни не следва да бъде прието, че взискателят П. Л. Г. се е дезинтересирал от изпълнението. Напротив, многобройните молби за предприемане на изпълнителни действия, подавани от него, говорят за проявена активност, именно с цел осуетяване настъпването на перемпция и в крайна сметка цялостно погасяване вземането по изпълнителния лист.

Що се отнася до твърдението, че разпределената сума в размер на 2005,30лв. не представлява по същността си изпълнително действие прекъсващо давността, следва да се има предвид следното:

Наличието на сума по сметка на длъжника е достатъчно обстоятелство, да бъде преведена по сметка на съдебния изпълнител, след наложен запор, като в случая.

Постъпването на сума, при проведеното изпълнение прекъсва срока. Обстоятелството дали тази сума е заверена по личната разплащателна сметка на длъжника правилно или е следвало да бъде преведена по друга сметка, при наличието на допусната техническа грешка от страна на служител на банка е ирелевантно за преценката на съдебния изпълнител, а и на съда, дали да приеме сумата, постъпваща по банков път при наложения запор на сметките на длъжника или не. В случай на увреда, длъжникът може да защити правата си, търси обезщетение за допусната грешка.

Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на спора, разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 34269/11.07.2023г. от Е. П. Б., в качеството му на длъжник по изп. д. № 20177120400605 на ЧСИ Илиана Станчева, против разпореждане от 23.06.2023г. на ЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството по изп.д., за което е била подадена молба вх. № 29251/22.06.2023г. от длъжника, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.