Решение № 2930 от 30.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2930 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100509544 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК вр. с чл. 437, ал. 2 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 1580/06.08.2025г., подадена от В. Т. В., действащ чрез процесуалния си представител адв. М. Д., срещу действие по принудително изпълнение „въвод във владение" на недвижим имот, извършен на 31.07.2025г. от ЧСИ В.Л. по изп. д. № 128/2025г.

В жалбата се излагат подробни съображения, че обжалваното действие на ЧСИ е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства и при съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че от 20.01.2018г. В. живее и владее недвижимия имот по силата на сключен предварителен договор за покупко – продажба. Моли се обжалваното изпълнително действие да бъде отменено, като незаконосъобразно, като се присъдят направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпило възражение срещу жалбата от взискателя И. Т. П., с което се излагат аргументи за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание длъжникът К. Д. Ю. заявява, че не оспорва жалбата.

По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл. 436, ал.

3 ГПК. ЧСИ излага становище за неоснователност на жалбата.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок чрез надлежно упълномощено лице, срещу действие по принудително изпълнение „въвод във владение", което подлежи на обжалване от третото лице, което твърди да е владяло имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява.

Въводът във владение по чл. 522 ГПК е изпълнителен способ, чрез който се изпълняват притезания за предаване на владението или държането на недвижим имот, 1 като той се изразява в действие на съдебния изпълнител по отстраняването на длъжника от имота и фактическото му предаване на взискателя. Предметът по изпълнението и страните по него се определят от изпълнителния лист, който удостоверява изпълняемото право и страните по него. Съдържанието на изпълнителния лист по отношение на страните предопределя активната и пасивната легитимация в смисъл, че взискател може да бъде лицето, посочено като кредитор, а длъжник – лицето, посочено като такъв по материалното правоотношение. Затова поначало принудителното изпълнение по въвод във владение по чл. 522 ГПК може да се извърши, когато недвижимия имот се намира във владение на длъжника.

Когато при пристъпване на изпълнение по въвод във владение съдебният изпълнител намери в имота трето лице, неговото правно положение и средство за защита са поставени в зависимост от това кога е установило фактическа власт, на какво правно основание и дали притежава противопоставими на взискателя права.

Според разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 год. на ВКС по тълк. дело № 3/2015 год., ОСГТК, ако владението на имота е придобито след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, разпоредбата на чл. 523, ал. 1 ГПК позволява въводът да се извърши срещу третото лице, защото законът предполага, че то е придобило владението от ответника при вече висящо исково производство, поради което е обвързано от постановеното решение по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК. Ако третото лице заявява права върху имота, които изключват тези на взискателя /извън хипотезата на чл. 523, ал. 1 ГПК/, е налице спор за материално право, който подлежи на разрешаване по исков ред. В този случай средството за защита на третото лице е искане за спиране на изпълнението и предявяване на иск, с който да установи своите права – чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК.

Когато третото лице е придобило владението върху имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, пред него стои правната възможност да обжалва действията по въвод във владение на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 5 ГПК. Именно такъв е и настоящият случай. Видно от представената искова молба, по която е постановено решението, което се изпълнява, същата е предявена на 26.03.2018г.

Третото лице – жалбоподател твърди да е придобило имота преди датата на завеждане на това дело - на 20.01.2018г. Според разрешенията, дадени в горепосоченото Тълкувателно решение, за уважаването на жалбата е достатъчно да се установи само факта на владението и на придобиването му преди предявяване на иска. Но със защита чрез обжалване действията на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 5 ГПК /така и в хипотезата на чл. 523, ал. 1 ГПК/ се ползва само трето за изпълнението лице, чиято фактическа власт върху имота е основана на владение, т.е. то има качеството на владелец по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Това следва и от самата норма, според която при пропускане на срока за обжалване може да се предяви владелчески иск.

Въпросът за собствеността на имота следва да бъде разгледан, доколкото е необходимо да се установи законосъобразността или не на обжалваното действие.

Съдебното решение по жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК създава сила на пресъдено нещо само по отношение на законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение на материалното право на собственост.

В доказателствена тежест на жалбоподателя в производството по чл. 435, ал. 5 ГПК е да установи, че владее имота преди завеждане на делото, съдебният акт по който се изпълнява.

В случая жалбоподателят твърди да е придобил имота въз основа на изтекла придобивна давност, като е установил владението от 20.01.2018г. въз основа на сключен предварителен договор. Самият предварителен договор не представлява титул за собственост и не прехвърля вещни права.

2

Легална дефиниция на понятието владение е дадена в чл. 68, ал. 1 ЗС, определящо го като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От съдържанието на разпоредбата са изводими двете предпоставки, чието кумулативно наличие характеризира – обективна, изразяваща се в упражняване на фактическа власт и субективна – намерението вещта да се държи като своя собствена. Именно вторият елемент разграничава владението от държането, което според чл. 68, ал. 2 ЗС представлява упражняването на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.

По делото е разпитан свидетелят Ц.Ц., който твърди, че В. придобил имота пред 2018г. от лице на име К.. Живеел в имота до лятото на 2025г,. когато бил изгонен.

Свидетелят А.К. заявява, че жалбоподателят придобил имота през 2018г., като през годините посещавал апартамента и му помогнал с извършването на ремонт. В момента жалбоподателят не живеел в апартамента, след извършения от ЧСИ въвод.

На първо място, следва да се отбележи, че жалбата е неоснователна само въз основа на изложените в нея твърдения. От 20.01.2018г. – датата, на която жалбоподателят твърди да е установил фактическа власт върху имота, включително и до настоящия момент не е изтекъл десетгодишният давностен срок. Само това е достатъчно за отхвърляне на жалбата. На следващо място, от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява и точната начална дата на това владение, както и че същото е било непрекъснато.

Възраженията на жалбоподателя, че е извършил подобрения в имота, не могат да бъдат разгледани в това производство, поради което и не следва да бъдат обсъждани.

С оглед изложеното и доколкото въводът е бил осъществен в посочените в изпълнителния лист граници, то СГС приема, че същият е законосъобразен, поради което и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на третото лице вх. № 1580/06.08.2025г., подадена от В. Т. В., срещу извършения въвод във владение на недвижим имот, извършен на 31.07.2025г. от ЧСИ В.Л. по изп. д. № 128/2025г.

Решението не подлежи на обжалване на основание от чл. 437, ал. 4, изр. второ ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3