Решение № 90 от 19.12.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Габрово, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов при участието на секретаря Ваня Ил. Николова в присъствието на прокурора П. П. Д. като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234200600248 по описа за 2023 година въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на адвокат Р. Б. от АК Габрово, в качеството му на договорен защитник на подсъдимата М. Х. С. от гр. С., против Присъда № 44/10.07.2023 г. по НОХД № 975/2022 г. на РС Габрово.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимата М. Х. С., родена на * * * г. в гр. Габрово, живуща в гр. С., български гражданин, с основно образование, неосъждана, работи, с ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че в периода 27.11.2018 г. - 29.11.2018 г. в гр. Габрово, в качеството си на длъжностно лице - „**" в „С. ** - ***" АД - гр.

С., присвоила чужди движими вещи - 4 бр. златни монети, всяка от които 22 карата и с тегло по 6,45 грама, на обща стойност 1584,82 /хиляда петстотин осемдесет и четири лева и осемдесет и две ст./, собственост на Р. Г. И. от гр.

Габрово, връчени в това й качество да ги управлява и пази, като до приключване на съдебното следствие присвоените ценности са заместени посредством изплащане на тяхната парична равностойност - престъпление но 1 чл. 205, ал. 1, т. 1 от НК във вр. с чл. 201 от НК /ред. към 29.11.2018 г./, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК я е ОСЪДИЛ на „Шест месеца лишаване от свобода", изпълнението на което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда, на основание чл. 304 от НК, съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимата М. Х. С. за НЕВИННА и я ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото и по - тежко обвинение по чл. 201 от НК.

Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимата М. Х. С. да заплати на Р. Г. И. законната лихва върху сумата от 1584,82 лв., считано от датата на увреждането 29.11.2018 г., до окончателното им изплащане - 02.05.2023 г., като е ОТХВЪРЛИЛ поради заплащане предявения от Р. Г. И. граждански иск в частта за сумата от 1584,82 лв., представляващи главница на претендираното обезщетение за причинените и от деянието имуществени вреди, на основание чл. 45 от ЗЗД.

На основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът е ОСЪДИЛ подсъдимата М. Х. С. да заплати по сметка на РС-Габрово държавна такса върху гражданския иск в размер на 63,39 лв. /шестдесет и три лева и тридесет и девет ст./.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е ОСЪДИЛ подсъдимата М.

Х. С. да заплати на държавата, по сметка на ОД на МВР – Габрово, направените по делото разноски на досъдебната фаза в размер на 134,40 лв.

/сто тридесет и четири лева и четиридесет ст./, както и сумата от 5 лева по сметка на PC - Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е ОСЪДИЛ подсъдимата М.

Х. С. да заплати на държавата, по сметка на PC – Габрово, направените по делото в съдебната му фаза разноски в размер на 30 лв. /тридесет лева/, както и сумата от 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост.

С въззивната жалба се твърди, присъда се обжалва в частта, с която подсъдимата е призната за виновна да е осъществила от обективна и субективна страна деяние по смисъла на чл. 205, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 201, 2 ал. 1 от НК, като същата се явявала неправилна, постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон и задължителната за съда тълкувателна практика. Присъдата била неправилна и в частта, с която подсъдимата е осъдена да заплати законна лихва на претендираната сума. Неправилно съдът възприел доводите на обвинението относно инкриминирания период. Съдът пренебрегнал редица доказателства, за да се вмъкне във времевия период, посочен от обвинението, независимо, че доказателствата не сочели същия за инкримиминиран. Неправилно съдът възприел доводите на обвинението досежно съставомерност на деянието от обективна и субективна страна.

Неправилно съдът възприел длъжностното качество и вещите в кой момент и на кого са били предадени. За отношението на съда към подсъдимата било прозряно и в момента, когато й наложил санкция глоба в размер на 500 лева по чл. 270 от НПК, позовавайки се на отменен съдебен акт, който правилно бил отменен впоследствие от Окръжен съд Габрово с Определение № 145/03.07.2023 г. по ВЧНД № 184/2023 г. по описа на ГОС. Отношението на съда било показано и спрямо защитата, като не били допуснати редица въпроси, които адвокатът имал при разпита на свидетелката И.. Не случайно по отношение на съда, и в частност на съдията, на няколко различни основания бил искан отвод, които същият оставял без уважение, в желанието си именно този състав да постанови своя краен съдебен акт. Единственото, което искали подсъдимата и защитата било да се гарантира правото на справедлив съдебен процес, воден от безпристрастен съд, който ще основава решенията си само въз основа на закона и материалите по делото. В противоречие c императивни правила, визирани в Наказателно процесуалния кодекс, а именно: чл.13, чл.14, чл.16, чл. 52, чл.106, чл.107, чл.207, чл.218, чл.234, ал.7, чл.283 и чл.284, чл. 303, ал.1 и чл.304, съдът постановил една неправилна присъда. Съдът не съобразил съгласно нормата на чл. 234, ал. 7 от НПК в кой момент се събират доказателства и каква е процесуалната стойност на другите данни, събрани по делото. Това, което се случило с постановяването на този съдебен акт, оставало в ущърб не само на подсъдимата, но и на правовия ред в държавата, което било предпоставка за снемане на доверието в съдебната система. Неправилно били разчетени и материално правните разпоредби, визирани в НК досеждно института на "длъжностното лице" по смисъла на чл. 93 от НК и института на "длъжностното присвояване" по смисъла на чл. 205 във вр. с чл. 201 от НК, 3 като деяние. Съдът неправилно разчел и разпоредбата на чл. 55 от НК, която била искана при условията на алтернативност. Неправилно съдът изложил и осъдителен диспозитив в частта за претендирана законна лихва. Такъв иск за законна лихва не бил завеждан от страна на Р. И.. Това било видно от Протокол от 08.02.2023 г. , намиращ се на лист 2 2 от делото. Там Р. И. заявила: "Предявявам граждански иск срещу подсъдимата М. Х. С. за заплащане на сумата от 1584,82 лева“. Никъде не пишело, че е предявен граждански иск за законна лихва. По време на пледоарията било изложено становището, че има институция, към която да се обърне И., за предявяване на претенция, но същата изтекла по давност с оглед нормата на чл. 111, б. "в", предл. 2-ро от ЗЗД. За да продължи последователното си поведение спрямо подсъдимата С., съдът я осъдил за непредявен иск независимо, че била изтекла и погасителната давност на същото, за което имало и позоваване.

Претендира се да бъде отменена Присъда от 10.07.2023 г. по НОХД № 975/2022 г. по описа на Районен съд Габрово, като неправилна в частта, с която подсъдимата е призната за виновна за извършено деяние по чл. 205, ал.

1, т. 1 във вр. с чл. 201, ал. 1 от НК и в частта, с която е осъдена да заплати законна лихва, вместо което да се постанови акт, с който изцяло да бъде оправдана подсъдимата по така повдигнатото й обвинение, като гражданско правната претенция да бъде отхвърлена.

Пледира се и алтернативно - да бъде изменена атакуваната осъдителна присъда в наказателната й част, като се приложи чл. 55 от НК, а в гражданско правната й част да бъде отхвърлена като недопустима, а в случай, че се приеме за допустима, да бъде отхвърлена като неоснователна.

В допълнение към въззивната жалба се излага, че с лед запознаване с мотивите по присъдата се установило, че същите не били задълбочени, не отговаряли на събрания доказателствен материал и на наведените възражения.

Налице била една волна интерпретация на факти и обстоятелства, които не се следвали от доказателствата по делото. Присъдата се явявала изцяло неправилна и необоснована - противоречаща на процесуалния и материалния закон. Потъпкани били основни законови правила, като например чл. 13, ал.

2 във вр. с чл. 16 във вр. с чл. 234, ал. 7 във вр. с чл. 212 във вр. с чл. 106 и чл.

107 от НПК, за сметка на осъдителната присъда. Доказателственият материал бил грешно интерпретиран, в ущърб на подсъдимата, в нарушение на чл. 303, 4 ал. 2 във вр. с чл. 304 от НПК. С обвинителния акт се въвела обвинителна теза, че именно в периода подсъдимата е осъществила инкриминираното деяние. Въпросният период бил 27.11.2018 г. - 29.11.2018 г. Подсъдимата се защитавала по тези факти. Неправилни били доводите на съда, че бил доказан по категоричен начин времевия период на обвинението. Подробните съображения на първоинстанционния съд били изложени на стр. 4, последния абзац в мотивите. Съдът обаче изцяло не коментирал наведените пред него възражения на стр. 5 от Протокола от о.с .з. от 10.07.2023 г., в пледоарията на адв. Б.. На съда било обърнато внимание в кой момент е установена липсата.

Тази липса била установена не от свид. Р. И., макар същата на няколко пъти да изразила съмнения, че вещите й липсвали на много по-ранен етап от този, посочен в обвинението. По-важното било, че липсата е констатирана от свидетеля Р. Й.. Същият в съдебно заседание от 09.06.2023 г. , пред първоинстанционния съд заявил недвусмислено следното: „При зададен въпрос на прокурора на стр. 8 от протокола от 09.06.2023 г. , кога е установена действителната липса, свидетелят Й. отговорил: През месец октомври установих липсата на вещите на Р. и на другите вещи, защото направих ревизия в обекта" . В същия протокол на същата страница съдът задал въпрос към свид. Й.: "Кога е извършен визуалния оглед на вещите?" , на което съдът получил следния отговор: "В края на месеца направих проверката" . Съдът уточнил въпроса си: "В края на кой месец?", при което получил отговор от този свидетел - "Това стана в края на месец октомври ".

Защитата задала следния въпрос към този свидетел: "Кое е вярно отразеното , при разпита даден в гр. Л. или в гр. Габрово?" . На този въпрос свидетелят Р.

Й. отговорил - "Нещата, които са били по-пресни са показанията, дадени в гр.

Л.". Тези свидетелски показания били приобщени по надлежния ред, чрез прочитането от страна на първоинстанционния съд. Изводите на първоинстанционния съд, че монетите били предадени на подс. С. дори на поранен етап и чрез предходния служител (т.е. са се намирали в заложната къща към момента на постъпването й на работа), а се е извършвало презаверяване на заложения билет постоянно, също били неправилни. Тези изводи на съда не били доказани в хода на събиране на доказателства, т.е. не било установено под какъв опис М. С. е получила намиращият се в заложната къща инвентар, включително и златните монети. Не било установено кога точно ги е получила (и дали към момента на започване на работа монетите вече са се 5 намирали в заложната къща). Такива фактически твърдения в обвинителния акт нямало, за да може подсъдимата да се защитава по тях. Тази интерпретация на съда идвала да обслужи единствено обвинителните изводи, но не и обективната истина, съгласно правилата на НПК. Второ такова обвинение, с такъв времеви период не било повдигано на подс. С., поради което този довод на първоинстанционния съд се явявал необоснован. Никоя присъда не можело да почива на предположения, включително и досежно времевия период на деянието, който бил един от съществените признаци на обвинението. Липсата му обуславяла абсолютно процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, съгласно Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н.д. № 2/2002 г. , ОСНК на ВКС и в частност т. 4.1 и т. 4.2 от същото. Нямало нито едно друго доказателство, което да е относимо досежно инкриминирания период. Писмените данни, събирани в хода на предварителна проверка, не се явявали годно доказателство. Нещо повече, дори да се разсъждавало, че същите са такива, от заложния билет не можело по никакъв начин да се установи инкриминирания период. Никъде в заложния билет не се съдържали датите 27.11.2018 и 29.11. 2018 г. Тук следва да се подчертае, че в този заложен билет, освен липсата на подпис на приемащия, липсвала и достатъчна индивидуализация именно на инкриминираните вещи, предвид факта, че свид. Р. И. недвусмислено заявила в съдебно заседание, че е предоставяла и други златни накити в тази **. От обективна и субективна страна не било доказано деянието и присъдата се явявала неправилна. Неправилно били приложени материалния и процесуалния закон. Доказателствата се събирали само и единствено от компетентните за това органи, при това в сроковете, визирани в НПК. Чл. 13, ал. 2 от НПК визирал, че обективната истина се разкрива със средствата и способите, уредени в НПК. Чл. 105 и чл. 106 от НПК визирали кога не се допускат доказателствени средства и по какъв начин се извършва доказването в наказателния процес. Нормата на чл. 52 от НПК визирала кой е разследващ орган, като за полицейските органи (чл. 51, ал. 1, т. 3 от НПК) са им предоставени разследващи функции само в изрично предвидените от закона случаи, каквито са чл. 218 от НПК и когато извършват първо действие по разследване, с което започва наказателното производство. Нямало други изключения от това правило. От своя страна, разследването се извършвало само в предвидените за това случаи и в сроковете, визирани в закона - чл.