Решение № 120 от 11.05.2026, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Гражданско дело 1040/2022
- Вид
- Решение № 120
- Подписан
- 11.05.2026
- В сила
- 11.05.2026
- Състав
- Радослава Маринова Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 120 гр. Ихтиман, 11.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Радослава М. Йорданова като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20221840101040 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 247 ГПК.
С решение № 3 от 09.01.2024 г. по гр. дело № 1040/2022 г. по описа на РС-Ихтиман е уважен предявеният от Л. М. И., ЕГН: **********, адрес: село ********* ,община ********* положителен установителен иск против З. Н. Б., ЕГН: **********, адрес: град ********* , ж.к. „********* “, бл. *, ап. **, като е признато за установено, че ищцата е придобила право на собственост на основание давностно владение, което е било упражнявано непрекъснато в периода 1992г. до 2019г. върху ¼ идеални части от следния недвижим имот: поземлен имот, находящ се в село Г., община С., област С. с площ 796квм., съставляващ имот с пл. № 1** в кв. 47 по плана на с. Г. от 1986г., част от имота от 690 кв. попада в имот с идентификатор № 18201.156.***, а другата част от 106 кв.м. в имот с идентификатор № ****** по кадастралната карта на село Г. съгласно Заповед за изменение на КККР № 18-137-**/**.**.2022г. на Началник на СГКК – София област.
Със същото решение е отхвърлен предявеният от предявения от К. П. Т., ЕГН:
**********, адрес: гр. ********* , ул. „********* “ бл. **, ет. 6, ап. ** и В. П. Д., ЕГН:
**********, адрес: град ********* , ж.к. ********* , бл. ***, ет. *, ап. ** иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено спрямо З. Н. Б., ЕГН: **********, адрес: град ********* , ж.к. „********* “, бл. *, ап.**, че са собственици на по 1/8 идеални части за всяка от тях на поземлен имот, находящ се в село Г., община С., област С. с площ 796квм., съставляващ имот с пл. № 1** в кв. 47 по плана на с. Г. от 1986г., част от имота от 690 кв. попада в имот с идентификатор № 18201.156.***, а другата част от 106 кв.м. в имот с идентификатор № ****** по кадастралната карта на село Г. съгласно Заповед за изменение на КККР № 18-137 **/**.**.2022г. на Началник на СГКК – София.
Решението е обжалвано както от ищците К. Т. и В. Д., така и от ответницата З. Б., като въззивният съд в определение от 29.04.2026 г. по гр. дело № 567/2024 г. по описа на 1
Софийския окръжен съд е констатирал, че в първоинстанционното рпешение съдът е допуснал очевидни фактически грешки и е върнал същото за произнасяне от страна на Районен съд-Ихтиман.
В обстоятелствената част на определението на въззивния съд е посоченно, че въпреки че първоинстанционният съд е изложил мотиви, че ищците не са провели пълно и главно доказване на правнорелевантния за спорното материално право факт, че Д. С. Л. е придобил собствеността на спорния имот по давностно владение, поради което е недоказано, че ищците, в качеството им на наследници по закон са съсобственици на имота, не е се е произнесъл с изричен диспозитив за отхвърляне на предявения главен иск от страна на Л. И..
Освен това според въззивния състав в мотивите си съдът е формирал воля за това, че ищците В. П. Д. и К. П. Т. не са доказали да са владяли лично или чрез другиго имота, но отсъства отхвърлителен диспозитив по разгледаните от съда евентуални искове да бъде признато за установено, че всяка от тях е собственик на по 1/8 идеални части от имота на основание самостоятелно давностно владение в периода 2000-2019 г.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и като съобрази становището на Софийския окръжен съд, намира следното:
Пред Ихтиманския районен съд е са били предявени субективно съединени искове от Л. М. И., К. П. Т., и В. П. Д. против З. Н. Б., с които се иска признаване за установено, че ищците са собственици при съответни дялове на поземлен имот, находящ се в село Г., община С., област С. с площ 796 кв.м., съставляващ имот с пл. № 1** в кв. 47 по плана на с.
Г. от 1986г., част от имота от 690 кв. попада в имот с идентификатор № 18201.156.***, а другата част от 106 кв.м. в имот с идентификатор № ****** по кадастралната карта на село Гуцал съгласно Заповед за изменение на КККР № 18-137-**/**.**.2022г. на Началник на СГКК – София област.
Ищците са навели две основания за придобиване правото на собственост – по наследство от Д. С. Л., починал на **.**.****г., бивш жител на с. Р., както и на самостоятелно давностно владение, което за Л. И. е продължило в периода от 1992 г. до 2019 г., а за К. Т. и В. Д. – в периода от 2000 г. до 2019 г.
При постановяване на решението си в действителност съдът, макар и в мотивите си да е приел, че ищцата Л. И. не е доказала наследодателят й да е бил собственик на процесния имот, не се е произнесъл с нарочен диспозитив по предявения главен иск за установяване правото й на собственост в качеството й на наследник на Д. С. Л..
Освен това съдът е формирал воля, че ищците К. П. Т. и В. П. Д. не са доказали да са придобили собствеността както по наследство от Д. Л., така и въз основа на давностно владение, но не е постановил изричен диспозитив по отношение на евентуално наведеното основание.
Производството по поправка на фактически грешки по чл. 247 ГПК е относимо до дейността на съда – когато той е допуснал грешка при формиране на волята си при постановяване на съдебния акт. В случая, след като има несъответствие между формираната в мотивите на решението воля и обявеното в диспозитива на съдебния акт, е налице очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена и служебно от съда по реда на чл. 247 ГПК.
Настоящият състав приема, че за изправяне на допуснатата грешка не е необходимо страните да бъдат призовавани в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 247, ал. 3 ГПК, съдът
2
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в решение № 3 от 09.01.2024 г. по гр. дело № 1040/2022 г. по описа на РС-Ихтиман, КАТО:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. М. И., ЕГН: ********** от с. ********* , община ********* иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено спрямо З. Н. Б., ЕГН: ********** от гр. ********* , ж.к. „********* “, бл. *, ап. **, че в качеството си на наследник по закон на Д. С. Л., починал на **.**.**** г., е придобила собствеността върху ¼ идеални части от поземлен имот, находящ се в село Г., община С., област С. с площ 796квм., съставляващ имот с пл. № 1** в кв. 47 по плана на с. Г. от 1986г., част от имота от 690 кв. попада в имот с идентификатор № 18201.156.***, а другата част от 106 кв.м. в имот с идентификатор № ****** по кадастралната карта на село Гуцал съгласно Заповед за изменение на КККР № 18-137-**/**.**.2022г. на Началник на СГКК – София област.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. П. Т., ЕГН: ********** от гр. ********* , ул.
„********* “ бл. **, ет.*, ап.** и В. П. Д., ЕГН: ********** от гр. ********* , ж.к.
********* , бл. ***, ет. *, ап. ** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено спрямо З. Н. Б., ЕГН: ********** от гр. ********* , ж.к.
„********* “, бл. *, ап. **, че въз основа на самостоятелно давностно владение в периода от 2000 г. – 2019 г. са придобили собствеността на по 1/8 идеални части за всяка от тях върху поземлен имот, находящ се в село Г., община С., област С. с площ 796квм., съставляващ имот с пл. № 1** в кв. 47 по плана на с. Г. от 1986г., част от имота от 690 кв. попада в имот с идентификатор № 18201.156.***, а другата част от 106 кв.м. в имот с идентификатор № ****** по кадастралната карта на село Г. съгласно Заповед за изменение на КККР № 18-137 **/**.**.2022г. на Началник на СГКК – София.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3