Решение № 586 от 11.05.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 553/2022
- Вид
- Решение № 586
- Подписан
- 11.05.2022
- В сила
- 08.12.2023
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Александър Валентинов Цветков, Невин Реджебова Шакирова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5, ал.2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл.14, ал.1, т.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4к, ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4к · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 586 гр. Варна, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223100500553 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 ГПК. Образувано е по жалба на Р. В. Г. и А.В.
Г.а, чрез пълномощник адв.Н.Ж.- ВАК, срещу решение № 262942/13.12.2021г. постановено по г.д.
№ 16447/2020г. на ВРС, с което по предявен от П. АП. П., М. К. П., П. К. П., Д. А. А., Г. А. А., С.Д.
С., М. М. Т., ЕЛ. Ж. Н., Б. Ж. К. и М. Ж. Н., иск с правно основание чл.124 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Р. В. Г. и А.В. Г.а не са собственици на НИ №501.959 по ПНИ на СО „Доброгледски лозя“, землище с.Доброглед, Община Аксаково, одобрен със заповед № РД-16-7706/04.04.2016г. на областен управител на област Варна, с площ от 672 кв.м., като въззивниците са осъдени да заплатят на ищците 1466лв., представляваща съдебни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага се, че от представените по делото доказателства не се установява идентичност между възстановения на ищците с решение № 7817/05.08.1996г, на ПК Аксаково имот с площ от 13 дка, имот №195 по плана 1988г. и процесния имот с идентификатор 501.959, придобит от ответниците, като изводите на съда в тази насока са необосновани и в противоречие със събраните доказателства. Жалоподателите твърдят, че ако се приеме, че признатият за възстановяване с решението на ПК имот е идентичен с имот №195 по плана от 1988г., то следва да се приеме, че процедурата по реституция на правото на собственост е приключила с издаването на решението на ПК, което има конститутивен характер, поради което и ответниците са придобили собствеността върху процесния имот на заявеното от тях основание – придобивна давност, чиито срок започнал да тече от 05.08.1996г. и е изтекъл към момента на предявяване на иска. Твърдят също, че са придобили собствеността върху имота и въз основа на надлежно осъществена процедура по закупуване на имота по реда на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като неправилно ВРС не е взел предвид, че е налице влязло в сила решение на ВОС по отношение на законността на процедурата и наличието на предпоставките по §4 ЗСПЗЗ за закупуване на имота от праводателите на въззивниците.
По изложените в жалбата подробни съображения, претендира отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Въззиваемите страни, с писмен отговор са оспорили въззивната жалба като неоснователна.
1
Считат решението за правилно и настояват да бъде потвърдено.
С определение №1273/31.03.2022г., като страни в производството пред въззивния съд са конституирани, наследниците и парвоприемници на починалата, след постановяване на първоинстанционното решение ищца М. М. Т. – Р. Я.. Н. и Н. Я.. Н..
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: С исковата си молба ищците са предявили установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на недвижим имот № 501.959 по НПИ на СО ”Дброгледски лозя”, землище с.Доброглед, община Аксаково, одобрен със заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016г. на областен управител на област Варна, целият с площ от 672 кв.м., при граници по скица: ПИ № 501.956, № 501.957, №501.960, № 501.2045. Ищците твърдят, че с решение №7817/05.08.1996г. на ПК Аксаково, в качеството им на наследници на М.Ж. Н. им е признато право на възстановяване на собствеността на притежавани от наследодателя земеделски земи, включително и нива от 13 дка, местност „Каратепе“, землище Доброглед, община Аксаково, които попадат в СО „Доброгледски лозя“, кадастрален район 501 и 502. Планът на новообразуваните имоти на СО“Доброгледски лозя“ е одобрен със ззаповед №РД-16-7706-67/04.04.2016г. на Областен управител на област Варна. За възстановеният имот по помощния кадастрален плон към ПНИ е отреден и записан на наследници на М.Ж. Н. имот с №195. В този имот по ПНИ попада новообразуван имот 501.959 с площ от 672,22 кв.м. Имот 501.959 е записан на трети лица, които са се разпоредили с имота в полза на ответниците. Твърди, че записването на имота на тези лица е незаконосъобразно, тъй като по отношение на тях не са осъществени предпоставките на §4a и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Записването на имота на тези лица в регистъра на собствениците, който е неразделна част от ПНИ, препятства възможността ищците да завършат процедурата по реституция на признатите за възстановяване имоти, с цитираното решение на административния орган и да се сдобие със заповед на кмета по реда на §4к, от ПЗР на ЗСПЗЗ, с което обосновава и правния си интерес от предявяване на иска се срещу ответниците – съпрузите Р. В. Г. и Алла В.иева Г.а.
Ответниците в писмен отговор, подаден в срока по чл.131 ГПК и в съдебно заседание чрез процесуален представител оспорват иска. Считат иска за недопустим, с оглед липсата на защитимо право на ищците. Твърдят, че не е налице идентичност между процесния имот и този, реституиран на ищците. Излагат, че са придобили собствеността върху имота законно, от праводатели, които са били собственици и които са били ползватели на същия по смисъла на разпоредбите на ЗСПЗЗ, като са придобили собствеността след изпълнение на предвидената в ЗСПЗЗ процедура, призната с решение по адм.д. № 581/1996г. В евентуалност твърдят, че са собственици на имота по давност с начало на владението от 01.12.1997.
Съдът, въз основа на събраните пред двете инстанции доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема за установено следното:
С Решение № 7817/05.08.1996г. на ПК – Аксаково на наследници на М.Ж. Н. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху земеделски имоти, между които, по т.6 от решението-нива от 13 дка в местност „Кара тепе“. Посочено е, че от възстановените имоти попадат в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Видно от удостоверение за наследници, на л.9-10 от делото на ВРС, издадено от община Аксаково, ищците П.А. П., М.К. П., П.К. П., А.Д. А., СТ. Д. С., М. М. Т., ЕЛ. Ж. Н., Б. Ж. К., М. Ж.
Н. са наследници по закон на М.Ж. Н., починал на 26.07.1954г.
Видно от представения заверен препис от протокол №3/20.02.1978г., с решение по т.3 е одобрена комисия за организиране раздаване на земи по 76-то ПМС.
Представено е заверено за вярност копие от удостоверение №1007/05.02.1991г., издадено от община Аксаково, в което е отразено, че на В.Г.Т. и И.Р.Р. е предоставено право на ползване по отношение на имот с пл.№ 959, с площ от 800 кв.м., при граници: имоти с №№ 956, 960, 957 и път.
Видно от представената по делото административна преписка образувана по искане от 28.02.1996г. от В. Г. и И.Р. за закупуване на предоставения за ползване имот № 959, на 13.03.1996г., кметът на Община Аксаково е постановил отказ за провеждане на процедура по изкупуване на имот, поради това, че до влизане в сила на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в имота не изградена постройка.
Представени са: решение от 22.05.1997г., постановено по адм.д. № 581/1996г. по описа на 2
ВОС, с което е отменен отказът на кмета на с.Аксаково, № СС-9400/7/13.03.1996г. за признаване на права по §4 и сл. ЗСПЗЗ на В.Г.Т., относно предоставената за ползване по реда на 26-то ПМС, земеделска земя с площ от 800 кв.м. в землище на с.Доброглед, парцел №959, при оценка на имота 18400лв.; удостоверение № 3109/02.09.1997г., издадено от Община Аксаково, в което е посочено, че В.Г.Т. и И.Р.Р. са придобили право и са закупили, предоставеното им по ПМС място, находящо с в с. Доброглед, представляващо имот № 959, при цена в размер на 18400лв.
Видно от НА № 81/01.12.1997г. В.Г.Т. и И.Р.Р. са дарили на Р. В. Г. недвижим имот, представляващ място с площ от 630 кв.м., находящо се в землище с. Доброгледци, Община Аксаково, представляващо имот № 959.
Представена е заповед № 25/19.03.2020г., на кмета на община Аксаково, с която на Р.Г. е признато право да придобие собствеността върху земя с площ от 42 кв.м., представляваща придаваема площ към НПИ № 501.959 по ПНИ на СО „Доброгледски лозя“, целият с площ от 672 кв.м. Със заповедта е одобрена оценка за 42 кв.м. в размер на 578лв., която сума е заплатена от Р.Г. на 04.06.2020г., съгласно представеното платежно нареждане.
Не се спори между страните, а и от приложените по делото разпечатки на данни от НБД Население е видно, че ответниците са в граждански брак, сключен на 15.12.2016г..
От заключението на СТЕ, прието по първоинстонционното дело, кредитирано от съда и неоспорено от страните се установява, че новообразуван имот № 500.959 попада в стар имот №195, с пълната си площ от 672 кв.м.; стар имот №195 по помощния кадастрален план към ПНИ в регистрите към плана е записан на М.Ж. Н./ по решение на ПК/; новообразуван имот № 501.959 е в землището на с.Доброглед, местност „Старите лозя“, за която местност има изработен план на новообразуваните имоти, одобрен със заповед №РД-16-7706-67/04.04.2016г. на Областен управител на Област Варна; за територията няма стари планове, като първият план е изработен през 1988г.; във връзка със ПНИ е изготвен кадастрален план на ползвателите и ПКП;
Новообразуван имот 501.959 отстои от крайбрежната морска ивица по права въздушна линия изток-запад – на 21 500м., а до най-близката крайбрежна ивица, до северен плаж на Варна, в права въздушна линия – на 14500м.; имотът е на разстояние 6000 метра по права въздушна линия до табелата за изхода от гр.Варна, а до центъра на гр.Варна/Катедралата/ - на 13 150метра; НИ 501.959 изцяло се припокрива с границите на имот пл.№959 по КП от 1988г.; имота няма изградена постройка; в КП от 1988г. в имот №959 няма заснета сграда.
От представената пред ВРС справка, както и от служебно извършената такава от настоящият въззивен състав в НСИ, Национален регистър на населените места, се установява, че съгласно данните от преброяване на населението през 1985г., 1992г., 1996г. и 2001г. населението на гр. Варна е над 300000 жители.
Предявеният иск е с правно основание чл.124 ГПК. В случая е налице правен интерес от отричане на правото на собственост на ответниците върху процесния имот- новообразуван имот № 500.959 по ПНИ на м-ст „Доброгледски лозя“, землище с.Доброглед, община Аксаково, тъй като с постановеното решение на ПК Аксаково, на ищците в качеството им на наследници на М.Ж. Н. е възстановено право на собственост върху земеделска земя – нива с площ от 13 дка, находяща се в терен по §4, в който попада процесния новообразуван имот и възможността при успешното провеждане на иска да приключи реституционната процедура и да възстановят собствеността си, съгласно §4к ПЗР на ЗСПЗЗ.
Решението на ПК е издадено при действието на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, редакция на нормата ДВ, бр.45/1995г., като към него липсва скица на възстановения имот, в решението, имотите не са индивидуализирани по точно местоположение и граници, поради което следва да се приеме, че същото не се ползва с конститутивен ефект, а с него само се признава правото на собственост.
Посоченото означава, че реституционната процедура по отношение на ищците досежно имотите, посочени в решението не е приключила, а възстановяването на правото на собственост следва да се извърши съгласно §4к ПЗР на ЗСПЗЗ – заповед на кмета на общината, към която да се приложи скица на имота, издадена по реда на §4к, ал.7 ЗСПЗЗ. С оглед установеното, че процесния имот по ПНИ попада в признатите за възстановяване имоти на ищците, то и възможността за защита с оглед успешното приключване в тяхна полза реституционна процедура е обусловена от успешното провеждане на производство по отриицателен установителен иск за собственост срещу ответниците, претендиращи права върху имота, придобити от техните праводатели по реда на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, евентуално по давност.