Решение № 92 от 12.03.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 92 гр. Пловдив,

12.03 .2020 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание, проведено на петнадесети януари, през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

ЕМИЛ МИТЕВ при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 705 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „А.г.“ ЕООД против решение № 278 от 21.05.2019 г., постановено по т.д.

№ 174 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е обявено за недействително по отношение на Я.Й.Й., като предназначено да го удвреди, извършеното на

02.12.2013 г. авалиране от „П.х.“ ООД - в ликвидация, в качеството на авалист, на издаден от „Х.Г.“ ООД, запис на заповед за сумата от 50000 лв. с падеж 28.02.2014 г. в полза на поемателя „М.А.Т.“ ЕООД, което дружество с договор за цесия от 20.06.2014 г. е прехвърлило вземането си по записа на заповед на „А.г.“ ЕООД; и с което „П.х.“ ООД - в ликвидация, „Х.Г.“ ООД и „А.г.“ ЕООД, са осъдени да заплатят на Я.Й.Й. сумата от 4465 лева деловодни разноски.

В жалбата се поддържат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявеният иск, както и да се присъдят направените деловодни разноски.

В срока по чл.

263, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Я.Й.Й., който чрез процесуалния си представител изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно, поради което моли същото да се потвърди, както и да му се присъдят сторените във въззивното производство деловодни разноски.

Останалите страни по спора - „П.х.“

ООД - в ликвидация и „Х.г.“ ЕООД, не са изразили становище по въззивната жалба.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по предявен от Я.Й.Й. против „П.х.“ ООД - в ликвидация, „Х.г.“ ЕООД и „А.г.“ ЕООД, иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване спрямо него, за недействително извършеното на 02.12.2013 г. авалиране от „П.х.“ ООД - в ликвидация, в качеството на авалист, на издаден от „Х.г.“ ЕООД, запис на заповед за сумата от 50000 лв. с падеж 28.02.2014 г., в полза на поемателя „М.А.Т.“ ЕООД, който, с договор за цесия от 20.06.2014 г., е прехвърлило вземането си, произтичащо от записа на заповед, на „А.г.“ ЕООД.

Искът се основава на следните, безспорно установени факти по делото:

Ищецът Я.Й.Й. е съдружник в „П.х.“ ООД - в ликвидация, при равни дялове от капитала на дружество с Р.С.К..

От края на 2011 г. „П.х.“ ООД - в ликвидация е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ ***по плана на с. ***, с площ от ***ведно с построената в имота едноетажна с призем жилищна сграда, с площ от 100 кв. м., по силата на договор за покупко-продажба, сключен с продавача Р.С.К. в качеството му на физическо лице, с нотариален акт № 138/29.12.2011 г. на нотариус *** Й. *** действие ПРС. Безспорно е, че понастоящем имотът все още се намира в патримониума на дружеството.

На 02.12.2013 г. „Х.г.“ ЕООД, представлявано от ***, е издал запис на заповед, с който дружеството е поело безусловно обещание да заплати на поемателя „М.А.Т.“ ЕООД, представлявано към онзи момент от М.П.Д., сумата от 50000 лв., с падеж на плащането - 28.02.2014 г., авалиран от „П.х.“ ООД, представлявано от управителя и съдружник Р.С.К..

Поради неплащане на обещаната сума от издателя на ремитента, въз основа на заявление от 05.03.2014 г. от „М.А.Т.“ ЕООД, на дружеството – поемател по описания запис на заповед е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 07.03.2014 г. по ч. гр. д. № 3569/2014 г. на ПРС срещу издателя „Х.г.“ ЕООД и авалиста „П.х.“ ООД. Въз основа на издадения изпълнителен титул, по искане на взискателя „М.А.Т.“ ЕООД, е било образувано изпълнително дело №20147580400259 по описа на ЧСИ М. *** действие ПОС и предприето принудително изпълнение на паричното притезание, насочено към недвижимия имот, собственост на длъжника „П.х.“ ООД.

В хода на изпълнително производство, с договор за цесия от 20.06.2014 г., поемателят по записа заповед и взискател по изпълнително дело „М.А.Т.“ ЕООД е прехвърлило вземането си по издадения изпълнителен лист, на третия ответник - „А.г.“

ЕООД.

На 23.06.2014 г., едноличният собственик на капитала на последния взискател - „А.г.“ ЕООД е прехвърлил всичките си дялове на Р.С.К..

Узнавайки за тези обстоятелства и за принудителното изпълнение, насочено върху единствения актив на „....“ ООД, другият съдружник в същото дружество – Я.Й., на 21.01.2015 г. е предявил иск за прекратяване на дружеството, по който е образувано т.д. №51/2015 г. по описа на ПОС. С влязло в сила решение по посоченото дело, търговското дружество „П.х.“ ООД е прекратено на основание чл.154, ал. 1, т. 5, вр. чл. 155, т. 1 ТЗ и е започнало производство по ликвидацията му, което все още не е приключило.

При така установените и относими към спорното правоотношение факти, изложени в хронологичната им последователност, ищецът твърди че:

- е кредитор на „П.х.“ ООД – в ликвидация, имащ право на ликвидационен дял от имуществото на дружеството;

- задължавайки се солидарно чрез менителничното поръчителство с издателя на записа на заповед от 02.12.2013 г. - „Х.г.“ ЕООД, „П.х.“ ООД уврежда ищеца, тъй като, при липсата на активи у издателя, вземането по ефекта може да бъде удовлетворено единствено от имуществото на авалиста, с което пък се намалява или става невъзможно формирането на ликвидационни дялове за съдружниците;

- всички участници в създаване на задължението, чрез органните си представители не само са били наясно с този резултат, но и съзнателно са предприели действията по създаване на това задължение чрез симулативна сделка, авалирането й от „П.х.“ ООД и последващото прехвърляне на вземането в полза на дружество, свързано с и контролирано от Р.К., с едничката цел да увредят ищеца, съответно да облагодетелстват другия съдружник в „П.х.“ ООД.

Основните спорни въпроси, предвид така изложените твърдения, както и с оглед заявените от ответниците възражения против иска, се отнасят до наличието на изискуемите съгласно с разпоредбата на чл. 135, ал.1 във вр. с ал. 3 ЗЗД, предпоставки за успешното провеждане на Павловия иск, както следва: притежава ли ищецът качеството на кредитор по отношение на авалиста по менителничния ефект - „П.х.“ ООД; доколкото увреждащото кредитора действие е извършено преди възникване на вземането, предназначено ли е това действие от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

Анализът на събраните доказателства, налага положителен отговор и на двата поставени въпроса.

Качеството на кредитор за ищеца произтича от откритото производството по ликвидация на „П.х.“ ООД, както и от правото му на ликвидационен дял като съдружник в това дружество, съгласно с разпоредбите на чл. 271 във вр. с чл. 123 ТЗ.

Временната липса на конкретни действия във връзка с ликвидацията на дружеството, заради липсата на нотариално заверено съгласие по чл.266 ТЗ от назначения ликвидатор, на които се позовава въззивникът, не променя горния извод, тъй като бездействието или отказът на ликвидатора да изпълнява възложените му от закона функции са преодолими, с назначаването на нов ликвидатор, без това да води до промяна в правния статут на търговското дружество и произтичащите от това права за съдружниците.

В този смисъл поддържаното във въззивната жалба възражение, че ищецът нямал качеството на кредитор по отношение на първия ответник „П.х.“ ООД – в ликвидация, е неоснователно.

Неоснователно е и възражението за липсата на другата, предвидена в закона – чл. 135, ал. 3 ЗЗД предпоставка за относителната недействителност на процесната сделка – предназначението й да увреди кредитора, макар и да е била извършена преди възникване на вземането.

Преценката за подобно намерение се извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които са извършени действията между длъжника и третото лице. В този случай, трайната съдебна практика е категорична, че предвид обстоятелството, че увреденият кредитор обикновено не разполага с преки доказателства за увреждащия интересите му сговор между длъжника и третото лице, е допустимо подобни уговорки или намерение, да бъдат установявани с косвени доказателства. В конкретния случай, релевантният за спора факт, че поетото от „П.х.“ ООД менителнично поръчителство по записа на заповед от 02.12.2013 г., с издател „Х.г.“ ЕООД и поемател „*****“ ЕООД, е било предназначено за облагодетелстване на съдружника в „П.х.“ ООД - Р.К. за сметка на увреждането на другия съдружник – ищеца Я.Й., е подкрепен с достатъчно преки и косвени доказателства.

Макар записът на заповед да е абстрактна сделка т. е. поначало лишена от конкретно основание, обикновено издаването му е свързано с извънменителнични правоотношения. Известно е, че в практиката този документ често се използва за обезпечаване изпълнението на задължения, поети по каузални сделки между същите страни, които в записа на заповед фигурират като издател и поемател.

В конкретния случай, по делото няма доказателства, нито се твърди съществуването на търговски или други гражданско-правни отношения между издателя и ремитента по записа на заповед, което се потвърждава и от съдържанието на годишните финансови отчети и счетоводни баланси на трите дружества /издател, поемател и авалист/ за 2013 г.

Липсата на търговска дейност на търговските дружества през периода, предхождащ процесната търговска сделка, навежда на извод за абсолютната симулативност на тази сделка, както и за предназначението й да послужи като повод за поемане на менителничното поръчителство от страна на „П.х.“

ООД, като единственото от участващите в сделката дружество, притежаващо конкретно имущество, чрез което да се удовлетвори вземането на поемателя - „А.г.“ ЕООД и да се постигне крайната цел – това имущество да се върне в патримониума на съдружника в „П.х.“ ООД - Р.К..

Тези изводи се потвърждават категорично от установените със свидетелски показания обстоятелства относно действителния собственик на дружеството кредитор – поемател по записа на заповед, съответно – на цесионера, комуто е прехвърлено паричното вземане, и настоящ взискател - „А.г.“ ЕООД, както и относно действителните намерения на собствениците и представляващите тези дружества лица във връзка с оспорваната менителнична сделка и последващия договор за цесия.

От показанията на тези свидетели се установява преди всичко, че и поемателят по записа на заповед „М.А.Т.“ ЕООД, комуто е обещано плащането на сумата от 50 000 лева, и цесионерът - „А.г.“ ЕООД, комуто е прехвърлено вземането, са дружества, регистрирани по инициатива на Р.К., който е и фактическият собственик на капитала им, а формално вписаните в регистъра като еднолични собственици на капитала и управители ****** са били подставени лица, чрез които *** е управлявал дейността и на двете дружества.

Свидетелят ***, който към онзи момент е формален собственик на поемателя по записа на заповед „М.А.Т.“ ЕООД, установява както факта, че е бил подставено лице на действителният едноличен собственик на капитала на това дружество – Р.К., така и абсолютната симулативност на сделката. В тази насока свидетелят, участващ пряко в сделката, подробно и непосредствено описва замисъла й, посочвайки, че поетото от издателя на ефекта „Х.г.“ ЕООД задължение било фиктивно; че въобще не е имало намерение да се поема такова задължение, а целта е била да се ангажира отговорността на авалиста „П.х.“ ООД, тъй като е било известно, че издателят не разполага с имущество и със средства, за да плати. Установено е не само, че страните са били наясно с тези обстоятелства, но и че „схемата“ е била предварително уговорена между участниците, с крайна цел да се „прехвърли имота“ /на „П.х.“ ООД/ в с. ***, на „М.А.Т.“ ЕООД.