Определение № 11469 от 23.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11469 гр. София, 23.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110151138 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД от „****, ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ****, с пълномощник ***, против *** **********, с адрес *** и *** **********, с адрес – ***, с искане да бъде прогласена като относително недействителна правна сделка – договор за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 33, том 2, рег. № 7548, дело № 194 от 2025 г. В условията на евентуалност, предявява иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД поради противоречие на сделката с добрите нрави, тъй като паричната престация по атакувания договор била на изключително ниска стойност, т.е. била налице нееквивалентност на престациите.

В исковата молба се твърди, че ответникът *** в качеството си на авалист, бил осъден да заплати солидарно с длъжника ****, на кредитораищец, сума в размер на 39 132,75 евро, главница по запис на заповед, издаден на 19.04.2023 г., в полза на ищеца, за сумата от 135 747 евро, от **** /авалиран от ***./, с падеж на 30.06.2024 г., както и разноски по ч.гр.д. № 29036/2025 г. по описа на СРС, 173 състав. Бил е издаден и изпълнителен лист с рег. № 13868/09.06.2025 г. в полза на ищеца, който се явява кредитор на ***., тъй като тези суми не били платени. Сочи, че на 12.06.2025 г., с нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 33, том 2, рег. № 7548, дело № 194/2025 г., на нотариус ***, ответникът ***, продал на ***, собствената си ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** по ***, за сумата от 1400 лева. Ищецът твърди, че към момента на извършване на тази сделка, у ***. било налице знание, че уврежда ищеца, тъй като към същия момент, този ответник бил наясно с това, че е неизправен длъжник по цитирания запис на заповед, а отчуждаването на имота се случило три дни след издаване на изпълнителния лист. Били налице и други данни, че *** извършил и други нарочни действия, насочени към увреждане интересите на ищеца. Последният счита, че не е необходимо наличие на намерение за 1 увреждане, а е достатъчно длъжникът да е наясно, че има кредитори.

Поддържа, че пазарната цена на продаденото имущество надхвърля 100 000 лева. Били налице писмени доказателства и данни от свидетели, че ответниците са близки лица, като се твърди, че **** е била служител на задълженото дружество, чийто едноличен собственик на капитала и управител е другият ответник. Отделно заявява, че на 03.04.2025 г., в Търговския регистър било вписано ***, чийто едноличен собственик на капитала и управител, била ****. Това дружество имало сходен предмет на дейност с този на длъжника по изпълнителния лист ****, т.е. било налице основание да се счита, че *** е използвал близостта си с ****, за да се освободи от осъденото дружество **** и да продължи дейността си чрез новоучреденото от ответницата дружество. Това сочело на знание на С. за увреждащия характер на атакуваната сделка. Поддържа се, че сделката е симулативна, като прикриваща дарение, в който случай не било необходимо знание на приобретателя за увреждане. Ищецът моли съда да счете, че сделката е относително недействителна спрямо него, евентуално, че същата е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Претендира разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства, които следва да бъдат допуснати.

Съдът счита, че на ищеца следва да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред НОИ за снабдяване с информация относно трудовия договор на *** ********** и анексите към него, с ****, ***.

Основателно се явява искането за допускане на съдебно-оценителна експертиза със задачи, посочени в исковата молба при депозит от 350 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението за настоящото определение, за което да бъде представена вносна бележка.

С исковата молба е формулирано искане за допускане на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при довеждане, което искане се явява основателно.

В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответниците В. С. С. и Н. В. П. с изразено становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Твърди се, че ответникът спрямо когото е издаден изпълнителният лист, посочен в исковата молба, е узнал за същия едва с получаване на препис от исковата молба. Оспорва се да е извършена сделка с намерение да бъде увреден ищецът, както и да са извършвани нарочни действия, специално насочени към увреждане на последния. Оспорва се ответниците да са близки лица, както и **** да е знаела за наличието на задължение на другия ответник, за когото се посочва, че продал дяловете си в дружество ****, преди издаването на изпълнителния лист. Оспорва се **** да е регистрирала търговско дружество под влиянието на ***., както и че е имала умисъл да увреди ищеца при сключване на атакувания с исковата молба договор за покупко-продажба. Оспорва се сделката да е симулативна. По отношение на евентуалния иск, се твърди, че същият е недопустим, тъй като 2 ищецът не бил страна по договора, за който се твърди нищожност. Твърди се, че искът е неоснователен, тъй като сделката била сключена между дееспособни лица, формирали свободно волята си. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

С писмения отговор е формулирано искане за допускане събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, с оглед опровергаване твърденията на ищеца,което искане следва да бъде уважено.

Налице са предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК ищецът следва да докаже, че има качеството кредитор на ответната страна, да установи, че ответната страна се е разпоредила със свое имущество, а в тежест на ответниците е доказването, че разпореждането се отнася до несеквестируемо имущество, респективно да докаже, че разполага с достатъчно друго имущество, с което да удовлетвори кредитора. По евентуално предявения иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, доказателствената тежест е за ищеца, който следва да установи, че престациите по атакуваната сделка са явно нееквивалентни.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА писмените доказателства.

ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото съдебно удостоверение след представяне на доказателства, че е внесена държавна такса за издаването му.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-оценителна експертиза със задачи, както са посочени в обстоятелствената част на определението, при депозит в размер от 350 ( триста и петдесет ) евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщаване на настоящото определение, за което да бъде представена вносна бележка.

ОПРЕДЕЛЯ като вещо лице ***, на която да бъдат съобщени задачите след представяне на доказателство за внасяне на депозита.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на по двама свидетели на всяка от страните.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.05.2026 г., от 11,00 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани, да им бъде изпратен препис от определението, а на ищеца – и от писмения отговор.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4