Решение № 107 от 30.03.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Ловеч, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20214310100398 по описа за 2021 година

Производството е за поправка на очевидна фактическа грешка с правно основание чл.274, ал.1 от ГПК.

РС-гр.Ловеч, шести граждански състав, се е произнесъл с решение №313/25.11.2021 год. по гр.дело №398/2021 год., с което е осъдил ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК : 202255877, със седалище и адрес на управление : гр.София-1303, район „Възраждане“, ул.“Александър Стамболийски“№84-86, представлявано от Изпълнителните директори Филип Добринов и Светослав Ангелов да възстанови на ищеца Д. СВ. Д., ЕГН**********, с постоянен адрес : гр.Ловеч, ул.Христо Ботев“№32, ет.3, ап.6 получената без правно основание, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, въз основа на недействителен Договор за потребителски кредит №149332/18.11.2016 год. и Анекс №149332_А към Договор за потребителски кредит №149332/18.11.2016 год. сума от 232,36 /двеста тридесет и два лева тридесет и шест стотики/, заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.02.2021 год. до окончателното й плащане.

С решението си съдът е осъдил ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК : 202255877, със седалище и адрес на управление : гр.София-1303, район „Възраждане“, ул.“Александър Стамболийски“№84-86, представлявано от Изпълнителните директори Филип Добринов и Светослав Ангелов да възстанови на ищеца Д. СВ. Д., ЕГН**********, с постоянен адрес : гр.Ловеч, ул.Христо Ботев“№32, ет.3, ап.6 получената без правно основание, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, въз основа на недействителен Договор за потребителски кредит №140212/24.08.2016 год. сума в размер на 142,36 /сто четиридесет и два лева тридесет и шест стотинки/, заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.02.2021 год. до окончателното й плащане.

Осъдил е ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК : 202255877, със седалище и адрес на управление : гр.София-1303, район „Възраждане“, ул.“Александър Стамболийски“№84-86, представлявано от Изпълнителните директори Филип Добринов и Светослав Ангелов да възстанови на ищеца Д. СВ. Д., ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.Ловеч, ул.Христо Ботев“№32, ет.3, ап.6 получената без правно основание, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, въз основа на недействителен Договор за потребителски кредит №136477/20.07.2016 год. сума в размер на 142,36 /сто четиридесет и два лева тридесет и шест стотинки/, заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.02.2021 год. до окончателното й плащане.

Осъдил е ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК : 202255877, със седалище и адрес на управление : гр.София-1303, район „Възраждане“, ул.“Александър Стамболийски“№84-86, представлявано от Изпълнителните директори Филип Добринов и Светослав Ангелов да възстанови на ищеца Д. СВ. Д., ЕГН-**********, с 1 постоянен адрес : гр.Ловеч, ул.Христо Ботев“№32, ет.3, ап.6 получената без правно основание, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, въз основа на недействителен Договор за кредит №128371 и Анекс №128371_А към Договор за кредит №128371 сума в размер на 232,36 /двеста тридесет и два лева тридесет и шест стотинки/, заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.02.2021 год. до окончателното й плащане.

Осъдил е ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК : 202255877, със седалище и адрес на управление : гр.София-1303, район „Възраждане“, ул.“Александър Стамболийски“№84-86, представлявано от Изпълнителните директори Филип Добринов и Светослав Ангелов да възстанови на ищеца Д. СВ. Д., ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.Ловеч, ул.Христо Ботев“№32, ет.3, ап.6 получената без правно основание, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, въз основа на недействителен Договор за кредит №132866/15.06.2016 год. и Анекс №132866_А към Договор за кредит №132866 сума от 172,36 /сто седемдесет и два лева тридесет и шест стотинки/, заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.02.2021 год. до окончателното й плащане.

С решението си първоинстанционният съд е оставил без уважение предявените при условията на евентуалност от ищеца Д. СВ. Д., ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.Ловеч, ул.Христо Ботев“№32, ет.3, ап.6 против ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК : 202255877, със седалище и адрес на управление : гр.София-1303, район „Възраждане“, ул.“Александър Стамболийски“№84-86, представлявано от Изпълнителните директори Филип Добринов и Светослав Ангелов осъдителни искове за заплащане на ищеца на сумата от 90 лева, съставляваща платени без правно основание такси за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, 125,28 лева недължимо заплатено вземане за неустойка по чл.3.3 от договора за потребителски икредит, 125,28 лева, недължимо заплатено вземане за неустойка по чл.3.3 от договор за потребителски кредит, 125,28 лева недължимо заплатено вземане за неустойка по чл.3.3 от договора за потребителски кредит, 90 лева, съставляваща платени без правно основание такси за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, 128,28 лева, недължимо заплатено вземане за неустойка по чл.3.3 от договора за потребителски кредит, 30 лева, съставляваща платени без правно основание такси за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, 125,28 лева, недължимо заплатено вземане за неустойка по чл.3.3 от договора за потребителски кредит, заедно със законните лихви върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Осъдил е ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК : 202255877, със седалище и адрес на управление : гр.София-1303, район „Възраждане“, ул.“Александър Стамболийски“№84-86, представлявано от Изпълнителните директори Филип Добринов и Светослав Ангелов да заплати на ищеца Д. СВ. Д., ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.Ловеч, ул.Христо Ботев“№32, ет.3, ап.6 сумата в размер на 530 /петстотин и тридесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включваща заплатената държавна такса по сметка на РС-гр.Ловеч и възнаграждение за вещо лице по съдебно-икономическата и допълнителната съдебно-икономическа експертизи.

Осъдил е ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК : 202255877, със седалище и адрес на управление : гр.София-1303, район „Възраждане“, ул.“Александър Стамболийски“№84-86, представлявано от Изпълнителните директори Филип Добринов и Светослав Ангелов да заплати на АДВОКАТ Д.Л. Ф., ЕГН-********** от АКгр.София, адрес на кантора : гр.София, ул.“Петър Парчевич“№1, ет.5, ап.14, еmail : [email protected].

Препис от цитираното по-горе решение е връчен на ищеца Д. СВ. Д. на 15.12.2021 год. чрез неговата майка Христина Станчева, а на ответника „Ай Ти Еф Груп“АД на 06.12.2021 год. чрез служителя Калин Иванов, видно от разписките по делото.

Постъпило е заявление вх.№1966/04.03.2022 год. от Д. СВ. Д., чрез неговия пълномощник адв.Ф., в което последната изтъква, че 04.03.2022 год. извършила справка по телефона в гражданското деловодство на РСгр.Ловеч, тъй като не й било връчено решението по гр.дело №398/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч, за чието постановяване разбрала чрез ЕПЕП, от който установила, че вече е налице и депозирана въззивна жалба от насрещната страна, която вече се администрира. Информирана била от деловодството на съда, че съдебното решение е връчено на майката на нейния доверител на адрес, находящ се в гр.Ловеч, ул.“Христо Ботев“. Подобен начин на връчване намира за ненадлежно извършен, защото по силата на чл.39, ал.1 от ГПК, когато страната е посочила свой пълномощник по делото, връчването се извършва на упълномощеното лице. Това връчване намира за нередовно и на още едно основание. Съгласно чл.46, ал.2 т ГПК, съобщение по делото може да бъде връчено на 2 лице от домашните на страната или което живее на адреса. Съобразно практиката на ВКС по чл.46, ал.2 от ГПК „домашните“ и лицата, живеещи на адреса, чрез които може надлежно да се извърши връчването, се определят чрез връзката им с адреса на получателя. На тях не може да се връчва на място, различно от адреса на адресата.

Позовава се на Решение №254/31.03.2009 год. по гр.дело №6162/2007 год. на ВКС, VI ГО, съгласно което „домашно“ е лицето, което живее с адресата в едно домакинство, ако живее другаде независимо от роднинската връзка, не е лице от домашните му, дори временно да пребивава на неговия адрес.

В настоящият случай изтъква, че ищецът живее в Белгия, поради което неговата майка не е лице от домашните му, тъй като не живеят в едно общо домакинство на един и същи адрес.

Тъй като счита, че има достатъчно основания да се приеме нередовност на призоваването поради нарушаване на нормата на чл.39, ал.1 от ГПК, то съдът следва да разгледа представеното с настоящото заявление искане по реда на чл.248 от ГПК, защото срокът за предявяването й следва да тече от днес – 04.03.2022 год. – датата, на която е узнала чрез ЕПЕП и чрез справка по телефона за постановеното по делото решение.

Ако съдът не приеме, че не са изпълнени условията на чл.39, ал.1 от ГПК, то моли, да възобнови срока за подаване на молба по чл.248 от ГПК и да представи допълнително доказателства относно обстоятелството, че доверителят й живее в Белгия.

Ищецът, чрез пълномощника си адв.Ф. сезира съда и с искане за поправка на очевидна фактическа грешка и по чл.248 от ГПК. Искането е съдът да измени съдебния си акт като присъди на адв.Ф. адвокатско възнаграждение за всеки един от уважените осъдителни искове съобразно правилото на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждащо, че при определяне на възнаграждението на адвокат следва да се вземе предвид броя на предявените от него искове, като за всеки един от тях се определя отделно възнаграждение. Цитира и съдебна практика в подкрепа на тезата си.

Съдът е съобщил на ответната страна за така подадените заявления с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.

В законоустановения срок е депозирано становище от адв.С.У. – пълномощник на „Ай Ти Еф Груп“АД, в което моли съда да отхвърли изцяло молбата на ищеца Д.Д. за изменение на решението в частта за разноските като неоснователна и необоснована. Съображенията му са следните : Моли съда при определяне възнаграждението на процесуалния представител на Д.Д. да има предвид, че защитавания интерес по предявените искове е идентичен, т.е. макар да се отнасят до различни договори за кредит, по съществото си исковете касаят едни и същи вземания при наличие на еднаква фактическа обстановка във връзка със сключването и изпълнението на договорите. Идентичността на интереса на ищеца води до извода, че процесуалното представителство се осъществява за едно благо, съответно адвокатското възнаграждение следва да бъде едно. От всички тези обстоятелства следва извода, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, която да води до присъждане на по-високо възнаграждение от минимално установеното.

Съдът след внимателен прочит на мотивите и диспозитива на решение №313/25.11.2021 год. по гр.дело №398/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч, приема, че действително е налице очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното решение, тъй като видно от мотивите на решението, на стр.16 съдът е осъдил ответното дружество да заплати на адв.Д.Ф. сумата в размер на 300 лева, изчислена на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за оказаната от нейна страна на ищеца безплатна правна помощ в съответствие с чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, но в диспозитива на решението, на следващата стр.17, в последния абзац е пропуснал да изпише цифрово сумата, присъдена на адвоката.

Безпорно е налице явно несъответствие между формираната истинска воля, четейки мотивите и диспозитива на решението на съда и нейното външно изразяване в писмения текст по отношение точното цифрово изписване на възнаграждението на адв.Ф. – пълномощник на ищеца в диспозитива на решението. Щом това е така то са налице предпоставки за развитие на производство за поправка на очевидна фактическа грешка, в случая по инициатива на една от страните - ищцовата, която поправка може да се извърши по всяко време, дори и след постановяване на съдебното решение и затова е допустима за разглеждане от съда, като в тази насока съобразява и с практиката на ВС на РБ по подобни дела, а именно Решение №2172/16.10.1972 г. по гр.д.