Решение № 296 от 21.11.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Перник, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500555 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 141 от 03.06.2025 г. по гр.д. № 1161/2024 г. на РС - Радомир се признава за установено по отношение на А. Б. Й., че А. И. Ш. е собственик на реална част от УПИ *** от кв. *** по плана на **********, одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., изменен със заповед № 19/11.11.1991 г., с площ по скица от 1245 кв. м, при граници по скица: улица, УПИ ***, улица - тупик, УПИ *** и УПИ ***, всички от кв. *** по плана на селото и с площ на реалната част от 488 кв. м, при граници на реалната част: улица, останалата реална част от УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, която реална част е заключена между цифрите 2-3-76-5-2 по комбинираната скица - приложение № 1 към приетото на 21.05.2025 г. заключение на вещото лице инж. Д. Х. по съдебно-техническата експертиза, която скица, приподписана от районния съдия, е неразделна част от решението и осъжда А. Б. Й. да предаде на А. И. Ш. владението върху конкретизираната по-горе реална част от УПИ *** от кв. 21 по плана на **********, както и осъжда А. Б. Й., да заплати на А. И. Ш. сумата в размер на 3300,00 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание в периода от м. май 2022 г. до м. септември 2024 г. на собствената му конкретизираната по-горе реална част от УПИ *** от кв. *** по плана на **********. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските 1 по делото.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК с въззивна жалба от А. Й. чрез адв. Б. Б., се обжалва първоинстанционното решение изцяло. В жалбата са релевирани доводи, че решението е неправилно поради допуснати от РС процесуални нарушения. Твърди се, че било налице нередовно връчване на препис на исковата молба на ответницата, тъй като не отговаряло на истината, че същата била многократно търсена на нейния постоянен и настоящ адрес в с.

***, нито че била отказала да получи книжата по делото, както било посочено в съобщението. Счита, че съдът следвало да приложи процедурата по чл. 47 ГПК и да разпореди да бъде залепено уведомление по чл. 47 ГПК по постоянния и настоящия й адрес.

С тези съображения счита, че била опорочена процедурата по връчване на съдебните книжа и призоваването на страните и се позовава на съдебна практика в този смисъл. Решението на РС-Радомир не било отговаряло на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, като били изложени единствено схематични и бланкетни мотиви и се позовава в този смисъл на т. 1, т. 2, т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и на практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК. Не били обсъдени факти и обстоятелства, които били от съществено значение за решаване на правния спор, което само по себе си било съществено процесуално нарушение обуславящо отмяна на постановеното решение. Навежда твърдения, че между същите страните и относно същия имот е налице висящ правен спор по гр.д. №295/2023 г. по описа на Радомирския районен съд, като съдебният акт постановен по същото дело е бил обжалван и не е влязъл в сила и към момента е образувано гр.д. № 1988/2025 г. по описа на Първо Г.О. на ВКС, като откритото съдебно заседание по същото е насрочено за 10.02.2026 г. Заявява, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установявало, че ищецът бил собственик на процесния имот по несъмнен и категоричен начин. Ответницата била лишена от право на защита поради съществени процесуални нарушения на първата инстанция. Моли въззивният съд да отмени постановеното първоинстанционно решение изцяло и да се върне делото за разглеждане от нов състав поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила или да постанови ново решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане на сторените по делото разноски пред двете инстанции.

Въззиваемият е подал отговор на жалбата, като оспорва същата като неоснователна и моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Неоснователно било възражението на жалбоподателката, че РРС бил нарушил съществено процесуалните правила при преценка на доказателствата и при излагане на мотивите относно доводите и възраженията на страните, като същото било общо и бланкетно. РРС правилно бил изградил правните си изводи на базата на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и на основата на приетите и кредитираните от съда съдебно- техническа експертиза и съдебно-оценителна експертиза. Посочва, че висящия между страните правен спор, на който се позовава жалбоподателката имал различен предмет, тъй като бил образуван по предявен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 2

ЗКИР и не било налице преюдициалност по отношение на настоящия правен спор образуван по искове с правно основание чл. 108 ЗС и иск по чл. 59 ЗЗД по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съгласно т. 5 на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по т.д. №8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Моли въззивният съд да потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо - в обжалваната му част.

Оплакванията, изложени във въззивната жалба във връзка с нарушаване правото на подаване на отговор на исковата молба, както и като цяло с нарушено право на защита и участие на ответницата в първоинстанционния процес, са неоснователни, поради следното:

Първо: На настоящата въззивна жалбоподателка, в процесуалното качество на ответница в първоинстанционното дело, препис от исковата молба и приложенията към нея, както и препис от разпореждането по чл. 131 ГПК са били връчени на ответницата при условията на чл. 44, ал. 1 ГПК поради отказ от нейна страна, който е бил надлежно отразен във върнатото по делото съобщение, което е било съставено от кмета на с. ***, който е надлежен връчител на съдебни книжа по см. на чл. 42, ал. 1 ГПК, като са били посочени три дати на които ответницата е отказала да получи книжата по делото-15.11., 23.11.,02.12.2024г.

.(л. 33 от първоинстанционното дело). Приложената от съда разписка по делото съставлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на връчителя, че ответницата е отказала да получи книжата на посочените дати. Следователно надлежно при условия на отказ по чл. 44, ал. 1 ГПК са били връчени книжата по делото на ответницата и не са били налице предпоставките за връчване по реда на чл. 47 ГПК, тъй като същата е била намерена на нейния посочен от ищеца постоянен и настоящ адрес, но е отказала да получи книжата по делото. Във връченото й съобщение се съдържа уведомление по чл. 131, ал.1 от ГПК, че в 1-месечен срок може да подаде отговор на исковата молба, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняване на права, както и възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. В законния едномесечен срок по чл.

131 от ГПК, ответницата не е подала отговор на исковата молба. При това положение съгласно чл. 133, ал.1 от ГПК, когато ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения и пр., той губи възможността това по-късно, освен ако пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В случая, въззивницата не твърди наличието на особени непредвидени обстоятелства, поради което не е подала писмен отговор на исковата молба, не е изразила становище и не е представила доказателства.

Второ: провелото се първо по делото открито съдебно заседание на 17.02.2025 г. е било отложено и не е бил даден ход на делото, поради нередовното призоваване на ответницата. Същата е била редовно призована за следващото провело се открито съдебно заседание, като е спазен 1-седмичния срок за призоваване съгласно чл. 56, ал.3 от ГПК, на 3 което е бил даден ход на делото на 24.03.2025 г., тъй като призовката за същото е била получена от сина й Б.Й. на 24.02.2025г.. В съдебно заседание по делото на 24.03.2025 г. ответницата не се е явила и не е представлявана. Това е достатъчно съгласно чл. 142, ал.2 от ГПК за да бъде даден ход на делото. Протоколното определение на съда от същата дата относно допуснатото изменение на иска е било връчено на ответницата отново при условие на отказ, който е бил надлежно отразен от връчителя, а именно кмета на с. ***.

Трето: Обстоятелството, че делото е разгледано без участие на ответницата не съставлява процесуално нарушение. В гражданския процес участието на страните не е задължително. Както беше посочено, ответницата е била редовно призована съгласно чл. 56, ал.3 от ГПК и не се е явила и не е представлявана в съдебно заседание. Това обстоятелство обаче не може да бъде третирано като допуснато от съда процесуално нарушение по ГПК, при положение, че е налице редовно призоваване и липсват пречки за даване ход на делото.

По този повод, още в определението си по чл. 267 от ГПК, Пернишкият окръжен съд е приел, че няма основание да се уважат доказателствените искания на въззивницата, тъй като се явяват преклудирани по см. на чл. 266, ал. 1 ГПК с оглед на липсата на твърдения за новоузнати или нововъзникнали факти и обстоятелства за установяването на които да се събират поисканите доказателства и не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, а именно да са били допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да са попречили на събирането на относими към спора доказателства, които по тази причина да следва да се съберат от въззивната инстанция.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд, след съвкупната преценка и извършен собствен анализ на всички събрани доказателства по делото, намери за установени следните относими за спора факти:

С нот. акт за собственост върху недвижим имот № *** , том *** , рег. № *** , дело № 46 от 22.03.2004 г. на нотариус М. Д., с район на действие - РС - Радомир, Й. Д. А., М.Е.П., М.И.В., Е.И. Д. и Д. Д. П. са признати на основание чл. 483 ГПК (отм.) за собственици по наследство и присъединено давностно владение на урегулиран поземлен имот, находящ се в с. ***, общ. *** , с площ от 1240 кв. м, който имот съгласно утвърдения със заповед № РД 426/1998 г. регулационен план на с. *** съставлява парцел ***, кв. *** , при граници по скица: улица, парцел ***, парцел *** и парцел ***, ведно с построената в него масивна жилищна сграда.

С нот. акт за покупко - продажба на недвижим имот № *** , том *** , рег. № *** , дело № 769/2015 г. на нотариус Б. К., с район на действие - РС - Радомир, М.Е.П., Е.И. Д., М.И.В. и Й. Д. А. са продали на И. Д. А. следния недвижим имот, а именно: УПИ *** от кв.

*** по плана на **********, одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., изменен със заповед № 19/11.11.1991 г., с площ по скица от 1245 кв. м, при граници по скица: улица, УПИ ***, улица - тупик, УПИ *** и УПИ ***, всички от кв. *** по плана на селото, ведно с построената в този поземлен имот масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м, 4 която сграда е със статут на строеж по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

С нот. акт за покупко - продажба на недвижим имот № *** , том *** , рег. № *** , дело № 616/2021 г. на нотариус Б. К., с район на действие - РС - Радомир, И. Д. А. и Н.В.А. са продали на ищеца А. И. Ш. следния недвижим имот, а именно: УПИ *** от кв. *** по плана на **********, одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., изменен със заповед № 19/11.11.1991 г., с площ по скица от 1245 кв. м, при граници по скица: улица, УПИ ***, улица - тупик, УПИ *** и УПИ ***, всички от кв. *** по плана на селото, ведно с построената в този поземлен имот масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м, която сграда е със статут на строеж по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.