Решение № 104 от 27.12.2018, Окръжен съд - Търговище

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 104

27.12.2018 година град Търговище

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Търговищки окръжен съд наказателно отделение

На двадесет и седми декември две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

БОНКА ЯНКОВА

Секретар: Ж.Христова

Прокурор: А.Моллов

Като разгледа докладваното от съдия Б.Янкова ЧНД № 243 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 32 ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ).

Образувано е по постъпило в

Окръжен съд гр. Търговище Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение по преписка с реф.№ *********, постановено на 21.05.2018г от несъдебен орган – „Отдел за трансгранично прилагане“ на Централно инкасаторско бюро към Нидерландското министерство на правосъдието - „Ваучерни транзакции“ гр. Рисуик / Rijswijk, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 02.07.2018г, с което на българския гражданин П.И.И., с ЕГН **********,***, са били наложени финансови санкции- глоба в размер на 140 евро за допуснато нарушение изразено в следното „ Като водач на превозно средство се движи с него, докато същото не е оборудвано с добре работещи стоп светлини“ - нарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движението по пътищата. Нарушението е било констатирано в 17.00ч на 28.09.2017г в s-Gavenhage, главен път - Erasmusweg .

В съдебното заседание прокурорът взема становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на решението за наложената финансова санкция .

Засегнатото лице – П.И.И., не е бил намерен за да бъде призован, като от извършеното с оглед кратките процесуални срокове призоваване по постоянния и настоящ адрес ***, извършено по реда на чл.178 ал.8 от НПК, субсидиарно приложим на основание чл.32 ал.4 от Закона е било установено, че същия е извън страната.

На адреса по Удостоверението – в гр.Омуртаг, ул.“П.Волов“ № 4 е установено, че такъв номер липсва на улицата, а по данни от живущите в съседни номера 1 и 3, лице с данните на И. не е познато. При така изложеното и съобразно изискването на чл. 16 ал.3 от

ЗПИИРКОРНФС е била допусната правна помощ на засегнатото лице, като му е бил назначен служебен защитник, а именно – адвокат В.Нейчев от ТАК, който взема становище за основателност на постъпилото искане за признаване на издаденото Решение .

Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:

Изпратеното за признаване по реда на чл.30 и сл от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС )Удостоверение по чл.4 от Рамковото Решение 2005/214 на Съвета , издадено въз основа на Решение на несъдебен орган –

„Отдел за трансгранично прилагане“ на Централно инкасаторско бюро към Нидерландското министерство на правосъдието - „Ваучерни транзакции“ гр. Рисуик / Rijswijk, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 02.07.2018г е било постановено по повод констатирано административно нарушение, което съгласно фактическото му описание съставлява административно нарушение и по българското законодателство : по чл.185 от ЗДвП , предвиждащ санкция на водач, „За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв“, във връзка с допуснато нарушение на изискването по чл.138 ал.1 от ЗДвП, а именно : „На пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат превозни средства, които отговарят на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове“. С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, то и съгласно ал.2 от чл.30 от ЗПИИРКОРНФС, в конкретния случай, макар и налична, двойната наказуемост не е и изискуема като условие за признаване.

Удостоверението е законосъобразно от формална страна, като видно е, че същото е подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава, съгласно чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС – „Отдел за трансгранично прилагане“ на Централно инкасаторско бюро към Нидерландското министерство на правосъдието - „Ваучерни транзакции“ гр. Рисуик / Rijswijk, Кралство Нидерландия. Придружено е с изискуемия превод на български език и същото е издадено по образец, съгласно чл.4 ал.1 от Закона . Удостоверението е постъпило по пощата, съставляващ един от начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл.9 ал.3 от Закона.

Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението .

1.Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по делото/л.14-15/, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размера на наложената финансова санкция, реф номер на преписката, по която е издадено Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.

2.Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава , различна от решаващата или изпълняващата държава / б.”з” т 1 б.”б” от Удостоверението/ , не е налице условието за отказ по чл. 35 т

2 от Закона.

3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението : Видно от установените пълни данни за самоличността на И., същият е пълнолетен

- роден е през 1990г и съгласно българското законодателство е наказателно и административно отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице по отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия , правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и изпълнение , предвидени в чл. 35 т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС

4.Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за административно нарушение . Видно от констатираното време на извършване на нарушението, влизането в сила на същото и местоизвършване на нарушението – изпълнението на решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която съгласно чл.285 ал.1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта и НЕ СЕ ОТНАСЯ за деяние, подсъдно на български съд, както и не се ОТНАСЯ за деяние, което според българското законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България, нито се ОТНАСЯ за деяние, което да е било извършено и з в ъ н територията на издаващата държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. В този смисъл не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение , предвидени и в чл. 35 т. 3 и т 5 от Закона.

5. Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение размер на наложената финансова санкция е 140 евро, което е над предвидената в чл.35 т. 6 минимална санкция от 70 евро, поради което и не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35 т 6 от Закона.

6.Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице, обобщени в условията по чл. 35 т.9, т.10 и т.11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б.”з” т. 2 б.”б” от представеното Удостоверение,е видно, че производството е било писмено и в съответствие със законодателството на издаващата държава - Кралство Нидерландия, засегнатото лице е било уведомено лично /или чрез упълномощен според националния закон представител, относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване Съгласно б.”ж” от Удостоверението, издаващата държава е потвърдила реализираното право на засегнато лице, което надлежно уведомено, е имало възможност да отнесе въпроса до съд по наказателни дела. В този смисъл, гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл. 35 т.10 и т.11 са били спазени, респективно не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, посочени в тези разпоредби.

При извършената справка за фиксинга на БНБ, за курса на българската валута към паричната единица - евро,се установи , че съгласно Решение №233/1998г на БНБ постоянното съотношение между двете парични единици е – 1 евро се равнява на 1955,83 лева . С прилагането и на Закона за деноминацията на лева обн. в ДВ бр.20 от 05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. официалния фиксиран курс на 1 евро е 1.95583 лева. От така посоченото следва,че равностойността на 140 евро по официалния фиксиран курс на БНБ към датата на постановяване на Решението

/съгласно чл. 16 ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС / - 21.05.2018г е 273.82лв

По изложените съображения, съдът намира, че са налице законовите изисквания за признаване и допускане изпълнение на Решението за налагане на финансови санкции, предмет на настоящото производство, поради което и представеното Решение следва да бъде признато и изпратено за изпълнение на компетентния за това орган, който в Република България, съгл.чл.6 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС , е Националната агенция за приходите .

Ето защо и на основание чл.6 ал.1 и чл. 31 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС , съдът :

Р

Е Ш И:

ПРИЗНАВА Решение, издадено по преписка с реф.№ *********, постановено на 21.05.2018г от несъдебен орган – „Отдел за трансгранично прилагане“ на Централно инкасаторско бюро към Нидерландското министерство на правосъдието -

„Ваучерни транзакции“ гр. Рисуик / Rijswijk, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 02.07.2018г, по отношение на българския гражданин П.И.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, с което на същия е била наложена финансова санкция в размер на 140 евро, с равностойност 273.82лв, за наказуемо деяние по националния закон на решаващата държава - нарушение на чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия .

ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, така и за резултата от същите - т.е. за приключване на изпълнението, с оглед изпълнение задължението на съда по чл.

38 ал.1 т 4 от Закона, за уведомяване компетентния орган на издаващата държава .

Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава Bonnen§Transacties Transactiemod, Sir Winston Churchillln 271, 2288 EA Rijswijk, Nederland – за признаване на Решението за налагане на финансови санкции и че същото е своевременно изпратено за изпълнение на компетентния орган - НАП. Уведомлението да бъде преведено на един от официалните езици на Кралство Нидерландия/ посочени за контакт в б.“й“ от Удостоверението , като разноските съгласно чл.13 от Закона са за сметка на изпълняващата държава - Република България .

Копие от Уведомлението да се изпрати незабавно на Министерството на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред

Апелативен съд гр. Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.