Определение № 377 от 06.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 377 гр. София, 06.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Частно касационно търговско дело № 20248003901938 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от „Аркус“ АД, гр. Лясковец, чрез адвокат Е. Л.-Т., срещу определение № 398 от 14.06.2024 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.ч.т.д. № 340 по описа на съда за 2024 г. С атакуваното определение е потвърдено протоколно определение от 15.03.2024 г., постановено от Софийски градски съд по т.д. № 675 по описа на съда за 2021 г., с което частично е върната исковата молба и е прекратено производството по делото в частта му по следните искове: главен иск по чл.

124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД във вр. с чл. 44 ЗЗД, чл.

103 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД за установяване на нищожност на извършено от синдика на „КТБ“ АД /н./ прихващане на претендирани вземания на банката в несъстоятелност към жалбоподателя „Аркус“ АД по договор за гаранционна сделка от 18.02.2003 г. в общ размер на 1024165.20 щатски долара с левова равностойност 1649581.92 лв., срещу задължение към „Аркус“ АД по втора частична сметка за разпределение в размер на 506763.92 лв., както и иск по чл.

124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 103 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД за установяване, че прихващането е неоснователно поради липса на материалноправните предпоставки за извършването му /активно вземане, с което да се прихване и насрещност на прихванатите вземанията/, и не е породило правни последици.

Оплакванията на жалбоподателя

1 са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му. Твърди се, че в случая е налице неправилно тълкуване на чл. 637, ал. 6 ТЗ във вр. с чл. 612, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 2 ЗБН. Излагат се аргументи и за погрешно прилагане на чл. 637, ал. 6 ТЗ, за да се обоснове недопустимост на предявените искове. Сочи се и нарушение на процесуалния закон, а именно на чл. 124, ал. 1 ГПК. В допълнение се твърди, че обжалваното определение е неправилно поради необоснованост - според жалбоподателя неправилно съдът е посочил, че единственият възможен иск в случая е иск относно вземането му.

Жалбоподателят се аргументира с факта, че правният спор в случая е относно действието и погасителния ефект на прихващането, а не относно вземането му по сметка за разпределение, с оглед на което в случая е предявен иск относно прихващането, а не относно вземането.

Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, посочени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Формулират се следните въпроси, които според жалбоподателя са включени в предмета на спора и са обусловили правната воля на съда:

1/ „Има ли кредитор с прието вземане в производството по банкова несъстоятелност, включено в сметка за разпределение, правен интерес да предяви отрицателен установителен иск по общия ред срещу банка в несъстоятелност, за да установи нищожността на противопоставено му във фазата на разпределение на осребреното имущество възражение за прихващане?“

2/ „При твърдения за извършено от несъстоятелната банка/ нейния синдик във фазата на разпределение на осребреното имущество прихващане, с вземане на кредитор по влязла в сила сметка за разпределение, в нарушение на императивни правни норми по ЗБН - допустимо ли е кредиторът адресат на изявлението за прихващане, да предяви иск за нищожност на общото основание по чл. 26 от ЗЗД или този кредитор може да води само специалния иск за нищожност по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗБН?“ 3/ „Кредитор с признато вземане в производство по банкова несъстоятелност, включено в сметка за разпределение, който не е получил разпределената му сума, поради извършено от синдика/ несъстоятелната банка прихващане, има ли защитим правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че това изявление не е породило присъщите му правни 2 последици, респ. не е погасило вземането на кредитора по сметката за разпределение?“

4/ „Разпоредбата на чл. 637, ал. 6 от ЗБН прилага ли се в производството по банкова несъстоятелност и ако да - тази разпоредба въвежда ли законова забрана за кредитори на несъстоятелността, чиято правна сфера е засегната от сделки на несъстоятелната банка, извършени във фазата на осребряване на имуществото и с предмет разпределени суми по сметка за разпределение, да предявят в съда иск за установяване, че съответната сделка е нищожна на общите основания по чл. 26 от ЗЗД?“ 5/ „Кредитор в производството по банкова несъстоятелност с разпределено вземане по влязла в сила сметка за разпределение има ли правен интерес да предяви иск за отричане валидността на извършено от несъстоятелната банка прихващане във фазата по разпределение на осребреното имущество, с който иск да иска от съда отричане със сила на пресъдено нещо на валидността на едностранното изявление за прихващане?

Допустим ли е такъв иск?“

6/ „Кредитор в производството по банкова несъстоятелност с разпределено вземане по влязла в сила сметка за разпределение има ли правен интерес да предяви иск за отричане погасителния ефект на извършеното от несъстоятелната банка прихващане във фазата на разпределение на осребреното имущество, с който иск да иска от съда отричане със сила на пресъдено нещо погасителния ефект на едностранното изявление за прихващане, поради липса на материалноправните предпоставки за проявяването му /т.нар. неоснователност на прихващането/? Допустим ли е такъв иск?“

7/ „Допустим ли е иск за установяване, че изявление за прихващане по смисъла на чл. 104 от ЗЗД, което представлява едностранна сделка съгласно чл. 44 от ЗЗД, е неоснователно (няма погасителен ефект) или при отправено изявление за прихващане и правен спор относно последиците му може да се води само иск за установяване съществуване/несъществуване на всяко от вземанията, предмет на прихващането?“

По така поставените процесуалноправни въпроси - от № 1 до № 7, се посочва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие със следните съдебни актове на ВКС: решение № 99 от 10.07.2024 г. по т.д. № 3

2648/2022 г. на ВКС, I т.о., решение № 92 от 22.08.2013 г. по т.д. № 1107/2011 г. на ВКС, II т.о., ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, решение № 504 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 603/2010 г. на ВКС, II г.о., решение № 256 от 11.06.2012 г. по гр.д. № 1154/2011 г. на ВКС, I г.о., решение № 352 от 14.10.2011 г. по гр.д. № 1301/2010 г. на ВКС, I г.о., определение № 1 от 04.2013 г. по ч.т.д. № 728/2012 г. на ВКС, II т.о.

8/ „При отправено извънсъдебно прихващане допустим ли е самостоятелен иск за установяване неоснователност на прихващането (липса на погасителен ефект на отправено изявление за прихващане)?“ 9/ „Кредитор в производството по банкова несъстоятелност с разпределено вземане по влязла в сила и подлежаща на изпълнение от синдика сметка за разпределение съгл. чл. 99, ал. 2 от ЗБН има ли право на иск за установяване на несъществуването на право за прихващане на дължимата му по сметката сума спрямо синдика и несъстоятелния длъжник?“ 10/ „Кредитор с разпределена сума по влязла в сила сметка за разпределение съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗБН има ли правен интерес да предяви иск за установяване липсата на правни последици на отправено от банката длъжник, чрез представляващия я синдик, след одобряване на сметката изявление за прихващане по смисъла на чл. 103 и сл. ЗЗД, на което синдикът се позовава като основание за погасяване на вземането на кредитора по сметката и отказва да я изпълни?“

11/ „Когато едно лице дължи плащане по определено вземане с качеството на безспорност, но отказва да плати, поради твърдения за прихващане на вземането, налице ли е правен интерес от предявяване на иск за установяване несъществуването на погасително действие на прихващането спрямо вземането?“

Твърди се, че въпроси №№ 8 - 11 са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по цитираните правни норми няма съдебна практика на ВКС и при липсата на такава подолустоящите съдилища тълкуват и прилагат погрешно закона не в действителния му смисъл, с което лишават кредиторите с разпределени вземания в производство по банкова несъстоятелност от право на иск за 4 защита на нарушените си права и толерират заобикалянето на закона от страна на синдика.

В писмен отговор насрещната страна „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, гр. София, чрез адвокат В. В., оспорва наличието на основания за допускането на касационен контрол по подадената частна касационна жалба, както и основателността й.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран /исковата молба и уточнителна молба на л. 81 и сл. от първоинстанционното дело/, с предявени срещу „КТБ“ АД /н./ и срещу синдиците на същата банка в несъстоятелност, главен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД във вр. с чл. 44, чл.103 и чл.104 ЗЗД - за прогласяване на прихващането за нищожно, поради противоречие със закона и заобикаляне на закона /правно-технически това са два иска, но са описани от ищеца и в прекратителното определение на СГС като един иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/, и три евентуални иска, както следва: първи евентуален иск - прихващането да бъде прогласено за нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността на специалното основание по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗБН; втори евентуален иск - прихващането да бъде прогласено за нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността на специалното основание по чл. 22, ал. 2, т. 1 ЗБН; трети евентуален иск - по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 103 и 104 ЗЗД - да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че прихващането е неоснователно, поради което не е годно да породи правни последици (поради липса на предпоставката „насрещност“ на вземанията и на предпоставката „съществуване на активно вземане“).

С определение от 31.05.2022 г. и определение от 12.12.2022 г. на Софийски градски съд е била върната исковата молба в частта й, с която са предявени следните искове: исковете за нищожност по специалния закон - иск по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗБН и иск по чл. 22, ал. 2, т. 1 ЗБН, както и всички искове, които са били предявени срещу синдиците на банката, като орган на несъстоятелността, като тези прекратителни определения са били потвърдени 5 от Софийски апелативен съд с определение № 315/17.05.2023 г. по ч.т.д. № 124/2023 г. по описа на съда. Впоследствие, потвърдителното определение на Софийски апелативен съд е било отменено с определение № 254 от 06.02.2024 г. по ч.т.д. № 1351/2023 г. на ВКС, ТК, Първо търговско отделение в частта, с която е бил приет за недопустим искът по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗБН (относно нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на направеното след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност не по установения ред или в нарушение на изискванията на този закон изпълнение на задължение на банката, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност), и делото е върнато на първоинстанционния съд, за разглеждане на този и останалите обективно съединени искове, по отношение на които първоинстанционният съд не е прекратил производството.

С горепосоченото определение съставът на ВКС е потвърдил определението на Софийски апелативен съд, респ. тези на Софийски градски съд в частите им, с които са върнати като недопустими искът с правно основание по чл. 22, ал. 2, т. 1 ЗБН, както и всички искове, насочени срещу синдиците, като орган на несъстоятелността.