Решение № 33 от 15.04.2022, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Т., 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Т. в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20213500500286 по описа за 2021 година Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ПРОКУРАТУРАТА на РБ, представлявана от Любен Владимиров - зам.районен прокурор в Районна прокуратура –Т., против решение № 489/01.11.2021 г. на РС- Т., постановено по гр.д. № 650/2021 г., с което съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на АЙЛ. АБДР. АХМ. от гр.Т., със съдебен адрес гр.Т., ул.“Г.Б.“ № 1, вх. Б, ет. 2, офис 4, чрез адв. Д.П., АК- Т., сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП 11/2021 г. на РУ Т. в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което е прекратено, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване - 27.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част и до пълният претендиран размер от 3000 лева е отхвърлил предявения иск, като неоснователен. Присъдил е и сумата от 720 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото.

Считайки решението за неправилно

1 и незаконосъобразно, в осъдителната му част, ПРОКУРАТУРАТА на РБ, представлявана от Любен Владимиров, зам.районен прокурор в РП – Т., моли съда да го отмени, алтернативно - да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като завишено. Излагат се доводи за наличието на необходимия доказателствен минимум пред органа на досъдебното производство, респ. прокурора, към момента на повдигане на обвинението спрямо ищцата, за да не се презумира, както е направил РСТ, изначалната незаконност на повдигнатото обвинение. Съдът се е позовал на вътрешно противоречиви свидетелски показания при установяване на приетата от него фактическа обстановка. Сочи се, че закономерно продължение на изградените върху спорна фактическа основа констатации на първоинстанционния съд, е и вътрешното противоречие относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, веднъж посочено 1000 лв., в следващото изречение 1500 лв., като, според въззивника, фактът, че в диспозитива на решението е определена по-голямата от двете суми, не внася допълнителна яснота по въпроса. В заключение, в жалбата се обосновава извод, че не е доказана причинната връзка между действията на прокуратурата, свързани с процесното ДП № 11/21 г. и претендираните от ищцата вреди, обуславящо отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковите претенции. В условията на евентуалност е молбата за изменение на решение в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди и разноски, като бъде намален размера на същите като завишен, с оглед разпоредбата на чл.

52 ЗЗД и константната съдебна практика.

С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата, действащ чрез адв.Д.П., ТАК, моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна.

В с.з. страните поддържат становищата си.

При извършената проверка с определението по чл. 267 ГПК съдът е приел жалбата за редовна и допустима.

По реда на проверката на чл. 269 ГПК, съдът намира решението за допустимо, а въззивната жалба, разгледана по същество – за неоснователна.

Предявените искове по чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв. и имуществени в размер 720 лв. е обоснован с твърденията на ищцата, че е 2 претърпяла такива (сериозен стрес, шок, уплах, загуба доверието на семейството й и обществото) вследствие на воденото срещу нея наказателно производство от РП-Т., образувано на 08.01.21г., прекратено с Постановление, връчено й на 19.02.21 г.

Решението в отхвърлителната му част,необжалвано, е влязло в сила.

След запознаване с доказателствата по делото, при самостоятелния им анализ, въззивната инстанция приема следната фактическа обстановка:

От приложеното по делото ДП 11/2021г. на РУ-Т. се установява, че на 07.01.2021 г., около 22 часа, на бул. „М.А.“ в гр. Т., ищцата, като водач на л.а. марка „БМВ 118“, с рег. № Т8578АК, била спряна от патрул на Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР-Т.. По настояване на полицейските служители и при съгласие на ищцата, на последната бил извършен еднократен полеви тест за употреба на наркотични вещества –чрез Drager Drag Chek 3000. Тестът бил положителен за употреба на "Метамфетамин“. В представената по случая докладна записка от мл.ав-р. М.Б. до Н-ка на С“ПП“, ОДМВР Т. е отбелязано, че по време на проверката ищцата била „видимо неспокойна и притеснена, а очите й воднисти и зачервени“. Ищцата била запозната с показанията на теста, с които не се съгласила, поради което бил издаден талон за изследване, отведена до СО при МБАЛ-Т., където дала кръв за химичен анализ – в 23.10 ч. (л.6 от ДП). В РУ-Т. й бил съставен АУАН по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.2 от ЗДвП, подписан от ищцата с възражение. След изготвяне на нужната документация ищцата е задържана в изолатор на РУ-Т. за 24часа.

Издадена е Заповед за налагане на ПАМ № 21-1292- 000011/07.01.2021 г. по чл. 171, т. 2А б.Б от ЗДвП : прекратяване на регистрацията на л.а. БМВ, с рег.№ Т8578АК за срок от 6 месеца, като й било отнето свидетелството за правоуправление и 2 бр. регистрационни табели на автомобила, за извършено от ищцата нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.2 от ЗДвП за управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. С протокол за доброволно предаване от 07.01.21 г. ищцата е предала горепосоченото МПС, оставен за съхранение в ОДМВР Т..

По случая, на 07.01.21 по повод данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК е образувано ДП № 11/2021 г. на РУ Т. (за което е уведомена РП-Т. с писмо на 08.01.21 г.). На 11.01.2021 г. на ищцата била изпратена призовка да се яви на 15.01.21 г. , в качеството на обвиняем, в 3 сградата на РУ в гр. Т., при посочения разследващ полицай.

На 08.01.21 г. разследващият полицай е изпратил писмо до МБАЛВарна, към ВМА, Специализирана лаборатория, ведно с постановление за назначаване на съдебно-химическа експертиза, каквато била изготвена на 27.01.21 г. със заключение: „В предоставената биологична проба кръв, взета на 07.01.21 г. в 23.10 ч. от лицето АЙЛ. АБДР. АХМ., ЕГН **********, не се откри наличие на наркотични вещества, техни метаболити или аналози, което беше установено с имунохимичен тест и доказано по надлежния ред посредством газ-хроматографски анализ“. Въпросната експретиза е получена в РУ МВР Т. на 03.02.2021 г.

Междувременно, на 11.01.21 г., ищцата по собствено желание посетила специализирана лаборатория на „СМДЛ Рамус” ООД в гр. Т., където тестът й за употреба на наркотични вещества бил „отрицателен”.

По искане на РПТ от 15.01.21 г. , на същата дата е постановено определение по ЧНД 61/21 г. на РСТ, на осн.чл. 72, ал. 1 НПК, с което е допуснато обезпечение на наказание „глоба“ на ищцата, чрез налагане на ЗАПОР върху процесния л.а. и е издадена обезпечителна заповед.

На 05.02.2021г. разследващият полицай Д.Д. е изпратила мнение за прекратяване на ДП 11/2021г. поради изготвено заключение заключение на съдебна експертиза, съгласно която в кръвта на А.А. не е установено наличие на наркотични вещества.

С постановление на РП-Т. от 09.02.2021г. наказателното производство по ДП № 11/2021г. по описа на РУ-Т. е прекратено, като е отменена и мярката за неотклонение на ищцата „Подписка“.

С писмо вх. № 80/2021 на РП-Т., на 16.02.2021 г. е изпратено писмо до ищцата, ведно с копие от определение на съда от 12.02.2021 г. за отмяна на наложеното обезпечение, на 19.02.2021 г., чрез адв. П., на ищцата е връчено Постановлението от 09.02.21 г. за прекратяване на ДП, което, като необжалвано, е влязло в сила на 27.02.2021 г. С разписка от 04.03.2021 г. на ищцата й е върнат лекия автомобил.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св. И.А.

(брат на ищцата) и М.Й. (нейна приятелка), от чиито показания се установява, че след проверката на служителите на КАТ и положителния полеви тест за наркотични вещества, ищцата изпаднала в стрес и паника. Веднага потърсила 4 брат си за помощ, защото я задържали за 24 часа в полицията. Плачела и отричала да е употребявала такива вещества. Била силно притеснена от задържането в полицията, защото „Друг път такива работи не са се случвали и тя не е ходила в полицията“ (св. Ахмедов). На следващия ден, когато я пуснали, се прибрала, но изпитвала срам, цяла вечер не спала, имало обиди от роднините й във връзка със случилото се. Дори майка й, като разбрала (малко след случая последната се върнала от Германия, където живеела от 6 години), въпреки обясненията на ищцата, не й повярвала, нарекла я наркоманка, двете се скарали. Ищцата се скарала и с приятеля си по този повод и се разделили, докато не излезли отрицателните тестовете. Родителите на приятелката й - св.

М.Й., като разбрали за случилото се, докато не излезли отрицателните проби, също не искали дъщеря им да контактува с ищцата. Предприетата мярка административна мярка – отнемане на шофьорската й книжка и лекия автомобил, създала допълнителни затруднения на ищцата, тъй като това направило невъзможно обслужването на баба й и дядо й на село, което било нейна грижа. Като върнали книжката на А., същата имала „проблеми с малките талони - бяха й ги спрели и не можеше да си направи застраховка“ (св. Й.“). Наложило се да звънят до КАТ София, за да ги пуснат.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение №3/2004 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ.

От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.

При възприетата фактическа обстановка и обективните данни, установени от обсъдените по-горе писмени доказателства за образуването, хода и прекратяването на ДП срещу ищцата, предвид и показанията на разпитаните свидетели, които съдът изцяло кредитира, като последователни, логични и непротиворечиви не само вътрешно, но и едни спрямо други, съдът 5 намира, че са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника Прокуратура на РБългария, обуславящо основателност на предявения иск по същество.

Основанието за ангажиране на отговорността на държавата за действия на органите на следствието и прокуратурата, в посочената хипотеза по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е незаконно обвинено в извършване на престъпление, а впоследствие е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено. За успешното провеждане на осъдителения иск в тежест на ищеца е докаже, че по отношение на него е повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда или наказателното производство е било прекратено, както и обстоятелството, че от действията на длъжностните лица на ответника за него са произлезли конкретни вреди, техния вид и размер. Това дава основание на законодателят да квалифицира обвинението като незаконно, независимо че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствия със закона и правомощията на съответните органи.

Въззивният състав намира, че в случая са налице всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на прокуратурата и ОД на МВР Т. – ищцата е била привлечена като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК на 15.01.2021 г. по образуваното на 07.01.2021 г. ДП 11/2021 г. на РУ- Т., с взета мярка за неотклонение „Подписка“. Задържана е в изолатор на РУ-Т. за 24 часа (07-08.01.21 г.), като преди това още на 07.01.21 г. управляваният от ищцата л.а. е предаден доброволно за съхранение в база на МВР, спрямо него е наложено обезпечение запор от разследващите органи. Не е спорно още, че след проверката с тестовия полеви Дрегер ищцата е дала кръв и урина за медицинско изследване, като заключението на извършената в ДП съдебнохимична експертиза е установено, че в биологичната доза кръв, дадена от ищцата непосредствено след проверката, не се открива наличие на наркотични вещества, техни метаболити или аналози, установено от експерта с имунохимичен тест и доказано по надлежния ред посредством газхроматографски анализ. Именно въз основа на тази експертиза, с Постановление на РП-Т. от 09.02.2021г. наказателното производство по ДП № 11/2021г. по описа на РУ-Т. е прекратено, като е отменена и мярката за неотклонение на ищцата „Подписка“. Постановлението за прекратяване, 6 необжалвано, е влязло в сила на 27.02.2021г.