Решение № 290 от 15.04.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Бургас, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20252100500064 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 25519/19.06.2024г. на П. Р. Р., чрез процесуален представител адв.Здравко Радулов, против Решение № 985 от 22.05.2024 г. по гр.д.№ 1688/2023г. на БРС в частта, с която е отхвърлен предявения иск за обезщетение по чл.200 КТ за разликата над уважения размер от 3 000 лева до пълния предявен размер от 16 000 лева.

Във въззивната жалба се твърди, че решението било правилно като краен резултат относно ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, но съдът неправилно определил размера на обезщетението ,мотивирайки се, че пострадалият е допринесъл с поведението си за вредоносното събитие като е проявил груба небрежност. Въззивникът намира, че съдът не обосновал как е стигнал до извода за съпричиняване на вредоносния резултат от работника,както и че същият проявил „груба небрежност“ в процентно съотношение: 70 % за работника .В тази връзка изтъква, че не били изследвани изискванията на нормативните актове по безопасността на труда, не било извършено съпоставяне на изискванията на тези норми с условията, при които е работил ищецът и машината, към датата на злополуката.Сочи, че били допуснати нарушения на следните нормативни актове по безопасността на труда: чл. 8, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ДВ, бр. 124/1997 г.); чл. 177, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване ДВ, бр. 88/1999 г.); чл. 14, ал. 1 от 1

Наредба № 3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана (ДВ, бр. 44/1996 г.). На пострадалия не било проведено изискуемото обучение, когато е допуснат за извършване на възложената работа и съответно не е положил изпит за безопасни методи на работа/съгласно чл. 17 от Наредба № 3/1996 г./.В тази насока изтъква довода, че на ищеца не е проведено изискуемото обучение когато е допуснат за извършване на възложената работа и съответно не е положил изпит за безопасни методи на работа.Твърди, че съдът не е установил какви инструктажи са изискуеми във връзка с изпълняваната работа и кои от тях са проведени;не било установено работодателят да е извършвал непосредствен инструктаж за безопасност на труда относно конкретната трудова дейност - зареждане от платформата;проведените инструктажи били общи, а не всекидневни и конкретни за изпълняваната работа. На второ място изтъква, че механизмът на трудовата злополука не бил точно установен, поради което не можело да се приеме за безспорно и обстоятелството, ищецът е действал в разрез с изискванията за безопасност на труда и то със съзнанието за евентуално съществуваща опасност от настъпване на определени вредоносни последици, които да се е надявал да предотврати.По тази причина решението било неправилно и постановено в нарушение на закона, тъй като необосновано съдът приел, че в случая е налице груба небрежност,независимо, че по делото не се установявало, че конкретното поведение на пострадалия към момента на настъпване на трудовата злополука е нарушавало конкретни нормативни изисквания и конкретни правила за безопасност, за които да е бил надлежно инструктиран, както и че тези нарушения са в резултат на неполагането на грижа, каквато и най-небрежния би положил при сходни обстоятелства. Посочват се конкретни решения на ВКС и се твърди, че БРС решил спора в противоречие с тях.На трето място изтъква съображения по доказателствения материал, представен от ответната страна, като сочи, че своевременно са били оспорени :

Декларация за трудова злополука вх.№ 51014)2-90 от 19.07.2023 г. , в която неправилно били декларирани дата и причини за настъпилата трудова злополука; Доклад от 21.04.2022 г. за произшествието и Протокол от 21.04.2022 г.,които били частни документи, съставени в отсъствие на ищеца,който не бил уведомен за извършената проверка и неистински установявали описаните дата и причини за настъпилата трудова злополука.Свидетелските показания от страна на ответното дружество били дадени от работници, които не били преки очевидци,все още работели в ответното дружество и били заинтересовани в полза на ответното дружество техен работодател, поради което можело да се направи обосновано предположение за недостоверност на изложеното от тях. Тъй като изводът за наличието на груба небрежност не можел да се основава на предположение,необоснован бил изводът на съда, че в конкретния случай била налице груба небрежност, проявена от пострадалия работник, тъй като съдът изобщо не е изследвал поведението му при настъпване на злополуката и съответно въпросът: допуснати ли са нарушения от негова страна на основни правила за безопасна работа при експлоатация на машината.Не било 2 изследвано обстоятелството: дали работодателят е осъществявал контрол при изпълнението на работата, както и това, че платформата не е имала всички изискуеми елементи за безопасност - вкл. и покритие против подхлъзване (каквото е било поставено след злополуката).На последно място, неправилно съдът приложил начина на определяне размера на обезщетението,което се дължало за причинените вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, а не както е приел съдът- че обезщетението е обусловено от вида и степента на вината на работника.Моли отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго , с което предявения иск бъде уважен.

Постъпила е и частна жалба вх.№ 43825/21.10.2024г. срещу определение № 6349/17.10.2024г. ,постановено в производство по чл. 248 ГПК, в която се заявяват подробни и обстоятелствени съображения относно присъдените разноски за адв. възнаграждение на насрещната страна; моли се отмяната му .

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Стратеджия“ ЕАД чрез пълномощник адвокат Г. Н., в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. На първо място се сочи, че както в исковата молба, така и в проведеното първо по делото с.з. ищецът не е твърдял допуснати нарушения от страна на работодателя на нормативните актове, посочени във въззивната му жалба.В същото време още с писмения отговор ответникът навел твърдението си за допусната груба небрежност от страна на работника, като в тази връзка заявили доказателствените си искания.По тази причина намират въведените едва с въззивната жалба твърдения на въззивника за преклудирани, като се заявяват съображения по всяко от посочените от въззивника нарушения на работодателя: Разпоредбата на чл. 8, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд предвиждала задължението работното оборудване да е подходящо за извършваната работа, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите,което общо изискване на закона било изпълнено от работодателя.

Обсъждайки чл.177, ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване въззиваемия сочи, че трудовата злополука не е допусната нито при първоначално включване, нито при повторно включване след спиране по каквато и да е причина, нито при промени в условията и режимите на работа на работното оборудване, поради което и тази правна норма е изцяло неотносима.Относно твърдението за нарушение на чл. 14, ал.1 от Наредба № 3 от 14.05.1996 г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, се обръща внимание, че процесната наредба била отменена с Постановление, ДВ бр. 1 от 5.01.2010 г., считано от 1,01.2010 г., поради което тя не е действала и нямало как да е нарушена през 2022г. В случай, че съдът намерил така наведените нови фактически твърдения ,че не са преклудирани, моли да бъде дадена възможност да ангажират доказателства за оборването им. Въззиваемият извършва анализ на твърдението на въззивника за необоснованост на първоинстанционното решение, като сочи,че от гласните показания ставало ясно, че в нарушение на всички инструкции за безопасност за зареждане на топилнята ищецът е 3 използвал малката, а не голямата платформа, стъпвайки с единия си крак на долното стъпало на платформата, а с другия на топилнята, в резултат на което залитнал-т.е. не е положил дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил, поради което и било налице съпричиняване от негова страна на трудовата злополука.Изложени са конкретни съображения по оплакването на въззивника за липса на проведен инструктаж и регулярен инструктаж за безопасност;по оплакването за неизясняване механизма на трудовата злополука поради липса на очевидец.Изложени са аргументи по цитираната от въззивника съдебна практика, като се сочи,че Решение № 1202 от 17.VII.

1995 г. по гр. д. № 3522/94 г., IV г. о. на ВК касае небрежност за вреди, причинени от работниците на работодателя, а не грубата небрежност по смисъла на чл.201 от КТ. Решението на БРС не противоречало на Решение № 690 от 14.XI.1988 г. по гр. д. № 657/88 г., IV г. о. на ВС, тъй като БРС не е приемал, че отговорността на предприятието следва да отпадне изцяло.

Определение № 360 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 488/2009 г., IV г. о., ГК, не давало разрешение на какъвто и да е въпрос, като в него се коментирал казус с различна фактическа обстановка .БРС не се отклонил и от дадените в Определение № 191 от 2.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3349/2008 г., V г. о., ГК разрешения, тъй като и там в унисон с цялата съдебна практика било пояснено, че не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил в подобна обстановка.

Въззиваемият оспорва определения размер на имуществените вреди за претърпените болки и страдания, като заявява подробни съображения и доводи относно причинените болки и дискомфорт от настъпилата травма.

Травмите се свеждали до: прорезна рана на главата, която е била зашита и пукнати ребра;излага съображения относно интензитета ,болките и страданията, претърпяни от тях и намира, че приетият от съда размер не бил справедлив.Излага подробни и конкретни съображения относно ангажираните от ищеца гласни доказателства,водени пред БРС за установяване на нараняванията, болките, страданията и техния интензитет. Оспорва кредитирането на свидетелските показания досежно заболяванията на ищеца, за които имало медицинска документация, от която било видно, че не е имал „инфекция на крака“, не е имал пукната глава, нито болничните му да били 56 месеца. Твърди се, че било налице несъотвествие между получените травми в исковата молба и установеното в епикризата на медицинското заведение,което било изтъкнато още пред БРС.Това несъотвествие се доказало и от допълнителната съдебно-мединска експертиза по повод установяване причинната връзка между двете заболявания на ищеца.В повторната експертиза се давало становище за такава причинно- следствена връзка, обаче видно от констативно-съобразителната част, за да стори това, експертът се позовава на ЛКК № 43, в което било отразено като водещо заболяване - травма на няколко интраабдоминални органа без открита рана в корема (контузия на тяло), както и закрити множествени счупвания на ребра.Обсъдена е епикризата, образната рентгенография на корем, документ на ЛКК 4

,установила друго водещо заболяване - травма на няколко интраабдоминални органа без открита рана в корема (contusion corposis), а медицинския експерт обосновавал причинно-следствена връзка на заболяването *** или ****** именно въз основа на това основно заболяване, така, както изрично е посочил в експертизата и е обяснил.Крайният извод е за несправедливо определено от БРС обезщетение, с оглед на което моли постановяване на съдебен акт, с което се отмени първоинстанционното решение в частта , с която е присъдено обезщетение на размер на 3000 лева в резултат на трудова злополука на 20.03.2022г., ведно със законната лихва за забава ,считано от деня на увреждането на 22.03.2022г. до окончателното й изплащане.Моли въззивната жалба на Р. да бъде отхвърлена.Постъпил е писмен отговор с вх.№ 49723/05.11.2024г. по частната жалба на Р. срещу определението на БРС по чл.248 ГПК , като намира, че макар по трудовите дела работниците/ служителите да са освободени от такси и разноски, същите дължат на насрещната страна разноски спрямо отхвърлената част на иска. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.