Решение № 6911 от 03.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6911 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20211110159874 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Р. А. против М. Р. А. - К..

Ищцата твърди, че с ответницата са наследници по закон на В. Г. А. – тяхна майка, както и на Р. Д. А. – техен баща. Придобили по наследство недвижими имоти, за които бил налице сключен от ответницата договор за аренда за девет недвижими имота, находящи се в землището на с. (село), община (общ.). По договора било заплатено на ответницата арендно плащане за стопанската 2020 г. в размер на 3349 лева, която получила пълния размер на арендната цена от свое име и от името на сестра си и заплатила на ищцата, след покана от 25.06.2021 г., полагаща се част на ищцата, но след извършено прихващане на сума в размер на 723,43 лева. По отношение на процесните имоти бил сключен договор за аренда на земеделска земя от 2005 г., но след изтичането на 10 –годишния му срок, договорът се превърнал в безсрочен и на ответницата била заплатена цялата дължима сума в размер на 8501,80 лева за 2015, 2016, 2017, 2018 г. Ответницата следвало да получи само сумата от 4290,90 лева. К. получила цялата сума за арендата. На 25.06.2021 г., след изпратена покана за сумата от 1674,50 лева за арендната 2020 г., ответницата заплатила по посочена банкова сметка в покана от 12.07.2021 г. сумата, но не в пълен размер, като в сумата не била включена прихванатата сума от 721,43 лева. Видно от представеното платежно нареждане ответницата заплатила сумата от 953,07 лева на ищцата на 13.07.2021 г., което частично плащане доказвало, че тя действително дължи на сестра си претендираните парични суми.

В писмена покана за плащане от 12.07.2021 г. ищцата поканила ответница да заплати сумата от 4250,90 лева – ½ от полученото арендно плащане от ЗКПУ „фирма“ за периода 2015г. – 2018 г. Установявало се, че ответницата лично получавала цялата рента по 1 сключения Договор за аренда за процесния период от 2015 г. до 2018 г. , което обстоятелство не се оспорвало от ответницата. Погасителна давност за вземанията също не била изтекла. Моли да бъде осъдена ответница да заплати сумата от 4250,90 лева, която представлявала ½ част от получено от ответница арендно плащане от арендатора ЗКПУ „фирма“ за периода 2015г. – 2018 г., а именно: за 2015 г. – сума в размер на 1159,43 лева, за 2016 г. – сума в размер на 1030,52 лева, за 2017 г. – сума в размер на 1030,52 лева, за 2018 г.

– сума в размер на 1030, 52 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 4250,90 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените разноски.

Ответницата, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове. Твърди, че не е получавала суми за дължими на ищцата аренди вноски. Извършеното през 2020 г. плащане на сумата от 953,07 лева не съставлявало извънсъдебно признание на правнозначим за настоящото дело факт. През 2020 г. процесните земеделски земи се използвали от „фирма“ ЕООД като ответницата излага, че същото дружество е извършило погрешен превод и това не доказвало по никакъв начин, че ЗКПУ „фирма“ било извършвало подобни погрешни преводи за периода от 2015 г. до 2018 г. Не съставлявало доказателство за съществуването на претендираното вземане представеният с исковата молба документ от 12.07.2021 г.

Ответницата не е получавала описаните в исковата молба суми. Претендираното вземане не съществува. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираното с исковата молба вземане. Не оспорва, че имотите в с. (село) са съсобствени, но това само по себе си не води до обогатяване и респективно обедняване на ищцата.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Като доказателство по делото е приет договор за делба от 28.09.2009г., видно от който Р. Д. А. е получил в дял описаните в дял I от договора недвижими имоти. С договор за аренда от 2005г. Р. А. е отдал под аренда на ЗКПУ „фирма” описаните недвижими имоти.

Видно от удостоверение за наследници от 20.05.2021г. страните по делото са наследници на Р. Д. А., при равни квоти.

С договори за наем от 06.02.16г., 01.04.2017г. и 31.03.2018г. М. А. е отдала под аренда недвижимите имоти, подробно посочени в договора, на ЗКПУ „фирма”.

С договори за наем от 06.03.2019г., 07.07.2020г. и 15.02.2021г. М. А. е отдала под аренда недвижимите имоти, подробно посочени в договора, на „фирма” ЕООД.

По делото е представена покана от 25.06.2021г., с която ищецът е поканил ответника да й заплати половината получена сума от рентата за стопанската 2020г. Същата е изпратена на имейла на ответницата, видно от приложеното извлечение от електронната поща. В отговор на поканата ответницата е направила възражение за прихващане със задължения, които има ищцата за данъци и консумативи за имот, находящ се в (град), (адрес). Като 2 доказателство по делото е прието платежно нареждане от 13.07.2021г., с което ответницата е заплатила на ищцата сумата от 953.07 лв. с основание „1/2 аренда за 2019г. след прихващане”.

Като доказателство по делото е приета разменена между страните електронна кореспонденция. В изпратен на 17.10.2021г. имейл ответницата е поканила ищцата да й заплати дължимата рента за 2015 до 2018г. На 06.10.2021г. /л. 47 от делото/, в отговор на имейла за рентата за периода 2015 – 2018г. ответницата е посочила, че е ползвала рентата, със съгласието на ищцата, за да покрива дължимите от ищцата данъци, както и режийните и текущи ремонти на апартамента в ж.к.”ж.к.” и задълженията по общите ремонти и ежемесечните такси за входа. С имейл от 28.06.2021г. /л. 47 от делото/, изпратен от председателя на ЗКПУ „фирма” ищцата е информирана, че нейният дял от ½ е получаван от М. А. и Р. А. за периода 2015г. – 2018г., като подробно е посочена какви суми от кого са получени. Представени са и справки за получените суми от ЗКПУ „фирма” и 1 бр. разходен касов ордер от 15.12.2016г, видно от който е получена сумата от 2061.04 лв. с основание „рента 2015/2016г.”, като е посочено, че сумата се изплаща и за двете страни по делото, като наследници на Р. А. А..

В писмо, депозирано на 11.05.2022г. председателят на ЗКПУ „фирма” е представило информация за заплатените ренти във връзка с договора за аренда, като е посочено какви суми на кои дати и от кои лица са получавани.

Видно от постъпилото от „фирма” писмо, по сметка на М. К. е постъпила сумата от 2000 лв. с основание „захранване на сметка” на 10.12.2018г.

По делото е разпитан св. М. Ст., която твърди, че от Д. знае, че само М. е получавала парите от арендата. Д. не получавала пари, тъй като живее в (държава).

Разпитан св. Р. А. Д. твърди, че е получавал пари по договор за аренда от името на М.

А. и Д. А., но не може да каже кога и дали той или майка му са ги получавали. Поддържа, че доколкото си спомня единия път е изпратил парите по банков път, а другия път ги е предал на ръка. Не помни дали е давал парите на М. или на дъщерите му и те да са ги разпределяли.

Не е виждал Д. от много отдавна. Предаваните суми са били колкото арендата. Всички получени пари за арендите от него ги е платил, не ги е оставял за себе си.

Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в процесуалния закон срокове не са ангажирани.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

Съгласно ППВС 1/1979 г. неоснователното обогатяване има три фактически състава по чл. 55, ал.1 от ЗЗД и един субсидиарен по чл. 59 от ЗЗД. При всички фактически състави става въпрос за един и същ предмет, защитимо благо и вид на търсената защита, а именно връщане на направеното имуществено разместване, което обогатява един стопански субект за сметка на друг без да има воля или основание за това. В този смисъл теорията и практиката се обединяват около становището, че за да бъде основателен иск за 3 неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД то следва да се докаже от ищеца – даването на престация, а от ответника основанието, на което същия да я задържи. Ако основанието съществува (осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им последици не са опорочени от нищожност нито са отпаднали поради унищожаване, разваляне, отменяване или прекратяване по друга причина на сделката), искът е неоснователен.

В случая ищецът твърди неоснователно обогатяване, като поддържа, че ответницата се е обогатила с получаваната рента. Страните по делото обаче са съсобственици, при равни квоти, поради което отношенията помежду им следва да се уредят по реда на ЗС.

Съгласно чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) договорът за аренда може да се сключи със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50% идеални части от съсобствения имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50% идеални части от съсобствения имот. В тези случаи отношенията със съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС.

Съсобствениците, които притежават повече от половината от общата вещ могат да вземат решение за отдаването й под наем и това решение ще обвързва всички съсобственици. Във всички случаи, когато наемният договор, сключен с трето лице е противопоставим на съсобствениците, те разполагат с възможност да търсят гражданските плодове, събрани изключително от съсобствениците – наемодатели, по силата на чл. 30, ал.

3 ЗС.

Когато обаче сделката не обвързва съсобствениците по чл. 32 ЗС, какъвто е и настоящият случай, тъй като ответницата не притежава повече от ½ от съсобствеността, те могат да търсят обезщетение за това, че са лишени от възможността да ползват своя дял от общия имот. Съгласно ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по см. на чл. 31, ал.

2 ЗС се осъществява от ползващия съсобственик чрез непосредствени негови действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той е предоставил общата вещ. Щом сделката, въз основа на която третото лице е допуснато да ползва вещта е възмездна, отговорността е по чл. 30, ал. 3 ЗС, когато тя е противопоставима на другите съсобственици или те са я приели.

В исковата молба самият ищец твърди, че знае, че имотът се ползва от арендатор. Не се спори и, че имотът се ползва от третото лице със знанието и без противопоставянето на ищеца. Ищецът претендира единствено заплащане на съответната му част. Договорът за аренда, сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50% от общия земеделски имот, е непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако същите са го приели изрично или мълчаливо, например получавайки припадащата се на дела им част от арендните плащания, какъвто именно е и настоящия случай, като ищцата е получила полагащата й се рента от стопанската 2020г. В този смисъл - Решение № 115 от 21.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 997/2017г., I г. о., ГК, Решение № 12 от 01.03.2018 г. по гр. дело № 1251/2017 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. и др.

Когато наемодателят на недвижим имот е сключил наемен договор от свое име за 4 целия обект, само той има вземане за наема от наемателя в пълния му размер. Правото на останалите съсобственици върху припадащите се части от наема, съобразно притежаваната от тях идеална част от имота се изразява във вземане срещу наемодателя, упражняващ като ползвател правото на собственост на другите съсобственици като такъв, събиращ целия наем и в това качество им дължи частта, която им се следва съобразно размера на идеалната им част. /Решение № 83 от 10.02.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1107/99 г., IV г. о/.

Ето защо, така предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 30, ал. 3 ЗС.

Независимо, че ищецът е посочил друга правна квалификация, то видно от изложените в исковата молба твърдения: получавана рента от другия съсобственик и неплащането й на ищеца, предявеният иск е по чл. 30, ал. 3 ЗС. Фактическият състав е същият, доказателствената тежест не се променя, страните са ангажирали съответните относими доказателства, поради което и не се налага изготвянето на нов доклад. На доказване подлежат същите факти. Единствената разлика е, че отношенията са между съсобственици.