Решение № 204 от 19.10.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Смолян, 19.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20215400500224 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№10110/01.03.2021г. от „ГОРУБСО-МАДАН“АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.М., ул. „Я.“№ *, представлявано от С. Ат. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юриск. Елв. А. срещу решение №10018/12.02.2021 г. по гр.дело N° 281/2019 г. по описа на районен съд – Мадан, в частите, в които първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 200 от КТ, „Горубсо - Мадан“ АД, да заплати на СТ. Р. С., сумата в размер н а 29 364 лв. /двадесет и девет хиляди триста шестдесет и четири лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука, настъпила на 22.08.2016 г., около 18:10 ч., по време на редовна втора смяна в участък „П.“, хор. 865, бл.0,1 ниво.

- на основание чл. 200, ал. 3 от КТ, „Г. - М.“ АД, да заплати на СТ. Р. С., имуществени вреди в размер на 33 049.98 лв. /тридесет и три хиляди четиридесет и девет лева деветдесет и осем стотинки/, представляващи обезщетение за пропуснати ползи, за разликата между получената пенсия за инвалидност поради трудова злополука и брутното трудово възнаграждение, което би могъл да получава при ответника на длъжността подземен миньор Iва степен, без бомбаджийска, за периода от 20.04,2017 г. до 22.08.2019 г., 1 ведно със законната лихва от датата на входиране на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата;

-„Г. - М.“ АД, да заплати на пълномощника на ищеца адв. В. Зл., на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата в размер на 1 9169лв.

-на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Г. - М.“ АД, да заплати на в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Мадан, държавна такса в размер на 3840 лв. и 5 лв . за служебно издаване на изпълнителен лист.

По отношение на неимуществените вреди счита, че в обжалваното решение е неправилно като районният съд неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, като не е спазил принципа на справедливостта, намерил отражение в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и не е взел предвид присъжданите обезщетения по подобен род дела, с което се създава противоречива практика, което от своя страна води до затруднения в правилното прилагане на закона. Присъденото обезщетение намира ,че е прекомерно завишено и не отговаря на действително претърпените от ищеца вреди.Счита ,че пострадалия не бива да се обогатява неоснователно за сметка на Намира ,че размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди/болки и страдания/ също така следва да бъде определен при отчитане на установената съдебна практика за присъждане на обезщетение по подобни дела. Сочи ,че с Решение №74/15.06.2020 г. по гр. д. №200/2019 г. на Районен съд - Златоград, потвърдено с Решение №267/27.11.2020 г. по в.гр.д. № 408/2020 г. на Окръжен съд - Смолян, при сходна фактическа обстановка с тази по настоящото дело и подобни увреждания на очите, претърпени три операции, които са определени като „едни от най-тежките, които очните хирурзи изпълняват“, вследствие претърпяна трудова злополука, е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.

Такъв размер на обезщетението е определен и в Решение № 112/02.12.2016 г., по гр.д.246 по описа за 2016 г. на Гълъбовски районен съд, което е влязло в сила на 28.12.2016 г.Установява ,че в настоящия случай, първоначално исковата претенция за неимуществени вреди е била предявена в размер на 110 000 лв. След поискано от страна на процесуалния представител на ищеца изменение, същото е допуснато, като от посочената сума, са били приспаднати полученото застрахователно обезщетение от 77 734,42 лв.

/седемдесет и седем хиляди седемстотин тридесет и четири лева четиридесет и две стотинки/ и изплатените от „Г. - М.“ АД суми, във връзка с направени от ищеца разноски по лечението му, в общ размер на 2 888,39 лв.

Окончателната претенция за неимуществени вреди останала в размер на 29 377 лв. / моли съда да обърне внимание ,че в обжалваното решение размерът е определен на

29 364 лв./, който размер е изцяло уважен от първоинстанционния съд. Счита решението за изцяло неправилно в тази му част.Първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение за 2 неимуществени вреди е в първоначално предявения размер от 110 000 лв., след като е уважил иска за разликата, след приспадането на вече платените суми, посочени по-горе. Това обезщетение счита ,че е твърде завишено и не представлява справедлив еквивалент на действително претърпените от ищеца болки и страдания. При постановяване на решението, съдът не е отчел и възражението на ответника, във връзка с изплащаните обезщетения на наследниците, на починали вследствие трудови злополуки лица. Твърди че съдебната практика относно присъждане на неимуществени вреди на наследниците на починали лица, са в порядъка между 80 000 - 120 000 лв. С оглед на това, счита, че е недопустимо в настоящия случай да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, в претендирания от ищеца размер.

Намира ,че въпреки загубата, която е претърпял, той не е загубил живота си, не е загубил напълно работоспособността си. Макар и с известни ограничения, счита ,че все пак С.С. може да продължи да води нормален и пълноценен начин на живот.Счита ,че районния съд е формирал изводите си без да извърши анализ на доказателствата по делото и без да изложи съображения по доводите и възраженията на страните. Доказателствата само са упоменати, но счита че същите не са анализирани. Счита ,че не става ясно как и защо съдът е стигнал до правния извод, че претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди е справедлив и отговаря на действително претърпените от ищеца болки и страдания. Съдът не е посочил обстоятелствата, които е взел предвид при определяне на обезщетението.С.С. е получил застрахователно обезщетение от ЗАД „Алианц България“ в размер н а 77 734,42 лв. Съгласно чл. 200, ал. 4 от КТ, дължимото обезщетение от работодателя се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. Работодателят, който прави възражението за приспадане, сам избира от кое от неговите задължения да се извърши приспадането. Когато приспадането се извършва от обезщетението за неимуществени вреди, то от обезщетението за имуществени вреди подлежи на приспадане остатъкът, ако има такъв, и обратно. Ако сумата, платена като застрахователно обезщетение, е равна или надхвърля размера на сбора от обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, които дължи работодателят, съгласно чл. 200 от КТ, тогава последният се освобождава от задължението си напълно“. В противен случай счита ,че ще е налице хипотезата на неоснователно обогатяване, тъй като пострадалият би бил обезщетен два пъти за едни и същи вреди, което намира за недопустимо. Счита, че в конкретния случай, получената от пострадалия сума от застрахователното обезщетение, в размер на 77 734,42 лв., по сключения от работодателя договор за задължителна застраховка „трудова злополука на работниците и служителите“, е напълно достатъчна, дори надхвърля справедливия размер на дължимото обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди, с оглед на което предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

Ако уважаемият съд приеме възражението за основателно, то при присъждане на неимуществени вреди в по-малък размер от изплатеното застрахователно обезщетение, то моли от остатъка да бъде приспадната съответната част от 3 присъденото обезщетение за имуществени вреди.

По отношение на имуществените вреди счита, че решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/, в размер на 33 049,98 лв., представляващо разликата между получената пенсия за инвалидност и брутното трудово възнаграждение, което би могъл да получава на длъжността подземен миньор I-ва степен, без бомбаджийска книжка, за периода от 20.04.2017Г. до 22.08.2019 г.. ведно със законната лихва, е напълно неправилно и незаконосъобразно.Установява ,че в съдебно заседание на 18.06.2020 г., адв. Златанова - процесуален представител на ищеца, е представила молба за изменение на иска в частта за размера на имуществените вреди, във връзка с изготвеното от вещото лице заключение по назначената СЧЕ. Относно искането, записано в т. 2 от молбата на адв. Зл., а именно претенцията за имуществени вреди в размер на 33 040.98 лв. /в решението съдът е посочил 33 049,98 лв., с оглед на което е подадена молба за поправка на очевидна фактическа грешка/, направила възражение, че същото не следва да бъде уважено, тъй като е налице припокриване на периоди. Счита ,че това е записано в протокола, но не е обсъдено и отчетено от съда при постановяване на решението.

Твърди ,че на 07.08.2017 г., С.С. е трудоустроен на друга длъжност , с оглед предписание на ТЕЛК. Затова правилното при определяне на обезщетението за имуществени вреди /пропуснати ползи/, счита ,че е да бъде приспаднато получаваното брутно трудово възнаграждение на новата длъжност, както и пенсията за инвалидност. За периода 07.08.2017 г. - 01.04.2020 г., с обжалваното решение е присъдено обезщетение за пропуснати ползи, в общ размер на 18 969,06 лв., представляващо разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение преди злополуката /а именно на длъжността миньор I- ва степен, без бомбена книжка/ и сбора от получаваната пенсия за инвалидност и брутното трудово възнаграждение на трудоустроената длъжност. От посоченото по-горе счита ,че е очевидно, че са присъдени две обезщетения, като част от периодите се припокриват, а именно 07.08.2017 г. 22.08.2019 г. Освен това, намира ,че районния съд не е съобразил, че сумата от

33 049,98 г., би била дължима само и единствено, ако ищецът не е бил трудоустроен на друга длъжност и не е получавал трудово възнаграждение. В този случай би била дължима разликата между получаваната пенсия и БТВ, което е получавал преди злополуката, като периодът щеше да бъде съответно 20.04.2017г. - 01.04.2020 г. Поради това счита, че с присъденото обезщетение от

18 969,06 лв., се обезщетяват в пълна степен, претърпените имуществени вреди. При уважаване и на двете посочени по-горе претенции за имуществени вреди,счита че е налице хипотезата на неоснователно обогатяване работодателят би платил два пъти за едни и същи вреди.

Установява ,че С.С. е бил в отпуск поради временна неработоспособност - болничен, в периода 23.08.2016 г. - 18.02.2017 г. След 4 това, С. се е върнал на работа на длъжността, която е заемал преди злополуката и работи до края на месец февруари, целия месец март и поголямата част от месец април, с оглед на което счита, че за този период не следва да се дължи обезщетение за имуществени вреди. На 20.04.2017 г., на С.С., му била отпусната лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука. Твърди ,че след отпускане на пенсията, той излезнал в неплатен отпуск до 07.08.2017 г., на която дата е трудоустроен и преместен на друга длъжност.Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части, като реши спора по същество и отхвърли изцяло исковата претенция за неимуществени вреди, алтернативно –въззивният съд да присъди обезщетение в намален размер, което да съобрази с реално претърпените от ищеца болки и страдания, да отхвърли претенцията за имуществени вреди, в размер на 33 049,98 лв., които с оглед представените по делото доказателства,счита ,че се явяват напълно неоснователни и недоказани. При изменение на обжалваното решение в частта относно имуществените и неимуществените вреди, моли съда да измени и присъдените с обжалваното решение разноски за държавна такса, както и адвокатски хонорар на процесуалния представител на С.С., съобразно уважената част от иска.В останалата си част, счита, че решението на районен съд - Мадан, е правилно и законосъобразно, с оглед на което моли да бъде потвърдено.