Решение № 39 от 10.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Велико Търново, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000150 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 26 от 24.02.2025 г., поправено с Решение № 113 от 05.08.2025 г., двете постановени по т.д. № 226/2023 г. на Окръжен съд Русе е отхвърлен предявеният иск от „Винчере“ ЕООД против „Инвестбанк“ АД за заплащане на сумата от 95323,72 лв., от която 89272,76 лв. главница, представляваща вреди от непозволено увреждане в резултат на неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор за платежни услуги, ведно с мораторна лихва върху главницата от 89272,76 лв. в размер на 6050,96 лв., начислена за периода от датата на удържаните такси – 31.05.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба – 06.12.2023 г. С решението е отхвърлен предявеният от „Винчере“ ЕООД против „Инвестбанк“ АД иск за заплащане на сумата 95323,72 лв., от която 89272,76 лв. главница, представляваща обезщетение за вреди от непозволено увреждане в резултат на неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор за платежни услуги. С решението е осъдена „Инвестбанк“ АД да заплати на “Винчере“ ЕООД сумата от 1

95323,72 лв., от която: главница в размер на 89272,76 лв., представляваща обезщетение за вреди от неправомерно събрани такси по прекратен едностранно от банката рамков договор за платежни услуги – иск по чл. 79, ал.

1 вр. чл. 88 ЗЗД вр. чл. 7, т. 1 от договора, и сумата 6050,96 лв. – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от датата на удържаните такси – 31.05.2023 г. до датата на исковата молба – 06.12.2023 г., заедно с лихви за забава върху главницата, считано от датата на исковата молба – 06.12.2023 г. до окончателното изплащане. Присъдени са разноските по делото.

Против Решение № 26/24.02.2025 г., както и против Решение № 113/05.08.2025 г. са постъпили въззивни жалби от „Инвестбанк“ АД, в частта, в която банката е осъдена да заплати на „Винчере“ ЕООД сумата от 95323,72 лв., представляваща главница в размер на 89272,76 лв. и мораторна лихва в размер на 6050,96 лв., ведно с разноските по делото, с идентични оплаквания в двете жалби. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд не е обсъдил правилно събраните по делото доказателства, игнорирал е направените от името на банката оспорвания и възражения. Не се споделя изводът, че е налице само прекратяване на рамковия договор, сключен на 21.10.2022 г., като се сочи, че са прекратени на една и съща дата всички договори , т.е. прекратени са изцяло деловите взаимоотношения между „Инвестбанк“ АД и „Винчере“ ЕООД. Изрично в писмо изх. № 7379137/16.05.2023 г. е записано, че се прекратява рамковия договор и всички свързани с него договори. Съгласно чл. 9 от рамковия договор, неразделна част от него са Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, както и Общите условия на банката за предоставяне на платежни услуги и откриване и обслужване на банкови сметки на юридически лица, еднолични търговски и физически лица. Оспорва се приложението на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗПУПС, имаща диспозитивен характер според жалбоподателя, с оглед обстоятелството, че дружеството няма качеството на потребител.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗПУПС е приложима единствено при прекратяване на договора от страна на ползвател на платежни услуги. В случая рамковият договор и свързаните с него договори са прекратени едностранно от банката, което включва прекратяване на доставката на всякакви продукти и услуги, а не само тези в обхвата на ЗПУПС. Начислените и събрани такси на ищцовото дружество са законосъобразни, в съответствие с разпоредбите на ЗПУПС и Тарифата на банката. Не се споделя становището, 2 че банката е следвало да уведоми дружеството за причините и основанията за прекратяване на рамковия договор, поради което е направен неправилния извод, че рамковият договор е прекратен без виновно поведение на ищцовото дружество. Допуснати са процесуални нарушения, тъй като не са събрани поискани от банката доказателства във връзка с причините за прекратяване на деловите отношения между „Винчере“ ЕООД и банката. Решението е взето от банката след извършено проучване във връзка със запитвания за транзакции на клиенти на банката, идентифицирани като съмнителни от системите за мониторинг на банката кореспондент. Банката е била длъжна да приложи разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗМИП и да прекрати деловите си отношения с „Винчере“ ЕООД. Събраните такси са подходящи и са съобразени с действителните разходи на доставчика на платежни услуги. Не се споделя изводът на съда, че банката е събрала такси при прекратяването на договора, които не произтичат от закона, рамковия договор, общите условия и тарифата.

Процесните суми са били дължими от „Винчере“ ЕООД в качеството му на ползвател на платежни услуги и са събрани във връзка с повишена себестойност на услугата по управление и по-висок от нормалния риск на усложнения при изпълнение ангажимента на банката. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът не е изложил твърдения за неизпълнение на поето договорно задължение от страна на ответника, поради което неправилно е разгледан евентуално предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Моли съда да бъде обезсилено постановеното решение и делото бъде върнато за ново разглеждане, или да се отмени решението, в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което бъдат отхвърлени исковите претенции, като неоснователни.

Ответникът по жалба „Винчере” ЕООД заема становище за неоснователност на въззивните жалби и моли същите да бъдат оставени без уважение.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежна страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

3

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал.

1 ГПК.

Пред Окръжен съд Русе са предявени искове от „Винчере“ ЕООД против „Инвестбанк“ АД за заплащане на сумата от 89272,76 лв., след допуснатото изменение с определение от 19.11.2024 г., представляваща вреди от непозволено увреждане, в резултат от неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор за платежни услуги, евентуално за същата сума, представляваща неоснователно обогатяване от събраните такси, при условията на евентуалност за същата сума, представляваща обезщетение за претърпени вреди от неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор в размер на събраните такси, ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 6050,96 лв. за периода от датата на удържаните такси – 31.05.2023 г. до датата на исковата молба, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че през 2022 г. между ищцовото дружество и банката е сключен рамков договор за платежни услуги с общи условия към него, ведно с договори за разплащателна сметка и други банкови услуги. На 16.05.2023 г. е получено писмо № 7379-137/16.05.2023 г., с което банката е уведомила дружеството, че на основание т. 7.11 от Раздел ІІІ – Банкови сметки от Общите условия на „Инвестбанк“ АД за предоставяне на платежни услуги и откриване и обслужване на банкови сметки на юридически лица, еднолични търговци и физически лица, във връзка с чл. 7 от рамковия договор, прекратява едностранно договора. Указан е двуседмичен срок на предизвестието, след който ползването на платежни услуги ще бъде прекратено. На 31.05.2023 г. в изпълнение на предизвестието, ищецът е подписал искане за закриване на банковата сметка. На същата дата, банката е начислила такси в общ размер на 89272,76 лв., при налично салдо в размер на 117271,28 евро, като на дружеството е изплатен остатъкът в размер на 4

70714,08 евро. Сочи, че банката неоснователно е начислила и събрала такси, които не й се следват, тъй като действието на рамковия договор е продължило повече от 6 месеца и по тази причина на основание чл. 63, ал. 2 ЗПУПС такси и неустойки за прекратяването не се дължат. Събраните такси – такса за изпращане на предизвестие за прекратяване на деловите взаимоотношения по инициатива на банката /298,96 лв./, дневна такса за поддържане на сметки с изпратено предизвестие за прекратяване на деловите отношения от 2 % /68568,51 лв./, такса за оформяне на документи за закриване на сметка на клиент с получено предизвестие за прекратяване на деловите взаимоотношения /1993,01 лв./, такса от 8 % за блокиране на налично салдо /18284,93 лв./, безспорно са непосредствено свързани с прекратяването на рамковия договор. С оглед на това, че ищцовото дружество като микропредприятие е със статут на потребител, срокът за прекратяване на договора е два месеца. С оглед на това, че банката е събрала неправомерно такси, които не й се следват, ищцовото дружество е увредено, което е обусловило предявяването на настоящите искове.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска със следните съображения: На 21.10.2022 г. „Инвестбанк“ АД е сключила рамков договор за платежни услуги с „Винчере“ АД, на същата дата е сключен и договор за набирателна сметка, на 10.11.2022 г. е сключен договор за разплащателна сметка в евро, а на 20.02.2023 г. – договор за издаване на корпоративна банкова дебитна карта. На 16.05.2023 г. банката е предизвестила ищеца, че на основание т. 7.11 от Раздел ІІІ Банкови сметки от Общите условия вр. чл. 7 от рамковия договор за платежни услуги, прекратява едностранно рамковия договор и свързаните с него договори, считано от изтичане на двуседмичен срок от датата на получаване на предизвестието. Същото е получено от „Винчере“ ЕООД на 17.05.2023 г., двуседмичният срок е изтекъл на 31.05.2023 г. Оспорва се твърдението, че ищецът е имал качеството на потребител. Не е налице нарушение в срока на предизвестието, съгласно закона и общите условия. В случая събраните такси не са за прекратяване на договора, а за поддръжка на сметките до момента на закриването им. Начислените и удържани такси са на основание т. 2.9 и 2.11 от раздел V банкови преводи и банкови преводи във валута, т. 1.23, 1.23.1 и 1.23.2 от раздел ХVІІ Други такси и комисионни и т. 2.1.3 от раздел ІІІ Откриване, поддържане и закриване на сметки на действащата към този момент Тарифа, която не противоречи на чл.

5

63 ЗПУПС. Таксите са подходящи и съобразени с действителните разходи на доставчика на платежни услуги. Сочи се, че събраната такса е във връзка с цялостното прекратяване на деловите отношения с „Винчере“ ЕООД, не само отношения по платежни услуги. Таксата е във връзка с усложнено администриране на сметката, на повишена себестойност на услугата по управление и по-висок от нормалния риск на усложнения при изпълнението на ангажимента на банката. Събраната сума представлява сбор от такси, съобразно действащата тарифа. За банката са възникнали извънредни задължения, във връзка със запитвания от банка кореспондент да извърши проучване и да събира детайлна информация за контрагенти на своя клиент „Винчере“ ЕООД, за което банката няма законово задължение. Това е ангажирало съществен ресурс на банката, за което са събрани таксите при закриване на сметките. Допълнителните ресурси, ангажираност, усложнена обработка и поддръжка на сметките на такива клиенти, както и високия риск от загуба на контрагенти и други преки вреди от увреждане на имиджа на кредитната институция повишават себестойността на услугите, предоставяни на клиенти, носители на такъв риск за нарушение на регулаторни изисквания, което същевременно съставлява и нарушение на договорните задължения на клиента.