Решение № 335 от 18.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. П., 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Красимир Г. Ненчев

Албена Г. Палова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500382 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 516/15.05.2023 г., постановено по гр.д. № 20225220103221 Пазарджишкият районен съд е приел за установено по отношение на И. Д. К., ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. „Т.К.“ № 49, че А. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Щ., общ. Л., ул. „В.“ № 27, е собственик на реална част от УПИ ІІ-426,427 в кв. 7 по регулационния план на с. Щ., общ. Л., обл. П., с площ от 48,00 кв. м., която се владее на място от ответника, повдигната в жълто и синьо и очертана с черна линия на скицата на в.л. Г. и е осъдил И. Д. К. да предаде на А. Д. Н. владението върху тази реална част, като скицата на вещото лице, приподписана от съда, се счита за неразделна част от настоящото решение.

Осъдил е И. Д. К. да заплати на А. Д. Н. сумата от 1060,00 лв., представляваща направените по делото разноски.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от И. Д. К. чрез неговия процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди на първо място, че районният съд неправилно е допуснал увеличение на иска до размера на 48 кв.м., тъй като за тази разлика не била внесена ДТ. Неправилно 1 бил уважен и искът в пълен размер, тъй като било видно от заключението на вещото лице, прието пред районния съд, че навесът-гараж и незастроеното дворно място, попадащи в предаваемото място, били с обща площ 32 кв.м., а останалите 16 кв.м. попадали извън предаваемото място от УПИ ІІ-426,427.

По същество решението на районния съд било неправилно, защото неправилно било прието, че бащата на ищцата е придобил предаваемото място въз основа на владение, осъществено от него в продължение на повече от 10 години след заемането му. Неправилно районният съд кредитирал показанията на свидетеля Н., тъй като той бил заинтересован от изхода на спора, защото бил съпруг на ищцата. Кредитираното писмо от 10.05.2001 г. всъщност установявало само, че от Д.В. се иска да представи доказателства за заплащане на придаваемите места от имот 334 и имот 335, но не се установявало, че тези места са заети. Неправилно също така съдът бил отказал да приложи §8, ал.1 от ЗУТ, тъй като отчуждителното действие на приетия през 1951 г., но неприложен дворищен план за заемане на част от придаваемите места се прекратявало автоматично. В нарушение на закона не бил приложен и чл.200, ал.2 във връзка с чл.17, ал.2, т.3 от ЗУТ, тъй като съдът не бил отчел, че ПУП от 1951 г. е първият и единствен за населеното място, поради което изключението на чл.200, ал.2 от ЗУТ било неприложимо.

Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на разноските за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от А. Н. чрез нейния процесуален пълномощник с искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против И. К. ищцата А. Н. е твърдяла, че е собственик по силата на наследство от баща й Д.С.В. и договорна делба с останалите негови наследници на дворно място, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, застроена върху площ от 76 кв.м. и на 2 друга масивна сграда /кухня с баня/ на ул. рег. линия, съставляващо УПИ ІІ426,427 в кв. 7 по действащия регулационен план на село Щ. от 1951 год., а ответникът бил собственик на съседния УПИ - I-335 в кв. 7 с праводател неговия дядо А.С.Х.. Твърдяла е, че по силата на действащия и към момента дворищно регулационен план на селото от 1951 год. към посочения парцел собственост на бащата на ищцата - са били придадени от съседния имот пл.

№ 335 60 кв. м., която площ е била завладяна от баща й Д.С.В., след като е изплатил на собственика на придаващата се част цената на тази площ, включително и на насажденията в нея /няколко овощни дървета и лози и части от две оградни стени/ - общо 421 лв. Размерът на обезщетението е бил определен, с протокол на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ, което като необжалвано от заинтересовани лица е влязло в сила и плащането на дължимата от бащата на ищцата сума е извършено в брой на правоимащия, след което между двата урегулирани поземлени имоти /парцели/ - Д.С.В. поставил ограда от метална мрежа и железобетонни колове, а две три години по късно - около 1983-84 год. били изградени и посочените по-горе две сгради - жилищна - и второстепенна - обслужваща жилището, части от които са разположени и в придадените по регулация 60 кв.м. Ищцата е твърдяла, че след смъртта на баща й на 22.11.2008 год., имотът останал без постоянен надзор за известно време, през който период ответникът самоволно е премахнал и частично преместил въпросната ограда и завладял чрез поставяне на всевъзможни предмети в пространството между къщата й и дворищно регулационната линия между двата УПИ с площ около 30,00 кв.м. с невярното твърдение, че дължимото парично обезщетение за придадената част от имота на праводателя му не е било изплатено от баща й и по тази причина отчуждителното действие на дворищно регулационен план било отпаднало. Твърдяла е, че действията му са неоснователни, тъй като дворищната регулация е приложена освен чрез заплащане на определеното парично обезщетение, още и чрез владение на тази част повече от 25-години от баща й. Моли се съдът да постанови решение, с което да признае ищцата за собственик на описаната част от УПИ II - 426,427 в кв. 7 по плана на с.Щ. община - гр. Л. и да бъде осъден ответника да предаде владението върху нея.

Сочат се доказателства. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И. К. чрез неговия процесуален пълномощник, с който оспорва иска по основание и 3 размер. Оспорил е твърдението, че придаваемото по регулация място с площ 60 кв. м, ведно с подобрения и насаждения, е заплатено на собственика на имот пл. № 335, поради което границата между двата съседни поземлени имота останала по имотната, а не по парцелната граница. Твърдял е, че определената като обезщетение сума в размер на 421 лева не е заплащана.

Оспорил е твърдението, че след заплащането на обезщетението бащата на ищцата е поставил ограда между двата имота от железобетонни колове и метална ограда. Такава според ответника изобщо не е имало, поради което и не била премахвана от ответника след смъртта на бащата на ищцата през ноември 2008 г. Твърдял е, че още през 2000 година той бил поставил гараж на това място - залепен до лятната кухня и къщата на ищцата и не било възможно след това да се постави ограда. Гаражът и сега съществувал върху част от спорното място. С наследниците на Д.С.В. ответникът имал спор за собственост от години, тъй като за двата съседни застроени имота границите били с неуредени сметки по регулация. На 13.10.2021 г. около 13.30 ч. ответникът разбрал, че съседите му без негово знание и съгласие са започнали процедура по промяна на съществуващите граници между двата парцела – собствения му парцел І-335 в кв.7 и техния парцел II-426, 427, в кв.7, по плана на с. Щ.. При пристигането му на място установил, че геодезистът е приключил работа и се приготвял да си тръгва, но видял, че имало извършено трасиране с навлизане в неговия имот, като от страна на улицата навлизането било около 4 метра, а в дъното на имота - около метър. Тогава заявил писмено, че няма извършено плащане от страна на съседите му, че не се е подписвал, за да даде съгласие за промяна на границите по действащия регулационен план за придаваемото по регулация част от имота, поради което границата между двете дворни места била по имотната, а не по парцелна граница, съгласно § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Твърдял е, че отново през 2021 г. бил извършил и геодезическо заснемане с цел попълване на кадастралния план, но главният архитект не е и до момента не бил изпълнил задълженията си и бавел процедурата по попълването на плана. Твърдял е, че през лятото на 2022 г. /месец август/ ищцата А. Н. го помолила да даде разрешение да влезе в имота му /спорното място/, за да бъде монтирано скеле от фирма, с която имала договор да санира къщата си. Тогава ответникът дал разрешение и част от оградата, която била по имотната граница между двата имота, била премахната. След санирането оградата не била възстановена в съществуващия 4 и вид /каменна ограда - суха зидария/, но ответникът поставил ламарини на същото място. Твърдял е още, че над двадесет и пет години като собственик /купувач/ на основание годно да го направи собственик владеел дворното място по имотни граници, а преди това и неговия праводател - дядо му А.С.Х. го е владял. Позовава се изрично и на изтекла в негова полза придобивна давност. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Претендира разноски.

Установява се от доказателствата по делото, че на 23.05.2022 г. наследниците на Д.С.В. са извършили доброволна делба, като в дял на ищцата А. Д. Н. е бил поставен и тя е станала едноличен собственик на дворно място от 714 кв.м., означено като ПИ № № 426 и 427, за който е отреден УПИ 11426,427 в кв. 7 по плана на с. Щ., с площ от 813 кв.м., като имотът участва с площ от 714 кв.м. в УПИ II-426,427, при неприложена регулация, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 76 кв.м. и всички подобрения и приращения в това дворно място.

От нотариален акт № 29, том II, нот.дело № 353/19.03.1980 г. се установява, че на 19.03.1980 г. наследодателят на ищцата Д.С.В. е бил признат за собственик с констативен нотариален акт /по документи/ на дворно място от 832 кв.м. – незастроено, ведно с трайните насаждения - лози и овощни дървета, съставляващо парцел II-426,427 в кв.7 по плана на с. Щ..

На 24.04.1980 г. е издаден протокол на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ, с който е извършена оценка на придаваемо място - незастроено от 60 кв.м. - част от имот пл. № 385 на А.С.Х./Г./ , което се придава към парцел II-427,426 в кв. 7 на Д.С.В.. В протокола е посочено, че в това място попада междусъседска, недооформена кирпичена ограда от 10 м., череши малки 2 бр., 1 бр. ябълка, 10 бр. лози винен сорт, като за всички подобрения и за частта от дворното място е определено обезщетение в размер на 421 лв. Липсват данни за обжалване на тази оценка, както и данни за заплащане на сумата, определена като обезщетение.

Със строителен протокол № 33 от 14.05.1982 г. е определена строителна линия и ниво въз основа на строително разрешение № 38/13.05.1982 г. - за строителство от Д.В. в парцел ІІ-426, 427 в кв. 7 на постройка с площ от 64 кв.м., съгласно окомерна скица.

Като доказателство по делото пред районния съд е представено писмо 5 изх. № 70/10.05.2001 г. от кмета на с. Щ., адресирано до Д.В., с което на последния е наредено в срок до 16.05.2001 г. да освободи заетото незаконно придаваемо място от имот пл.№ 334, собственост на н-ци С.Х.Г. и имот пл.№ 335 – собственост на н-ци А.С.Г. към неговия парцел ІІ-427, 426, тъй като не е представил в Кметството документ за собственост на това място.

От представените от ответника нотариални актове - нот. акт № 107, том II, нот. дело № 1684/1979 г., нот. акт № 94 , том IV, нот. д. № 1665/1997 г. и нот. акт № 80, том II , рег. № 5488, нот. дело № 453/2021 г. - безспорно се установява, че през 1997 г. ответникът И. Д. К. е станал собственик по силата на възмездна сделка - покупко- продажба, сключена с неговия дядо А.С.Х., на следния недвижим имот: дворно място в с. Щ., съставляващо парцел I-335 в кв.7, целият с площ от 700 кв.м., в който имот пл. № 335 участва с 91 кв.м. и придаваеми по регулация на парцела 609 кв.м. с неуредени регулационни сметки, ведно с паянтова жилищна постройка от 30 кв.м. и стопански сгради.