Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20 от 07.02.2018, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 308/2017
Вид
Решение № 20
Подписан
07.02.2018
В сила
07.02.2018
Състав
ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА СТОЯНОВА, ДИАНА ГЕОРГИЕВА ДЯКОВА, ГАЛИНА ДИМИТРОВА ЖЕЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83 ал. 1 т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 122 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 127 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 63, ал. 2, т. 2 · Наказателен кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ 20 , гр. Д., 07.02.2018 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЯКОВА ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА

ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Пепа

Митева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 308 по описа на Д.кия окръжен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 9728/09.06.2017 г., подадена от процесуалния представител на ответника И.О.П. ***, с ЕГН **********, против решение № 462/ 18.05.2017 г., постановено по гр. д. № 1338/ 2016 г. по описа на РС гр. Д., в частта му, с която е бил осъден да заплати на Д.К.М., ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител К.С.М., ЕГН **********,***, сумата от 5 000 лева

/пет хиляди/, представляваща парично обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в следствие на продължителен преживяем стрес, водещ до затваряне в себе си, нежелание за общуване, предпочитане на избягващо поведение, изразяващи се в нарушаване на успеха, преживяване на дълбока обида, унижение и страх за живота си, внушени му от блудствалите с него насилници, като хронифицираното преживяване на постравматично стресово разстройство /ПТСР/ е с траен отпечатък в психиката на детето, изразяващи се в психически и физически тормоз и стрес, които вреди са пряка и непосредствена последица от извършеното от ответника на 08.11.2013г. престъпление по чл.157, ал. 2, вр. ал.1, предложение II, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, за което е осъден с влязла в сила присъда № 4/ 12.02.2015 г. по НОХД № 44/ 2015 г. по описа на ДРС, ведно със законната лихва, считана от датата на деянието – 08.02.2015г., до окончателното изплащане на сумата. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, по делото липсвали доказателства, че така присъденото обезщетение щяло да бъде използвано за лечението на пострадалото момче. Присъденото обезщетение не ответствало на правилото на чл. 52 от ЗЗД и щяло да представлява източник на обогатяване на роднините на пострадалия. Постановеното обезщетение в размер на 5 000 лв. било завишено, необосновано и недоказано. Неправилно било решението и в частта, с която въззивникът –ответник бил осъден да заплати държавна такса, тъй като такава не била вненесена от ищеца.Настоява се за отмяна на решението.

Постъпила е въззивна жалба, вх. № 9840/12.06.2017 г., подадена от ответника Й.П.В. ***, с ЕГН **********, против решението по гр. д. № 1338/ 2016 г. по описа на РС гр. Д., в частта му, с която е бил осъден да заплати на Д.К.М., ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител К.С.М., ЕГН **********,***, сумата от 5 000 лева /пет хиляди/, представляваща парично обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, следствие на продължителен преживяем стрес, водещ до затваряне в себе си, нежелание за общуване, предпочитане на избягващо поведение, изразяващи се в нарушаване на успеха, преживяване на дълбока обида, унижение и страх за живота си, внушени му от блудствалите с него насилници, като хронифицираното преживяване на постравматично стресово разстройство /ПТСР/ е с траен отпечатък в психиката на детето, изразяващи се в психически и физически тормоз и стрес, които вреди са пряка и непосредствена последица от извършеното от ответника на 08.11.2013г. престъпление по чл.157, ал. 2, вр. ал.1, предложение II, вр. чл.20 ал. 2, вр. чл.

63, ал. 2, т. 2 от НК, за което е осъден с влязла в сила присъда № 4/ 12.02.2015 г. по НОХД № 44/ 2015 г. по описа на

ДРС, ведно със законната лихва, считана от датата на деянието – 08.02.2015г., до окончателното изплащане на сумата, за разликата над 1000 лв. /хиляда лева/ до постановения от съда размер от 5 000 лв. /пет хиляди лева/. Съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания, в обжалваната му част решението било неправилно касателно размера на обезщетението, който бил твърде завишен и не отговарял на правилата за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД.

Твърденията на ищеца за значимост на причинените неимуществени вреди останали недоказани, още повече от представения социален доклад ставало ясно, че детето било ангажирано в кръжок по акордеон и други типични за възрастта му занимания.

Настоява се за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне ищцовата претенция, включително за отмяната му в частта на присъдената държавна такса.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззивните жалби страна Д.К.М., чрез своя баща и законен представител К.С.М., чрез процесуалния му представител, е депозирал писмени отговори срещу всяка от жалбите, в които се противопоставя на възведените в тях оплаквания и се настоява за потвърждаване на решението.

Всяка от жалбите е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхождат от лица, разполагащи с правен интерес да атакуват съдебен акт в неизгодната за тях част, поради което са процесуално допустими.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от К.С.М.,***, с ЕГН **********, в качеството на баща и законен представител на детето Д.К.М., с ЕГН **********, против Й.П.В. и против И.О.П. претенции за осъждане на всеки един от тях да заплати сума в размер на по пет хиляди лева, представляващо 1/ 2 част, определена по правилото на чл. 127 ал. 1 от ЗЗД от солидарното им задължение в общ размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2013 г., представляваща обезщетение за причинените на детето Д. неимуществени вреди.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ответниците са извършили по отношение на детето престъпление по чл. 157 ал. 2, вр. ал. 1 пр. II, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. С влязла в сила присъда № 4/ 12.02.2015 г. по НОХД № 44/ 2015 г. по описа на РС гр. Д. всеки от тях бил признат за виновен в това, че на 08.11.2013г. в гр. Г.Т.зад сградата на община Г.Т., като съучастници, извършили действия на полово удовлетворяване с лице от същия пол, а именно малолетния Д.К.М., като употребили за това сила и заплашване. Присъдата е влязла в сила на 28.02.2015 г. Ищецът твърди, че в резултат на насилствените действия, извършени от ответниците по отношение на детето Д., който към онзи момент бил на осем години, било посегнато върху психическото развитие на детето – то се затворило, отказвало да ходи на училище и да се включва в извънкласни занимания. Изпитвало чувство за вина, за несигурност и непълноценност, трудно се справяло с обичайните ситуации, изпитвало тревожност. Извършеното от двамата ответници престъпление по отношение малолетния Д. са го увредили непозволено, като са му причинили психически и физически тормоз и стрес, поради което всеки от тях трябвало да заплати сумата от пет хиляди лева за тяхното обезщетяване, ведно със следващата се върху всяко от главните парични задължения законна лихва, считано от датата на увреждането – 08.11.2013 г. до окончателното и изплащане.

Настоява се за уважаване на исковете и за присъждане на съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответникът Й.П.В. е депозирал писмен отговор по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК, в който е изразил становище за допустимост, но частична неоснователност на иска, тъй като заявеният размер на кореспондирал с принципа за справедливост на справедливост при определяне на обезщетението. За конкретизиране на неговия размер следвало да се съберат доказателства относно възрастта, психофизиологичните особености и реалното участие на този ответник в извършването на деянието. Й.П.В. страдал от състояние на тежък стрес с разстройство в адаптацията, протрахирана депресивна реакция. Настоява се за частично уважаване на претенцията до съобразен от съда по справедливост размер.

При условията на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът И.О.П. е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на пълната основателност на заявената претенция. Претендираната сума от пет хиляди лева била завишена по размер, тъй като за определянето и оказвали влияние множество фактори, като характер и степен на увреждане, начина на неговото получаване, последици, продължителността им и възрастта на пострадалия. Следвало да се даде сметка на реално претърпените от пострадалия вреди. Ответникът бил ученик, родителите му работели на минимална заплата, издържали и друг член на семейството – студент. Настоява се за уважаване ищцовата претенция по справедливост.

С оглед релевираните в жалбите оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Д.кият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

С влязла в сила на

28.02.2015 г. присъда № 4/ 12.02.2015 г., постановена по НОХД № 44/ 2015 г. по описа на Д.кия РС, Й.П.В. и И.О.П. са били признати за виновни в това, че на 08.11.2013г. в гр.

Г.Т., зад сградата на Община Г.Т., като съучастници, са извършили действия на полово удовлетворяване с лице от същия пол, ненавършило 14 – години, а именно малолетния Д.К.М., като употребили за това сила и заплашване.

Всяка от страните е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на твърденията си.

Показанията на ангажираните от ищеца свидетели Д.Х.М.– майка на Д., както и от показанията на свидетелите П.З.Л.и Д.Д. А., колеги на бащата на детето, са еднопосочни и безпротиворечиви, че преди инцидента на 08.11.2013 г. Д. бил много жизнерадостно и общително дете.

Родителите разбрали случайно, едва през м.06.2014 г. До този момент само установявали промяната в поведението му. Детето било в силен стрес. Поведението му се променило – затворило се в себе си, срамувало се, било подигравано от съученици. Д. се чувствал засрамен и объркан. Родителите правели всичко възможно да го ангажират с извънкласни занимания. В тази връзка са и показанията на св. Л., която, в качеството и на инспектор при Детска педагогическа стая в РУП гр. Ген. Т. е разпитвала детето по досъдебното производство. Детето се срамувало да разказва, било притеснено и се чувствало неудобство.

Показанията на св. Л. се подкрепят напълно от тези на св. Д. А., който също присъствал при разпита на детето в Детска педагогическа стая.

В показанията си ангажираният от Й.П.В. свидетел Б.Т.П.е посочил, че от момента на инцидента ответникът се чувствал потиснат. Не знаел защо е действал така по отношение на детето. Не споделят да е виновен, а го отдавал на стечение на обстоятелствата.

В подкрепа на тези твърдения е представено и медицинско удостоверение № **/ 06.04.2016 г., издадено от специалист по психиатрия и съдебна психиатрия, в което е посочено, че Й.П.В., в резултат на извикването му в полицията пред 2014 г. и съдебния процес за осъждането му за сексуално престъпление се чувствал психомоторно потиснат, което представлявало реакция след тежък стрес с разстройство в адаптацията, протрахирана депресивна реакция. Представил е доказателства, че баща му П.И.В. страда от хипертонична болест –III степен, сърдечно – мозъчна форма, миокардна сърдечна болест, състояние след хеморагичен мозъчен инсулт в ЛГМХ, десностранна хемипареза – средна степен, заради което състояние бил инвалидизиран с 85 % инвалидност. От представеното удостоверение от работодателя на И.Г.В., майка на ответника, става ясно, че получава минимална работна заплата.

По делото е изготвен и приложен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ген. Т., от който се установява, че за малолетния Д.К.М. е осигурена подкрепяща семейна среда, която задоволява емоционалните му потребности и създават у детето чувство за значимост. Родителите си сътрудничат и проявяват желание за активна родителска грижа, оказват помощ на детето да усвои подходящо поведение и да постигне контрол над емоциите и чувствата си във взаимоотношенията с другите.

От заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза се установява, че в резултат на упражненото спрямо насилие на 08.11.2013 г. е изпаднал в състояние на протрахирано преживяем стрес, затваряне в себе си, нежелание за общуване, предпочитане на избягващо поведение, нарушение на успеха. Д. преживява дълбока обида, унижение и страх за живота си, внушени му от ответниците, които са извършили престъпното посегателство. Към момента на извършване на експертизата вещите лица са установили хронифицирано преживяване на посттравматично стресово разстройство с траен отпечатък в психиката на детето, лечението на което е единствено чрез специализирана терапия. Като последица от преживяното посегателство детето е развило поведенчески симптоми „бий се – бягай – умри“, диагностициращи посттравматичното стресово разстройство и които са пряк резултат от преживения шоков стрес. Вещите лица са дали заключение, че до преди процесното насилие върху личността му Д.К.М., на 8 години и 10 месеца, е бил спокойно и жизнерадостно, растящо без ограничения и на воля, с лекота в общуването си и с хармонично психо – емоционално развитие.