Решение № 488 от 23.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Васил Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20231001000657 по описа за 2023 година

Производството е по чл.294 и чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от въззивна жалба от „НОЛА 7“ ООД , ЕИК 831239547 против решение № 260525 от 26.03.2021 г., постановено по т.д. № 1634/2020 г. по описа на Софийски градски съд,с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК 040638060 искове:

-с правно основание чл. 229 от КЗ (отм.) за сумата от 120 000 лева, представляваща остатък от заплатено на 13.04.2016 г. от ищеца на пострадалата Я. Г. Х. обезщетение за вреди по съдебна спогодба от 04.04.2016 г. по гр.д. № 202/2014 г. на Окръжен съд – Разград, по застрахователна полица № 13170092140000026/07.05.2009 г., с предмет „Професионална отговорност в проектирането и строителството“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,

-иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 36 566 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за период от 31.08.2017 г. до 31.08.2020 г.

-осъдил е жалбоподателя да заплати направените по делото разноски.

Подържа се ,че обжалваното решение е незаконосъобразно.Съдът неправилно направил извод , че уговореното обезщетение по постигнатата между „НОЛА 7“ ООД и Я. Г.

Х. спогодба, включва освен обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди, лихви и разноски. Според жалбоподателя съдът е допуснал съществени процесуални 1 нарушения като не дал указания по чл. 146, ал.2 ГПК, доколкото едва в постановеното по делото решение констатирал, че липсват доказателства в посока разграничаваща различните по вид и размер претенции, формирали изплатеното от „НОЛА 7“ ООД обезщетение в полза на пострадалото лице. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и предявения иск бъде уважен в пълен размер.

Въззиваемото ЗАД „Алианц България“ АД – ответник по иска, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение като присъди направените по делото разноски.

При първоначалното разглеждане на делото от САС е постановено решение № 713 от 22.11.2021 г., постановено по т. д. № 625/2021 г. с което е потвърдено обжалваното решение № 260525 от 26.03.2021 г. по т. д. № 1634/2020 г. на Софийски градски съд и жалбоподателя е осъден да заплати направените по делото разноски.

Против постановеното от САС решение е подадена касационна жалба в частта му,с която е отхвърлен предявения от „Нола 7“ ООД против ЗАД „Алианц България” иск с правно основание чл.229 КЗ (отм.) за сумата 120 000 лв. - остатък от заплатено на 13.04.2016 г. от „Нола 7“ ООД на Я. Г. Х. обезщетение за вреди въз основа на съдебна спогодба от 04.04.2016 г. по гр. д. № 202/2014 г. на Окръжен съд - Разград и застрахователна полица № 13170092140000026/07.05.2009 г. с предмет „Професионална отговорност в проектирането и строителството“.

В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на акцесорния иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 36 566 лв., въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

С решение № 50035/07.08.2023 год. по т. д. № 134/2022 год. на ВКС, ТК, Второ отделение съдът е:

-отменил решение № 713 от 22.11.2021 г., постановено по т. д. № 625/2021 г. на Апелативен съд - София, в частта , с която е потвърдено решение № 260525 от 26.03.2021 г. по т. д. № 1634/2020 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от „Нола 7“ ООД против ЗАД „Алианц България” иск с правно основание чл.229 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 120 000 лв. и е

-върнал делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Апелативен съд София.

За да постанови решението ВКС е приел, че при първоначалното разглеждане на делото въззивния съд не е изпълнил процесуалното задължение по чл.146, ал.2 ГПК и не е дал възможност на ищеца да попълни делото с доказателства за претърпените от пострадалата неимуществени вреди, релевантни за претендираното регресно вземане в предявения по конкретното дело размер, а е споделил извода на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал основанието и размера на вземането си. Съдът е приел,че исковата претенция изисква доказване и на неимуществените вреди, предпоставящи изплащане на справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД в определения със съдебната спогодба размер от 170 000 лв., а отхвърлянето на иска без предоставяне на възможност на ищеца да докаже проявлението на 2 вредите и техния обем съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл.146, ал.2 вр. чл.269 ГПК.В отменителното касационно решение съдът е дал указания на въззивния съд да укаже на ищцата,че следва да ангажира доказателства за претърпените от пострадалата неимуществени вреди, за които е изплатено обезщетение въз основа на одобрената в производството по гр. д. № 202/2014 г. на Окръжен съд - Разград съдебна спогодба.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел от правна страна,че застраховането на професионалната отговорност може да се определи като застраховане на гражданската отговорност на лицата със спецификата,че застрахователят отговаря само за такива вреди и загуби, които са възникнали при упражняването на определена професия.При застраховката „Професионалната отговорност“ следва да са налице и трите предпоставки, които обвързват застрахователя да плати застрахователното обезщетение- вина, вреда и причинна връзка между тях,като липсата на една от тях, освобождава застрахователя от отговорност.

Съдът е взел предвид наличието на сила на пресъдено нещо, формирана с постановяване на влезлия в законна сила акт по т.д. № 5147/2018 г.на САС и обстоятелството,че спорът по делото е за разликата от вземането, т.е. касае същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем,поради което е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. Поради това и с оглед задължителната сила на решение от 03.12.2018 г. на САС по т.д. № 5147/2018 г., съдът е приел за безспорно установени общите правопораждащи факти за спорното право,а именно, че между ищецът и ответникът е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Професионална отговорност в проектирането и строителството”, обективиран в представената застрахователна полица № 13170092140000026/7.05.2009 г. със срок от 8.05.2009 г. до 7.05.2010 г., при ретроактивна дата – 3.05.2005 г.; както и за установените - деяние, деец, причинна връзка, противоправност, вина и отношение по възлагане на работа.Съдът е приел,че по делото са спорни въпросите относно размера на регресната претенция и възможността за нейната реализиция при поддържаното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност. С одобрената съдебна спогодба с протокол от съдебното заседание, проведено на 04.04.2016 г. по гр.д. 202/2014 г. по описа на ОС-Разград, дължимото от дружеството-жалбоподател обезщетение е в размер на 170 000 лв. и включва различни по вид претеции-неимуществени и имуществени 3 вреди,лихви и разноски, дължими на ищцата по делото с предмет чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД.

По настоящето дело не е спорно,че ответното застрахователно дружество е отказало одобряване на така постигнатата спогодба, както и че не е било привлечено в процеса.В постановеното между страните решението от 03.12.2018г. на САС по т.д. № 5147/2018 г., е присъдената по регресната претенция на застрахования за частичната сума от 50 000 лв.,като съдът е приел,с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, че този размер на претенцията отговаря на дължимото деликтно обезщетение.Според съда, извън предмета на разглежданото от него дело, е дали над този размер /50 000лв./ така заявената частична претенция е дължима в по-голям размер.

Съдът е приел,че размера на вредите над присъденото по предходното дело е предмет на доказване в настоящото производство. Съдът е приел,че доказателства в посока разграничаваща различните по вид и размер претеции, формирали изплатеното от дружеството жалбоподател обезщетение в полза на пострадалата Я. Г. Х. по делото не са представени.Съдът е приел,че такива доказателства следва да бъдат ангажирани предвид разпоредбата на чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.), съответно – чл. 429, ал.1 от новия КЗ, съгласно които с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съдът е приел,че размера на вредите следва да бъде доказан и с оглед на разпоредбите на ал. 2 на чл. 223 от КЗ (отм.) и сегашната чл. 429, ал.3 от КЗ, според които дължимото обезщетение е и за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане.Съдът е отхвърлил иска,с оглед липсата на доказателства за изпълнение на нормативно посочените условия, което е пречка за произнасяне в посока дължимост на същите, но и за основателност на регресното вземане, доколкото претенциите за лихви и разноски в производството по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД като неконкретизирани по обем не могат да бъдат отделени от общо договорената сума,която е и заплатена общо.

При предходното разглеждане на делото от САС с разпореждане от 03.07.21г. е дадено указание на ищеца по делото да конкретизира различните по вид и размер претенции,които са формирали изплатеното от него обезщетение в полза на пострадалото лице,чието репариране се търси по делото.

С молба от 10.08.21г. ищеца е заявил,че претендираната сума от 120 000лв. представлява изплатено на пострадалото лице обезщетение за неимуществени вреди.

Пред настоящата инстанция,в съответствие с дадените от ВКС указания, е разпитана свидетелката Я. Г. Х. ,която е майка на починалото дете И. Х. И.. Свидетелката установява,че И. била нейното първородно дете и загубата й огромна,след смъртта на детето свидетелката била на медикаменти и посещавала психолози. Три години след смъртта на детето починал и съпруга й,който не могъл да понесе мъката от загубата и свидетелката останала сама с двете други деца. В отглеждането на децата свидетелката била подпомагана от майка си.Поради приема на лекарства свидетелката не можела да започне 4 работа .След смъртта на съпруга й, починали свекъра и свекървата на свидетелката,поради което свидетелката не можело да получи никаква помощ от тяхна страна.Свидетелката тежко преживяла смъртта на детето и поради това,че същото и помагало в грижите за по-малкото дете.

Софийският апелативен съд счита следното:Предвид наличието на сила на пресъдено нещо по предявения като частичен иск, формирана с постановяване на влезлия в законна сила акт по т.д. № 5147/2018 г. на САС ,законосъобразно съдът е приел,че безспорно установени са общите правопораждащи факти ,а именно,че между ищеца и ответника е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Професионална отговорност в проектирането и строителството”, обективиран в представената застрахователна полица № 13170092140000026/7.05.2009 г. със срок от 8.05.2009 г. до 7.05.2010 г., при ретроактивна дата – 3.05.2005 г. и са установени - деянието, дееца, причинната връзка, противоправността, вината и правоотношението по възлагане на работа.Спорен по делото е въпроса относно размера на регресната претенция и възможността за нейната реализиция при поддържаното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност. При наличието на събраните по настоящето дело доказателства съдът счита,че от страна на жалбоподателя са ангажирани доказателства относно причинените неимуществени вреди на майката на починалото дете,които са обезщетени от ищеца по силата на постигнатата съдебна спогодба с протокол от съдебното заседание, проведено на 04.04.2016 г. по гр.д. 202/2014 г. по описа на ОС-Разград, като е договорено заплащане от дружеството-жалбоподател на обезщетение е в размер на 170 000 лв. Установи се от показанията на разпитаната пред настоящата инстанция свидетелка Х.,че същата изключително тежко е понесла смъртта на първородното си дете,към което била силно привързана и което помагало на майка си в отглеждането на другите две деца.Установи се от показанията на същата,че смъртта на детето довела до смъртта,впоследствие и на неговия баща и на бабата и дядото по бащина линия,в резултат, на което свидетелката трябвало сама да се грижи за останалите деца.При така установените неимуществени вреди, които са причинени на майката, вследствие смъртта на детето й,съдът счита,че размера на обезщетението,който следва да бъде присъден на основание чл.52 ЗЗД по справедливост ,който следва да бъде присъден допълнително по настоящето дело е 70 000лв. /50 000лв. са вече присъдени по влязлото в сила решение по предявения частичен иск/. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид практиката на ВКС при определяне на подобен род обезщетение за случаи възникнала около годината на настоящия случай -2009г.