Решение № 150 от 20.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Благоевград, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20241200500830 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от „Б Х“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. Р, ул. “Г Д“ №, представлявано от Й. И. К., чрез адв. Т. Д., със съдебен адрес: гр. С., ул. “А“ №, вх., ап. против Решение № 134/09.05.2024 г., постановено по гр.д. № 345/2022 г. по описа на РС- Р в частта, в която е уважен предявения иск от Ж. К. С., ЕГН ***, чрез адв. П. Р., съдебен адрес: гр. С, ул. „Б. К.“ №, ет., ап. срещу жалбоподателя за сумата от 3877,40 лв., представляваща обезщетение за възпрепятстване и неизползване на собствения на ищеца недвижим имот, включваща: такса за интернет, телевизия и телефон- 96,00 лв., нощувки за периода 30.12.2021 г.01.01.2022 г.- 650 лв. и обезщетение за периода 13.12.2020 г.- 25.03.2022 г. в размер на 3131,40 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част.

Сочи се, че първоинстанционният съд необосновано и неоснователно е приел, че ответното дружество е виновно за липсата на електрозахранване в имота.

Твърди се, че ищецът не е представил договор с електроразпределително дружество, на основание на който да се доставя електрическа енергия в апартамента на ищеца, както и не е доказал задължение на ответника да доставя ел. енергия в имота.

1

Оспорва се извода на районния съд, че причинените на ищеца вреди от невъзможността да ползва имота си, са следствие от неправомерно поведение на ответника. Твърди се, че причината да няма захранване в имота, е липсата на договор за доставка на ел. енергия в имота. Обстоятелството, че ответникът имал задължение да поддържа общите части, което му давало възможност за достъп до общия контролен електромер и табло, не означавало, че има задължение да осигурява доставка на ел. енергия в имотите на собственици, които не са сключили съответен договор за доставка.

Сочи се, че районният съд неоснователно е присъдил на ищеца обезщетение вреди от невъзможност да ползва имота. Изтъква се, че подлежащите на обезщетяване вреди са два вида- претърпяна загуба и пропусната полза, като в случая ищецът не бил дефинирал изрично вида на вредите. Ищецът не бил доказал наличието на причинно-следствена връзка между поведението на ответника и платените нощувки в хотел. На 13.12.2021 г. ищецът бил установил, че в имота няма електрозахранване, но не се погрижил да сключи съответен договор за доставка на ел. енергия. Претърпените от ищеца вреди били в резултат от собствените му действия.

Прави се искане за отмяна на Решение № 134/09.05.2024 г., постановено по гр.д. № 345/2022 г. по описа на РС- Разлог в обжалваната част и отхвърляне изцяло на предявения иск.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.

С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че при постановяване на обжалваното решение районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и правните му изводи кореспондират със същите. Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Окръжен съд- Благоевград след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира следното:

Производството по гр.д. № 345/2022 г. по описа на Районен съд- Разлог е образувано по искова молба, предявена от Ж. К. С. против „Б Х“ ЕООД, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 14688,00 лв., от които:

13260,00 лв.- обезщетение за пропуснати ползи за периода 13.12.2021 г.- 25.03.2022 г.; 96,00 лв.- предварително заплатени такси за услуги, които не е получил (интернет и телевизия); 682,00 лв.- такса за поддръжка; 650,00 лв.- заплатени нощувки за периода 30.12.2021 г.- 01.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имотапартамент №, находящ се в гр. Р, „Б- Ц“, блок, вх., ет. (квартал Д Д--), който имот се намира в комплекс „П“, гр. Р. Сочи се, че недвижимият имот се менажира и управлява от Отдел „У“ на ответното дружество на основание Договор за поддръжка и управление от 01.07.2010 г., сключен между ищеца и „П“ АД, а считано от 20.08.2015 г., на основание чл. 4.4. от договора, правата и задълженията по поддръжката и управлението били прехвърлени на ответника, за което собствениците на имоти били уведомени по електронен път. Съгласно чл. 4.2. от 2 договора ответното дружество нямало право, приемайки правила за поведение и условия за ползване на комплекса, да ограничава по какъвто и да е начин правото на собственика да ползва и обитава имота си.

Твърди се, че имотът на ищеца се намира в сграда, която се захранва с електрически ток чрез сградно табло, монтирано на външната част на стената.

Пояснява се, че достъп до таблото има само ответното дружество чрез своите специалисти за работа с електричество. Разяснява се, че на всеки етаж от сградата има монтирано ел. табло, в което са поставени контролни електромери за всеки един апартамент и по тези електромери се отчита изразходваната електрическа енергия. Потребената електрическа енергия се отчитала от доставчика общо за целия комплекс, след което ответното дружество изготвяло индивидуалното разпределение за всеки отделен обект съгласно показанията на контролния електромер. Дължимите суми за изразходената електроенергия се предавали от отделните собственици на ответника, който имал задължението да заплати на доставчика потребената електроенергия от целия комплекс.

Сочи се, че на 13.12.2021 г. ищецът заедно с приятели посетил имота си и установил, че в апартамента е спряно електричеството, като на място съставил констативен протокол за липсата на електроподаване. На 13.12.2021 г. подал жалба до Отдел „Управление на собствеността“, с която уведомил за спряното електрозахранване и поканил ответника да възстанови същото, включително и да възстанови суми, заплатени предварително за текущи услуги- доставка на интернет и телевизия и част от таксата за поддръжка. Изтъква се, че към момента на спиране на електрозахранването, ищецът бил изряден платец.

Твърди се, че спирането на електрозахранването в имота довело до невъзможността ищецът да ползва пълноценно имота си, от което и към настоящия момент търпял загуби. Липсата на електроподаване в зимните месеци направило имота неизползваем. Освен за лично ползване, ищецът бил лишен и от възможността да отдава имота за временно ползване от трети лица срещу заплащане на наем и да реализира печалба. Посочва се, че за периода 13.12.2021 г.25.03.2022 г. средната пазарна цена на една нощувка била в размер на 130,00 лв., съответно за 102 дни – 13260,00 лв. Вследствие поведението на ответника, който неоснователно преустановил електроподаването към имота, ищецът претърпял имуществени вреди- пропуснати ползи в размер на 13260,00 лв.

Сочи се, че в периода 30.12.2021 г.- 01.01.2022 г., вместо да ползва имота си по време на новогодишните празници, се наложило да ползва услугите на местен хотел, за което заплатил сумата от 650 лв. За периода 13.12.2021 г.- 25.03.2022 г. били заплатени и такса интернет в размер на 96,00 лв., такса за поддръжка в размер на 682,00 лв.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

С обжалваното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 3877,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които: такса за интернет и телевизия- 96,00 лв., нощувки за периода 30.12.2021 г.01.01.2022 г.- 650,00 лв. и обезщетение за периода 13.12.2020 г.- 25.03.2022 г. в размер на 3131,40 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба (29.03.2022 г.) до окончателното изплащане на сумите, като над уважения размер до предявения размер от 14688,00 лв., е отхвърлен като неоснователен.

3

Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните доказателства води до следните фактически констатации:

Видно от Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 160, том VI, рег. № 3411, дело № 1140/2009 г., ищецът Ж. К. С. е собственик на недвижими имот, изграден в квартал „Д“, комплекс „П“, местността „Б- Ц“, землището на гр. Р, представляващ апартамент *** находящ се на ***етаж на вх.

***

На 01.07.2010 г. между „ПГХ“ АД, като управител и ищеца, като собственик, е сключен договор за поддръжка и управление, съгласно който собственикът възлага, а управителят приема и се задължава срещу възнаграждение да предостави на собственика следните изчерпателно изброени услуги по управлението и поддръжка: ежедневно управление на комплекса; денонощна охрана на комплекса; подсигуряващо видео наблюдение на комплекса; заплащане на сметките за електричество и питейна вода на общите части на комплекса; почистване на общите части на комплекса; организиране, насочване, извършване и контролиране на всички необходими поправки и дейности, свързани с поддръжката на общите части на комплекса; поддържане на организирана отчетна система; организиране и управление на всички платени обслужващи дейности в комплекса.

Договорът влиза в сила от датата на нотариалното прехвърляне на имота и се сключва за срок от 10 години. Съгласно чл. 2.1 от договора собственикът се задължава да заплаща на управителя годишна такса за покриване разходите за управлението и обикновената поддръжка на комплекса в размер на 7 евро без ДДС на квадратен метър, съобразно притежаваната обща площ, ведно със съответните идеални части от общите части. Съгласно чл. 4.4 управителят има право по собствена преценка да прехвърля на трети лица изцяло правата и задълженията си по договора, както и да ангажира за отделни дейности трети лица. В този случай управителят отговаря пред собственика солидарно с третите лица. Собственикът се съгласява и дава право на управителя да прехвърля дейността си по договора на трето лице, което да извършва цялостна дейност по управление на комплекса или част от нея при запазване условията по договора, като управителя носи отговорност за избора си и за действията на това трето лице – чл. 7.2. С нарочно писмо управителят е уведомил собственика, че считано от 20.08.2015 г. е прехвърлил правата и задълженията си по договора за поддръжка и управление на ответното дружество, поради което от 01.09.2015 г. всички неплатени до момента задължения по договорите за поддръжка и управление и всички бъдещи плащания следва да бъдат заплащани на „Б“ ЕООД.

По делото са приети като доказателства фактура № 12000126019/06.12.2021 г. за начислена такса поддръжка за 2022 г. в размер на 2045,95 лв. и фактура № 1200126020/06.12.2021 г. за начислена такса телевизия, интернет и телефон за 2022 г. в размер на 288,00 лв.

По делото е приет като доказателство констативен протокол от 13.12.2021 г., съставен от ищеца Ж. С в присъствието на В Д и Е Т, с който се удостоверява, че електрозахранването в притежавания от ищеца апартамент номер, бл. , вх. „“, кв.

„“, е спряно. В тази връзка на 13.12.2021 г. ищецът депозирал жалба до Отдел „Управление на собствеността“ на „Б“ ЕООД, в която е оправено искане за възстановяване на заплатените такси за телевизия и интернет за месец декември 2021 г., както и за следващите месеци до възстановяване на електрозахранването.

4

С платежно нареждане от 15.12.2021 г. ищецът е наредил сумата от 650,00 лв. в полза на Л К с основание за плащането резервация апартамент три нощувки.