Протокол № 343 от 25.02.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 343 гр. Пазарджик, 25.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220104560 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът З. К. „А.“ - редовно призован чрез процесуалния си представител, се представлява от адв. Ч. Ч. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощен с ИМ.

Ответникът Държавен фонд „Земеделие“ – София - редовно призован чрез процесуалния си представител, се представлява от юрк. К. Н. - надлежно упълномощена с ОИМ.

АДВ. Ч.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

ЮРК. Н.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. Ч.: Поддържам исковата молба. Оспорвам депозирания ОИМ. На първо място оспорвам обстоятелството, че това вземане е предадено на НАП, още повече, че е след годишния период. От друга страна оспорвам по същество твърдяното извършено плащане с оглед разпоредбата на чл. 103, ал.

1

2, тъй като в случая е безспорно, че това условие не е налице, тъй като касивното вземане в случая така както се твърди на ДФЗ е възникнало, след като активното е било вече погасено. Т.е., няма как обективно след като не е било възникнало едно вземане в периода след като вече е било погасено вземането вие да направите прихващане. Има вече Тълкувателно решение в тази насока. Оспорвам тези обстоятелства още повече, че и в случая преди подаване на това заявление, по което те твърдят, че по него са извършили прихващане още м. февруари 2023 г. сме направили възражение за погасителна давност пред тях. Така че и това условие е било налице. По тези съображения виждам, че от тяхна страна няма оспорвания, че в този период от време – повече от 20 години не е събран какъвто и да било лев, даже не е било образувано и изпълнително производство.

ЮРК. Н.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен отговор.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба от, в която се твърди, че З.

К. “А.“, ЕИК 112085326 през 2000г., с решение по гр.д.

№01782/2000г., по описа на Софийски-районен съд е била осъдена, на основание чл. 237 буква “в“ от ГПК, да заплати на ДФ “Земеделие“ София, сумата от 7 808 лева, представляваща неиздължена сума от получен по Договор от 12.11.1998 г., краткосрочен стоков кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.03.2000 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 374 лв., представляваща мораторна лихва, преди подаване на молбата, считано от 15.09.1999 г. до 02.03.2000 г.

За целта, с оглед влязлото в закона сила решение, в полза на ДФ “Земеделие“ бил издаден изпълнителен лист от 28.03.2000 г. за горните суми, но до настоящият момент, въпреки отправените през годините покани от ДФ“Земеделие“ ищецът не изплати нищо на ответника. От страна на ДФ“Земеделие“ не било предприето принудително изпълнение за събиране на това задължение спрямо ищеца. С оглед на което още на 03.03.2011 г., по отношение на цялото това вземане изтече дори абсолютната десетгодишна погасителна давност и то във всичките й възможни аспекти и проявления съгласно ЗЗД. Така ищеца не дължи сумите по изпълнителния лист поради погасяване по давност на правото за принудително събиране на вземането, 2 настъпила след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание.

Твърди се, че въпреки това в последната си покана изх.№01-131-6500/1 от 09.01.2023г. ответникът уведомил кооперацията, че задължението му по горното вземане към 31.12.2022 г. е както следва: Главница - 7808 лв. и Лихва:

19263,43 лв. По повод на тази последна покана от името на З.

К.“А.“ ищецът е подал до до ответника възражение вх.№01-1316500/1#5 от 03.02.2023г. за настъпила погасителна давност на цялото вземане на ДФ“Земеделие“ и е отправил искане да бъдат предприети всички необходими действия по отписване на паричните вземания.

Твърди се, че в последствие З. К.“ А.“, в качеството си на земеделски производител е подала до ДФ“Земеделие“ на 02.04.2024 г. заявление за предоставяне на „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“.

Твърди се, че съобразно последните указания на Управителния съвет на ДФЗ по решение от Протокол от 07.10.2024г., кооперацията следвало да получи частично изплащане на помощта за втори транш: от 09.10.2024 г. в размер на 9809,86лв. Тъй като такова плащане ищеца не е получил по посочената сметка, са потърсили обяснение от ДФ"Земеделие“, но от там са отговорили, че подаденото от ищеца възражение не е уважено и сумата няма да им бъде изплатена, тъй като по техните счетоводни регистри, съгласно изискванията на чл. 28 от Закона за счетоводството, съществува все още процесното задължение на кооперацията към ответника, а именно: Главница 7808 лв. и Лихва: 19263,43 лв., което поражда правния интерес от предявяване на настоящия иск по чл.124 ал.1 от ГПК.

Моли се съдът да постановите решение, с което да приемете за установено, че ищеца З. К. “А.“, ЕИК 112085326 не дължи на ответника ДФ “Земеделие“ София сумата от: 7808 лв., представляваща главница по Договор от 12.11.1998 г., краткосрочен стоков кредит и сумата от 18889,43 лв., представляваща законната лихва върху главницата, считано от 3

02.03 2000 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 374 лв., представляваща мораторна лихва, считано от 15.09.1999г. до 02.03.2000г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.03.2000г. по гр.д.

№01782/2000г., по описа на Софийски-районен съд, тъй като правото на принудително изпълнение е погасено по давност, настъпила след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание.

Претендират се разноски.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който считат предявения иск за допустим, но същевременно неправилен и неоснователен.

От страна на ДФ „Земеделие“ се оспорва, че по отношение на вземането е изтекъл петгодишен давностен срок. Изтичането на погасителната давност няма за последица погасяване на притезателното право на вземане.

Задължението към кредитора е дължимо и плащане от длъжника не би било лишено от правно основание. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковете, за която съдът следи служебно.

Правният интерес следва да е налице, както при предявяване на иска, така и в хода на производството. Настъпване на обстоятелства, водещи до отпадане на прания интерес от предявяване на конкретния иск, следва да бъдат съобразени служебно от съда при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК . Ако това не бъде сторено, то постановеното решение би страдало от порок - би било недопустимо.

Твърди се, че задължението на З. кооперация „А.“ с ЕИК 112085326 произтича от сключен между нея и ДФ „Земеделие“ Договор № 2 от 12.11.1998г. за предоставяне на стоков кредит- семена за посев от пшеница.

Въз основа на така сключения договор на ползвателя е предоставена сумата от 7 808лв. под формата на стоков кредит семена за посев на пшеница от група елит и първо размножение срещу задължението на ползвателя да предаде на Фонда хлебна пшеница по бонифицирано тегло от I и/или II група по БДС 60287, реколта 1999г в количество равно на фактурната стойност на на полученото семе за посев при цена „ купува“ с ДДС при отваряне на Софийска стокова борса в деня на издължаването/ т.3.4 от договора/. Като 4 хлебната пшеница трябва да се предаде в срок до 15.09.1999г. на лицензирани от МЗГАР публични складове за зърно и зърнохранилища. Складовият запис да бъде на името на ДФ „Земеделие“/ т. 3.5 от договора/ Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията по Договора, ДФ „Земеделие“ е предприел необходимите действия за събиране на вземането, като е завел гр. д. №01782/2000 г. от СРС , по което е издаден изпълнителен лист от 28.03.2000г. Видно от изпълнителния лист, издаден по гр. д.

№01782/2000 г. от СРС, задължението на ищеца към ДФ „Земеделие“ София възлиза на сумата в размер на 7 808 лева неиздължена сума от получен по договор от 12.11.1998г. краткосрочен кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.03.2000г до окончателното й изплащане, както и сумата 374 лева, представляваща мораторна лихва, преди подаване на молбата, считано от 15.09.1999г до 02.03.2000г.

Твърди се ,че съгласно чл. 3, ал. 7 от Закона за НАП, считано от 01.01.2010 г., агенцията събира и частните държавни вземания на ДФ „Земеделие“, за които има издаден изпълнителен лист по чл. 27, ал. 2 от ЗПЗП.

ДФ „Земеделие“ е предал на НАП оригиналния изпълнителен лист срещу З. кооперация „А.“ с ЕИК 112085326 за събиране на дължимите суми по същия. НАП са предприели съответните изпълнителни действия с оглед принудителното събиране на вземанията на ДФ “Земеделие“ по процесния изпълнителен лист.

Твърдението на ищцовата страна, че не дължи сумата по процесния договор, респективно по изпълнителния лист, се явява напълно неоснователно и недоказано. Видно е, че е бил налице валидно сключен договор между З. кооперация „А.“ с ЕИК 112085326 и ДФ „Земеделие”.

Неизпълнението на договорните задължения от страна на земеделския производител, съгласно т.3.4 и т. 3.5 от Договор № 2 от 12.11.1998г. за предоставяне на стоков кредит- семена за посев от пшеница са довели до упражняване правото на изправната страна /ДФ”Земеделие”/ по договора, да се заведе гражданско дело и се снабди с изпълнителен лист за принудително събиране на вземането си. Поради непогасяване на получената сума от страна на ищцата, ДФ „Земеделие“ е предприел необходимите действия за събиране на вземането, като се е снабдил с изпълнителен лист.

Несъстоятелни са твърденията на ищецa, че не дължи сумата /главница 5 и лихви/ по изпълнителния лист от 28.03.2000 г., поради настъпила погасителна давност.

Твърди се, че на 02.04.2024 г. ищецът е депозирал Заявление № 13/184254/0605757 за предоставяне „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ съгласно Указания за прилагане на държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, утвърдени с Решение на УС на ДФ “Земеделие“, Протокол № 225 от 28.02.2024 г.

В т.10 от заявлението(съгласно т.4.1 от указанията) е посочено, че същият е информиран, че в случай на налични изискуеми и ликвидни задължения към Фонда, същите се прихващат от помощта.

Твърди се, че земеделският стопанин е кандидатствал с общо площи за зърнопроизводство – 72,66 ха (15,68 ха - пшеница; 1,82 ха – царевица, 46,77 ха – слънчоглед и 8,39 ха ечемик).

Съгласно т.4.3.4. б.“а“ от Раздел I от Указанията: „На подпомагане подлежат земеделски стопани, с подадено заявление по реда на Наредба № 4 от 30.03.2023 г. отглеждащи пшеница. Царевица, ечемик, слънчоглед и рапица, декларирани по интервенцията „Основно подпомагане по доходите за устойчивост„ (ОПДУ) за кампания 2023. Като съгласно буква „б“ от същата подточка: земеделските стопани по т.4.3.4. б.“а“ се подпомагат за допустимите площи по ОПДУ.