Определение № 1311 от 10.10.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1311 гр. София, 10.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело № 20251800100622 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК.

С определение № 1084 от 02.09.2025 г. адв. К. Д. от САК е назначен за служебен адвокат на ищеца К. Д. И. за осъществяване на процесуално представителство в производството по делото до приключването му пред всички инстанции. С разпореждане № 1486 от 02.09.2025 г. исковата молба е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовностите й в едноседмичен срок от връчване на преписа от разпореждането.

Съобщението с преписа от разпореждане № 1486 от 02.09.2025 г. е връчено лично на адв. Д. на 12.09.2025 г. Срокът за изпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба е изтекъл на 19.09.2025 г. /присъствен ден/. С молба, подадена по електронен път, постъпила на 20.09.2025 г., адв. Д. е поискал възстановяване на срока за изпълнение на указанията и продължаване на същия с един месец.

Съгласно чл. 66, ал. 1, изр. 2 ГПК молбата за възстановяване на срока се разглежда в открито с. з. Същевременно съдебната практика /определение № 7 от 06.01.2022 г. по ч. т. д.

№ 2555/2021 г., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 85 от 17.02.2020 г. по ч. т. д. № 2663/2019 г., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 60417 от 25.11.2021 г. по ч. гр. д. № 3856/2021 г., ІІІ Г. О. на ВКС/ приема, че съдът може да разгледа молбата за възстановяване на срока и в закрито заседание, ако не са били направени искания за събиране на други доказателства освен представените към самата молба писмени доказателства и ако разглеждането на молбата в закрито заседание не води до лишаване на страните от възможността да изложат доводи и да ангажират доказателства.

В случая ответник все още не е конституиран по делото, тъй като исковата молба е без движение. С молбата за възстановяване на срока е представено писмено доказателство и е посочено, че допълнително ще се представи писмено доказателство. Въпреки това и при съобразяване с горецитираната съдебна практика настоящият съдебен състав намира, че е 1 процесуално неоправдано разглеждането на молбата в открито с. з., доколкото, от една страна, в същото би участвал само ищецът, от друга страна писменото доказателство, което евентуално ще бъде представено допълнително, касае факт, установим и от представеното с молбата за възстановяване на срока писмено доказателство, т. е. събирането му не би довело до различни изводи, тъй като преценката в случая е свързана не толкова с факта на доказване на осъществяването на твърдения факт, колкото с обстоятелството дали неговото осъществяване /вкл. при безспорна доказаност/ представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, което не е могло да бъде преодоляно.

При така изложеното съдът намира следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 64, ал. 3 ГПК от страна, имаща право да иска възстановяване на срока за изпълнение на указания за отстраняване нередовности на искова молба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:

В молбата е изложено, че предоставеният едноседмичен срок за изпълнение на указанията е недостатъчен, тъй като в рамките на този срок освен посещение в съда за запознаване с исковата молба се налагало и осъществяване на лична среща с ищеца за изясняване на конкретни обстоятелства и определяне на линията на защита. Изложено е още, че адв. Д. на 18.09.2025 г. бил хоспитализиран в УМБАЛ „Софиямед“ за извършване на медицинска интервенция, която била предшествана от изследвания и необходимост от домашна подготовка, поради което не успял да посети съда, за да се запознае с материалите по делото, нито да осъществи среща с ищеца. Към молбата е приложена медицинска бележка, изписана върху бланка на рецепта, от която се установява, че на 16.09.2025 г. на адв. Д. е определен ден /четвъртък/ и час – 10.00 ч. – 10.30 ч., за извършване на манипулации в отделение по гастроентерология на УМБАЛ „Софиямед“, като в деня преди изследването е необходимо спазване на вечерен режим на подготовка.

Макар представеното с молбата писмено доказателство да не установява надлежно хоспитализирането на адв. Д. на посочената дата и периода на същото, съдът намира, че няма основание да не дава вяра на твърденията на адв. Д. в тази насока, а периодът на хоспитализиране е без значение /поради което именно и съдът прави преценката, че не е необходимо събиране на посоченото в молбата допълнително писмено доказателство – епикриза, съответно и преценката, че не е необходимо разглеждане на молбата в о. с. з./, тъй като фактът, че адв. Д. е хоспитализиран на 18.09.2025 г., вкл. при отчитане на факта, че хоспитализирането е било предшествано от домашна подготовка – вечерен режим, не е особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, което не е могло да бъде преодоляно.

На първо място – след като предоставеният едноседмичен срок за изпълнение на указанията, според твърденията в молбата, и сам по себе си е недостатъчен за посещение в съда за запознаване с исковата молба и осъществяване на лична среща с ищеца за изясняване на конкретни обстоятелства и определяне на линията на защита, адв. Д. е имал възможност /при отчитане и на факта, че подаването на молба по електронен път е значително улеснена и 2 бърза процедура/ незабавно след получаване /на 12.09.2025 г./ на преписа от определението за назначаването му и от разпореждането с указанията на съда да поиска продължаване на срока, но не го е сторил. На второ място – дори да се приеме, че хоспитализацията на адв. Д. не е била предварително планирана, а той е узнал за необходимостта от нея едва на 16.09.2025 г., то до 18.09.2025 г. той също е имал възможност /отново при отчитане на факта, че подаването на молба по електронен път е значително улеснена и бърза процедура/ да поиска продължаване на срока, но не го е сторил.

Съгласно на чл. 64, ал. 3, изр. 2 ГПК не се допуска възстановяване на срока, ако е било възможно неговото продължаване.

С оглед изложеното молбата за възстановяване на срока за изпълнение на указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба е неоснователна. При неоснователност на искането за възстановяване на срока съдът не дължи произнасяне по искането за продължаване на този срок.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. К. Д. от САК - служебен адвокат на ищеца К. Д. И., за възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане на съда от 02.09.2025 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

3