Решение № 3072 от 18.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3072 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110142433 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството е образувано по искова молба н а „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Ястребец" № 23 Б, срещу Р. Д. Д., ЕГН *****, с постоянен адрес: *****, с която са предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения, с които ответникът се е обогатил без основание за сметка на обедняване на ищеца, в размер на сумите, както следва: 1./ 874,76 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот с абонатен **** за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., с която длъжникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на заявителя, ведно със законна лихва за период от 26.11.2024 г. до изплащане на вземането, 2./ 202,65 лева, представляваща мораторна лихва главницата за топлинна енергия за период от 31.08.2022 г. до 18.11.2024 г., 3./ 3,46 лева, представляваща за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.06.2022 г., с която длъжникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на заявителя, ведно със законна лихва за период от 26.11.2024 г. до изплащане на вземането, 4./ 1,02 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 18.11.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 70365/2024 на СРС, 29 състав.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, **** магазин № 11, с абонатен ****. Поддържа, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, като за процесния период са били в сила общите 1 условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобР. с Решение № ОУ033/08.10.2007 г. на КЕВР. Сочи, че въпреки отправените покани ответникът не е сключил писмен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия и като е ползвала такава през исковия период се е обогатил за сметка на ищеца. Съгласно чл. 40, ал. 1 от общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца, следващ датата на доставката, след получаване на издадената от продавача фактура, поради което претендира посочените по-горе суми, с които ответникът се е обогатил. За непогасените суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове единствено по основание. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Позовава се на изтекла погасителна давност. Не възразява относно размера на претенциите, с изключение на погасената по давност според него част от тях.

Оспорва дължимостта на начислените суми за дялово разпределение, тъй като тази услуга се предоставя от третото лице, а не от ищцовото дружество. Поддържа, че по делото ищецът не е представил доказателства относно уговоР.я и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата дялово разпределение, каквото било изискването на чл. 36, ал. 2 ОУ.

Относно претендираните суми за лихви ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не бил установил изпадането в забава на ответника. Моли за отхвърляне на исковете.

С Определение № 50076/05.12.2025 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.

1 ГПК, „Техем Сървисис“ ЕООД, като трето лице – помагач на страната на ищцовото дружество.

Третото лице-помагач не изразява становище по допустимостта и основателността на предявените искове.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 70365/2024 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, от материалите по което се установява, че на 26.11.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Д. Д., ЕГН *****, за следните суми: 1./ 874,76 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия до магазин № 11, находящ се в гр. София, ****, с абонатен ****, за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., с която длъжникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на заявителя, ведно със законна лихва за период от 26.11.2024 г. до изплащане на вземането, 2./ 202,65 лева, представляваща мораторна лихва главницата за топлинна енергия за период от 31.08.2022 г. до 18.11.2024 г., 3./ 3,46 лева, представляваща за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.06.2022 г., с която длъжникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на заявителя, ведно със законна лихва за период от 26.11.2024 г. до изплащане на вземането, 4./ 1,02 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 18.11.2024 г. Претендират се и разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

С разпореждане от 16.12.2024 г. по ч. гр. д. № 70365/2024 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и стоР.те в заповедното производство разноски, както следва: 25,00 лева – държавна такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е възразил писмено срещу издадената 2 спрямо него заповед по чл. 410 ГПК.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и вземанията, предмет на сезиращата исковия съд искова молба, е налице обективен и субективен идентитет.

По делото е представено и прието като доказателство Писмо изх. № А1207/19.06.2009 г., адресирано от Столична общинска агенция за приватизация до директора на „Топлофикация София“ ЕАД, в което е посочено, че магазин № 11, находящ се в ****, с разгърната застроена площ от 44,61 кв. м., след проведен публичен търг, е бил продаден на 15.11.1999 г. на Р. Д. Д.. Въз основа на така представения документ и като съобрази наведеното в писмения отговор по чл. 131 ГПК изрично признание на ответната страна, че е собственик на процесния магазин № 11 (стр. 3 от ОИМ), което съдът цени по реда на чл. 175 ГПК като признание на неизгоден за страната факт, както и липсата на ангажирани по делото доказателства за извършени след 15.11.1999 г. разпоредителни действия с вещните й права върху магазин № 11, настоящият съдебен състав приема за установен в процеса фактът, че именно ответницата Р. Д. Д. е била собственик на сочения за топлоснабден имот в исковия период от м.05.2022 г. до 30.04.2023 г.

По делото е представен и приет протокол от проведено на 20.01.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, ****, според който етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Към протокола е приложен списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили взетите на 20.01.2002 г. решения, сред които за имот с абонатен № 330 730 фигурира Р. Д. Д., срещу чието име е положен саморъчен подпис, чиято автентичност не е оспорена в настоящия процес.

На 28.01.2002 г. е сключен договор между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ****, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от "Топлофикация София" ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

С молба от 06.02.2026 г. третото лице – помагач е представило 1 брой индивидуална справка за отопление и топла вода за периода м.05.2022 г. – 30.04.2023 г., с посочено за абонат лицето Р. Д. Д., и 1 брой протокол за неосигурен достъп от 19.04.2023 г., съставен в присъствието на представител на ЕС.

По делото са представени 3 броя извънсъдебни покани, отправени от „Топлофикация София“ ЕАД до Р. Д. Д., както следва: 1./ покана рег. № П-6071/15.05.2024 г., за която от приложена към нея обратна разписка се установява, че не е била връчена на ответницата преди процеса, а се е върнала като непотърсена; 2./ покана рег. № П-14013/24.11.2023 г., връчена на ответницата чрез трето намерено на адреса лице на 05.12.2023 г.; 3./ покана рег.

№ П-6954/02.06.2023 г., връчена лично на ответницата на 20.06.2023 г.

С оглед на процесуалното поведение на страните и изричното становище на ответника в писмения отговор по чл. 131 ГПК, който по същество не оспорва размера на дължимите суми, с проекта на доклад, обективиран в Определение № 50076/05.12.2025 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 11.02.2026 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че за посочените в ИМ 3 отчетни периоди е доставена топлинна енергия в процесния имот на претендираната с исковата молба стойност, респ. че таксата за извършена услуга дялово разпределение е в претендирания от ищеца размер за посочения период.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да определи правната квалификация на предявените искови претенции, съдът изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В настоящия случай, ищецът основава претенциите си на твърдения за липса на сключен между него и ответната страна писмен договор за продажба на ТЕ и реалната доставка на ТЕ до стопанисвания от последната нежилищен имот, обосноваващи наличието на неоснователно обогатяване от негова страна. При това положение и с оглед на фактическите твърдения, изложени в исковата молба /идентични с тези в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/, главните спорни права намират своето правно основание в чл. 59 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е обусловено от позитивното кумулативно установяване на следните елементи: 1./ имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2./ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3./ липса на правно основание за имущественото разместване; 4./ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.