Решение № 822 от 09.11.2021, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 822/9.11.2021г. гр. Пазарджик,

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Административен съд –

Пазарджик, ХІІ състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мариана Шотева

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Христина Юрукова

2. Николинка Попова

При секретаря Янка Вукева и с участието на прокурор Стефан Янев, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно административнонаказателно дело № 858, по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на административнонаказаното лице Д.Л.Т., чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат У., против Решение № 260074 от 21.06.2021 година на Районен съд - Пазарджик, постановено по АНД № 134/2020 година. С обжалваното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 18-1006-004476 от 09.01.2019 година на Началника на група, сектор пътна полиция Пазарджик към ОД на МВР - Пазарджик, с което на касатора Д.Т. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 /двадесет и четири/ месеца. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо, тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Касаторът твърди, че в приложимата разпоредба е дадена възможност за алтернативност на избора за изследване. Според защитникът следва да има два акта на отказ, за да се приеме, че е налице нарушение. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено НП.

Ответната страна ОД на МВР – Пазарджик, чрез юрисконсулт ангажира писмено становище, с което оспорва жалбата и аргументира законосъобразност, правилност и обоснованост на съдебното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на обжалвания съдебен акт.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице - страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал.

1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Касаторът

Д.Л.Т. е наказан за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на упойващи вещества. В такъв смисъл са показанията на полицейския служител Стилиян Вергиев, от които ясно се установява, че Т. е тестван за алкохол, но изрично е заявил, че не желае да бъде тестван за употреба на упойващи вещества, получил е издадения му талон за изследване. По делото няма данни да е посещавал ЦСМП филиал и да се подложи на изследване, което обстоятелство е изследвано и в делото. При тази фактическа обстановка правилно районният съд е приел, че е налице отказ от страна на наказаното лице да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на упойващи вещества. В хода на съдебното производство и пред двете инстанции не са представени доказателства, обосноваващи извод за обективна невъзможност Т. да бъде подложен на проверка с техническо средство за установяване употребата на упойващи вещества. При липсата на уважителни причини законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че отказът е неправомерен и не може да обуслови отмяна на наложената санкция.

Санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира алтернативно две групи основания за реализиране на административнонаказателна отговорност на водачите на МПС, а именно - отказ от извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, каквато е настоящата хипотеза, или неизпълнение на предписание за медицинско изследване - достатъчно основание за ангажиране отговорността на Д.Т. се явява фактът, че същият е отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на упойващи вещества, при липса на обективни пречки за това.

В случая е приложима разпоредбата на чл. 3а, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г./, според която Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест.

След отказ за извършване на проверка с техническо средство, само точното изпълнение на предписанието за лабораторно изследване може да заличи общественоопасните последици на отказа и водачът не следва да бъде наказван за отказ, а дали ще бъде ангажирана отговорността му за управление на МПС след употреба на упойващи вещества зависи от валидността на изследването и резултатите от него. В случая липсва изпълнение на предписание за лабораторно изследване, тъй като Т. е получил талона за медицинско изследване, положил е подпис, но няма данни да се е подложил на изследването. Безспорен факт е, че по делото липсва представен протокол от медицинско изследване, установяващ резултат от действително извършено такова.

Противно на твърдяното в касационната жалба, не са допуснати процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Въззивният съд е обсъдил изчерпателно установените факти, приложимите норми, въз основа на тях е направил правилен извод за законосъобразност на процесното НП.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд - Пазарджик е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства.

Предвид установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди минимално възнаграждение в размер на 80 лева с оглед провеждането на едно съдебно заседание, без явяване в открито съдебно заседание по делото на процесуалния представител и изготвянето само на писмен отговор.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

Р

Е Ш И :

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 260074 от 21.06.2021 година на Районен съд - Пазарджик, постановено по АНД № 134/2020 година.

ОСЪЖДА

Д.Л.Т. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на ОДМВР Пазарджик, сумата от 80 (осемдесет) лева разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/

2. /П/