Решение № 373 от 19.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Д.

Анна-М. М. Събева при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора Б. Ил. Б. като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100602240 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.327 вр. с чл.318 от НПК.

Образувано е по повод постъпила в съда въззивна жалба от адв. Е. К. – защитник на подсъдимия А. Я. Д. срещу присъда № 628/05.11.2024г. на СРС, НО, 131 състав по НОХД 15204/2023г. по описа на състава, с която подсъдимият Д. - български гражданин, със средно образование, трудово ангажиран, женен, осъждан, с ЕГН ********** е признат за виновен по обвинението за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т. 7 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.28, ал.1 НК с пострадали от престъплението лица Н. С. Б., Г. Н. П., В.С. Г., поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3 и т. 7 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.28, ал.1 НК вр. с чл.54 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода. Съдът е постановил на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС наказанието да се изтърпи при строг режим. На основание чл.

59, ал.2 вр. с ал.1, т.1 и т. 2 вр. с ал.1 НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК. На основание чл.189, ал.3 НПК Софийски районен съд е осъдил подсъдимия А. Д. да заплати по сметка на СДВР разноските по делото в размер на 547, 65 лева от досъдебното производство, сумата от 70 лева – деловодни разноски в производството пред СРС, а на основание чл.190, ал.2 НПК – сумата от по 5 лева за служебното издаване на всеки един брой изпълнителен лист. Съдът се е произнесъл и относно веществените доказателства, като на основание чл.111, ал.1 НПК е постановил на подсъдимия А. Я. Д. да бъде върнато 1 веществено доказателство- черна кожена шапка, иззета с протокол за претърсване и изземване от 29.03.2023г.

В жалбата на защитника се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Защитникът е посочил, че желае да допълни жалбата след запознаване с мотивите към присъдата. По делото са приложени доказателства за това, че постъпилата жалба е била администрирана съгласно чл.321 НПК с факта на връчен препис на подсъдимия, на Г. Н. П., на останалите частни обвинители чрез законния им процесуален представител, както и на упълномощения повереник.

Защитникът е упражнил правото си да внесе допълнително изложение към въззивната жалба, в което е анализирал мотивите към първоинстанционната присъда (л. 13- л.17, СП, СГС). В допълнението се твърди, че показанията на свидетелите Н. Б., Г. П., С. Г. и В.М. не са достатъчни за извод относно авторството на престъплението. Твърди се, че посочените доказателствени източници установяват единствено факта на извършено престъпление против собствеността. Подлага се на критика доказателствената стойност на свидетелските показания и в частта, в която същите засягат въпроса за индивидуализация на инкриминираните вещи.

Твърди се, че те не съдържат информация за издадени сертификати и касови бележки, удостоверяващи стойността, на която били закупени посочените вещи. Навеждат се доводи, че авторството на престъплението не е установено и въз основа на ВТЕ по протокол № 108/2023г., като се твърди, че качеството на изследваните образци не позволява лицева идентификация. Оспорват се показанията на св. В.М. и достоверността на неговите възприятия при осъществен личен преглед на видеозаписи от местопрестъплението. Твърди се, че изявленията на св. М. в тази насока са в съществено противоречие със заключението на ВТЕ. В заключение се предлага въззивният съд да приеме за установено, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, като се предлага въззивният съд да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен.

Въззивната жалба и допълнението към нея е администрирана съгласно изискванията на чл.321 НПК.

Съдът, след като е обсъдил становищата на страните и предпоставките на чл.327 от НПК, е приел за установено, че следва да се проведе съдебно следствие пред настоящата съдебна инстанция. Съдът с определение рег. № 3174/10.10.2025г. е постановил провеждането на съдебно следствие за събирането на писмени доказателства относно правния статус на подсъдимия, справка от ГДИН за периодите, в които по отношение на него е била изпълнявано наказание пробация и/или лишаване от свобода, както и относно периодите, в които по отношение на него е била изпълнявана МНО „задържане под стража“. Съдът със същото определение е постановил за проверка на гласните доказателства да бъде изискана справка от „Национална система 112“ относно постъпили сигнали от В. Г. на 04.03.2023г. за кражба на 2 адрес в гр. София, ж.к. „********. В хода на проведеното съдебно следствие съдът е допуснал техническа експертиза на аудиозапис, предоставен от „Национална система 112”, както и тройна видео-техническа експертиза с допълнително постановени задачи за изследването на видеозапис – обект на ВТЕ по протокол № 108/2023г. и ВТЕ по протокол № 129/2023г.

Подсъдимият е упражнил правото си да даде обяснения пред настоящата съдебна инстанция, с които оспорва факта да е участвал в престъплението.

Твърди, че в продължение на пет години се занимава с инфлуенсърство и образът му е разпознаваем в интернет пространството. Навежда доводи за недобросъвестност на полицейските служители, които не са го призовали непосредствено след инкриминираната дата, а приблизително един месец покъсно. Посочва, че е отишъл доброволно за справка в полицията, тъй като не е имало от какво да се притеснява, както и че ако е искал да извърши инкриминираното деяние, е щял да сложи на лицето си маска.

След проведено съдебно следствие в хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия адв. Е. К. предлага на съда да уважи въззивната жалба и да отмени първоинстанционната присъда като необоснована по съображения, които са изложени в допълнението към въззивната жалба.

Основните възражения на защитата са насочени към изводите на първата съдебна инстанция относно авторството на престъплението в лицето на подсъдимия. В допълнение към изложените вече доводи защитникът оспорва доказателствения анализ в мотивите към първоинстанционната присъда.

Предлага на въззивния съд да провери събраните доказателства и да приеме, че показанията, дадени от св. В.М.-районен инспектор в 09 РУ, са надценени от районния съд и този съд им е придал значение, каквото те в действителност нямат. Изразява се съмнение в достоверността на твърденията на този свидетел, че е разпознал подсъдимия като лицето на видеозаписи от охранителни камери. Защитата посочва, че първият съд е следвало да съпостави показанията на св. М. със заключение на видеотехническа експертиза, което според защитата не позволява лицева идентификация. В подкрепа на този извод защитата посочва, че според заключенията на видеотехническите експертизи, назначени в досъдебното производство, качеството на видеозаписите е такова, че не позволява отграничаване на частни, както и на някои от общите признаци. Предлага се съдът да се довери на експертното становище в протокол № 108 от 2023 г., с което вещо лице приема за установено, че липсата на възможност за лицева идентификация е обусловена от „наличие на обекти, покриващи главата“, а именно шапка и брада, както и „недостатъчна запълненост на кадъра от заснеманите обекти“. На базата на изложеното защитата предлага на съда да приеме за установено, че изследваният видеозапис е некачествен и след като вещо лице не е било в състояние да извърши категорична лицева идентификация, то на още поголямо основание няма как свидетелят В.М., който не притежава специални знания, с категоричност да разпознае, че заснетото лице е подс. Д..

Защитникът изразява становище, че поради криминалното минало на 3 подсъдимия същият е известен на 09 РУ от предишни криминални регистрации, което е оказало влияние върху свидетелските показания на св.

М.. Защитата акцентира върху тази част от изводите на видеотехническата експертиза, назначена в досъдебното производство, в която същата приема със степен на вероятност заснетото лице да се идентифицира с подсъдимия, без да е в състояние да направи категоричен извод за това. В допълнение към така изложените доводи защитата посочва, че не може по общи признаци да се твърди с категоричност, че извършителят на кражбата е подс. Д., тъй като според защитата съществува вероятност и други лица да имат такива общи признаци, а не само съпоставеното лице. Защитата оспорва заключението и на тройната ВТЕ, приета в производството пред въззивния съд, с аргумента, че след като и тази експертиза твърди за степен на вероятност да е налице сходство, макар и за по-висока степен на вероятност, след като не може да формира категоричен извод в тази насока, се явява неубедителна и вътрешно противоречива в изводите си за идентичност на заснетото лице с подсъдимия.

Акцентира се върху факта, че и тройната ВТЕ не открива сходство на базата на частни признаци поради ниското качество на видеозаписа, поради което е налице самостоятелно основание показанията на св. М. следва да бъдат считани за недостоверен източник на доказателства. Защитата посочва като допълнителен аргумент, че липсват доказателства, на базата на които подсъдимият да бъде свързан с инкриминираните вещи. Оспорват се показанията на пострадалите лица, като се подчертава, че те не са били в състояние да конкретизират нито една вещ, не са представили доказателства за закупуването на такива вещи - нито касови бележки, нито сертификати, като са дали непълно описание относно вида и грамажа на инкриминираните накити. В заключение защитата предлага съдът да приеме за установено, че настоящият случай се отнася за кражба, при която авторството на деянието не е разкрито от служителите на районното полицейско управление.

Подсъдимият Д. (в лична защита) завява, че поддържа становището на своя защитник.

Прокурорът изразява съгласие с изводите, до които е стигнал първоинстанционният съд, включително и с правния анализ на фактите по делото, поддържа становището, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и е постановена в съответствие със събраните доказателства. Споделя се категоричният извод на първата съдебна инстанция относно авторството на деянието, поради което се предлага атакуваният с въззивна жалба съдебен акт да бъде потвърден.

Частните обвинители не се явяват и не изразяват лично становище.

Упълномощеният повереник – адв. К. предлага на въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда. В хода на съдебните прения подлага на анализ доказателствата и посочва, че след изслушване на допуснатата тройна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, фактическата обстановка по делото не търпи корекции. Изразява становище, че волята на районния съд е обективирана правилно, като в подкрепа на този извод излага 4 следните доводи: за доказателствена стойност на тройната ВТЕ, назначена в производството пред въззивния съд, заключението на която позволява извод в степента, която се изисква от разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК; за достоверност на дадените от св. М. свидетелски показания; за достоверност на дадените от св. Г. П. показания. Повереникът е развил в пледоарията си тези доводи, както следва. Относно видеотехническите експертизи се посочва, че не е извършено нарушение при събиране на доказателствата с факта на предоставен обект – видеозапис от видеокамера, находяща се в жилището на пострадалите. Посочва се, че се касае за случаен, а не за преднамерен видеозапис, както и че разграничението между тези случаи на изготвяне на видеозапис многократно е било предмет на разглеждане от страна на доктрината и съдебната практика. Повереникът твърди, че частен видеозапис, извършен в нарушение на забраната за навлизане в защитена лична сфера на друго лице, би могъл да послужи в процеса на доказване в наказателното производство, доколкото, макар да нарушава цитираната забрана, служи на целите за доказване на така извършеното престъпление. По аргумент на противното на доводите на защитата във връзка с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на РБ, повереникът изтъква, че в жилището, обитавано от пострадалите лица, е имало поставено обозначение за видеонаблюдение на един от външните прозорци на апартамента им. В подкрепа на този извод се предлага въззивният съд да цени показанията на Г. П. в съдебно заседание на 02.07.24 г., на стр. 4 от протокола. Повереникът предлага на въззивния съд да приеме за установено, че подсъдимият е бил запознат с този факт, но въпреки всичко той е влязъл в чужд апартамент да извършва престъпление и знанието на подсъдимия, че апартаментът се видеозаснема, се презюмира от негова страна. В заключение по този въпрос повереникът моли въззивният съд да приеме, че конституционните права на подсъдимия не са били нарушени.